Министерският съвет одобри изменения и допълнения в Наказателно-процесуалния-кодекс (НПК), с които се въвеждат изрични основания, при които главният прокурор може да отмени постановление за прекратяване на наказателното производство. В действащия закон е предвидено това да става в "изключителни случаи", което е предпоставка за неяснота в прилагането на закона и несигурност в правното положение на обвиняемите.

Предлага се намесата на главния прокурор в тези случаи да става при: установяване на неистински доказателства, престъпление от страна на прокурор или разследващ орган във връзка с участието в наказателното производство, неизвестни на прокурора обстоятелства или доказателства от съществено значение за делото, решение на Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ) за нарушение на Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи във връзка със съответното производство.

Така извънредната намеса на главния прокурор в правната сфера на обвиняемите в бъдеще ще почива на ясно дефинирани, изрични и утвърдени в съдебната практика основания, което е гаранция за спазване на правата както на обвиняемите, така и на всички участници в процеса. Измененията удовлетворяват стандартите на Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи и отговарят на констатации от независимия анализ на структурния и функционален модел на прокуратурата, съобщават още от МС.

Друго изменение въвежда възможност за разделяне на делото в съдебна фаза в изпълнение на решения на ЕСПЧ, както и за преодоляване на практически трудности в съдебната фаза на процеса. Въпросът за разделянето ще се обсъжда в рамките на разпоредителното заседание, когато съдът ще може да отдели материалите за неиздирените или неявили се без уважителни причини подсъдими, както и за подсъдим, изпаднал в краткотрайно разстройство на съзнанието, включващо вменяемостта или тежко заболял.

Материалите могат да се отделят в самостоятелно дело, разпределено на нов съдебен състав. Така ще се гарантира ефективността на процеса, тъй като отсъствието на един подсъдим няма да е пречка той да продължи спрямо останалите. Промяната защитава също и правата на пострадалите.

Одобрено днес от правителството допълнение в НПК дава възможност на пострадалите или техните наследници да искат от съда ускоряване на наказателното производство и преди да е повдигнато обвинение, ако е изтекла повече от една година от образуването на досъдебното производство и за това време никой не е привлечен като обвиняем. Съдът, от своя страна, може да даде задължителни указания относно прилагането на закона. Новото ускорително средство е гаранция за пострадалия срещу бездействие или съзнателно игнориране на определена версия.

Това е залегнало като препоръка във всички решения на Комитета на министрите на Съвета на Европа по изпълнение на групата дела С.З./Колеви срещу България и е още една гаранция за правото на пострадалите на ефективен наказателен процес. Разширява се съдебният контрол при прекратяване или спиране на разследвания от прокурор. В тези случаи към съда могат да се обърнат държавният орган, подал сигнал за разследваното престъпление, както и Комисията за противодействие на корупцията, Комисията за отнемане на незаконно придобитото имущество, Агенцията за държавна финансова инспекция и Сметната палата, дори ако разследването не е по техен сигнал.

Последните могат да обжалват пред съда спирането и прекратяването на разследвания за корупционни престъпления, извършени от хора на публични длъжности - длъжностно присвояване, умишлена безстопанственост, сключване на неизгодна сделка, отделни престъпления по служба, подкуп, включително посредничество към подкуп, търговия с влияние, както и свързани с тях, като изпиране на пари, отделни престъпления против финансовата и данъчната система, документни престъпления. Основни последици на тези престъпления са вредата за обществения интерес и най-вече, разрушаването на доверието в държавните институции.

От Министерския съвет посочват, че промените в НПК ще гарантират ефективността на наказателното производство. С тях се изпълняват поети от страната ангажименти по Националния план за възстановяване и устойчивост, както и заложени цели в Програмата за управление на България за периода 2025 г. - 2029 г.