Промените в закона за културното наследство имат потенциала драстично да снижат стандартите в опазването и реставрацията на обектите на недвижимото културно наследство, казаха представители на Българския национален комитет на Международния съвет за паметници на културата и забележителни места (БНК на ИКОМОС), Форум "Културно наследство", както и заинтересовани граждани. Те представиха на пресконференция декларация на експертната общност по опазване на недвижимото културно наследство и аргументи в защитата ѝ.

Промените в закона предвиждат да бъдат дадени повече правомощия на музеите за опазване на недвижимо културно наследство на тяхна територия, а Националният институт за културно наследство да следи само обектите с национално и световно значение. Законът беше внесен от Тошко Йорданов и народни представители от "Има такъв народ" (ИТН) през юни и все още не е обсъждан в комисията по културата и медиите, чийто председател е Йорданов.

Аргументите на експертната общност, включваща архитекти, археолози и реставратори, са, че в повечето общини няма капацитет да взимат аргументирани решения за опазването и реставрацията на обектите.

Според данните, представени от организаторите, за над двадесет хиляди обекта на недвижимото културно наследство отговарят под 250 архитекти, реставратори и конструктори, като в повече от половината български общини няма нито един експерт в която и да е от областите. Участниците в пресконференцията поясниха, че дори и в някои области да има реставратори, в регистъра не е упоменато дали тяхната експертиза е в движими или недвижими културни ценности.

Регистърът на експертите, които опазват недвижимото културно наследство, не е актуален, като освен вече починали хора в него са вписани и хора, които нямат нищо общо с културното наследство, каза архитект Петкана Бакалова. Въпреки това той е единственият такъв и само в него има информация за броя експерти по области в страната, допълни тя.

Архитект Бакалова добави, че опазването на тези обекти е полидисциплинарна дейност, която не може да се извършва само от един експерт, изисква се комбинираната работа на архитекти, реставратори и конструктори. По думите ѝ, ако община, в която няма такива специалисти, се заеме да извършва такава дейност, има опасност на обектите да се причинят повече щети, отколкото ползи. Архитект Габриела Семова даде пример с наблюдавания от ЮНЕСКО стар град на Несебър, в който според анализи на БНК една пета от неправомерните намеси са извършени от общината без санкция от Министерството на културата.

Замяната на експертизата от лица, които нямат нужните знания, може да доведе до снижаване на стандартите за опазването на културните ценности, каза архитект Георги Цапков. Той добави, че въпреки че законът цели да деконцентрира опазването на културното наследство от София в по-малките градове, това е почти невъзможно, защото в момента архивът за културно наследство е само на хартия и се намира в София. В столицата са и повечето експерти. За да се прави каквато и да е реставрационна дейност, няма откъде да се получи информация освен от софийския архив, поясни той.

Той предупреди за опасения, че кметове ще използват средствата за опазване на недвижимото културно наследство, както и тези от местните архитектурни музеи, за постигане на политически и лични цели.