Бившата комисия за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобито имущество (КПКОНПИ) е осъдена от Варненския окръжен съд да плати над 500 хил. лв. обезщетение на бившия общински съветник в Каварна Десислав Костов и съпругата му. Причината за това решение са отхвърлени по съдебен ред запори и възбрани върху тяхно имущество в продължение на девет години, през които двамата не са имали възможност да разполагат с него.

След продължителни съдебни процедури, семейството е завело иск срещу антикорупционната комисия за нанесени имуществени и неимуществени вреди по Закона за отговорността на държавата и общините за вреди.

През септември 2011 г., малко преди местните избори в Каварна, бяха арестувани инж. Десислав Костов, тогава директор на дирекция "Териториално и селищно устройство" в общината, главният архитект Юлиян Илиев и бившият общински служител Деян Дечков. Разследването беше за служебно престъпление, свързано с придобиване на общински имоти на цени под пазарните. Според тогавашния кмет на Каварна Цонко Цонев сигналът е бил подаден от един от кандидатите за кмет.

В края на юли 2011 г. областният координатор на партията на Яне Янев "Ред, законност, справедливост" в Добрич Кирил Котов намекна, че разполага с данни за нарушения в областната дирекция на полицията и в общинската администрация на Каварна. Тогава той съобщи, че става дума за некоректни сделки с имоти.

Костов, Илиев и Дечков не бяха задържани под стража, каквато е практиката на антикорупционната комисия в момента, а наказателните производства срещу тях не стигнаха до присъди. Междувременно обаче тогавашната КПКОНПИ, поиска отнемане на имущество на Костов и съпругата му на стойност 4 257 488 лв. в рамките на дело за гражданска конфискация. Освен това комисията получава разрешение от съда да наложи обезпечителни мерки върху тяхно имущество - три апартамента, земеделски земи и сума в размер на близо 456 хил. лв., иззета при обиск.

На 17 октомври 2022 г. Варненският окръжен съд отхвърли иска на комисията за конфискация, а решението беше потвърдено от Апелативния съд във Варна на 18 април 2023 г. Производството стигна и до Върховния касационен съд, който отхвърли част от исковете и прекрати останалата част.

След неуспешната конфискация, семейството на Костов предяви иск срещу КПКОНПИ за обезщетение в размер на почти 466 хил. лв. за причинени имуществени вреди и по 50 хил.лв. за всеки от двамата съпрузи за неимуществени вреди. В иска бяха включени и лихви върху блокираните парични средства.

Като доказателства към делото адвокатите на Десислав Костов приложиха медийни публикации и съобщения до медиите на самата комисия, включително публикувани на сайта й, с които периодично бяха разгласявани действията по конфискационното дело. Според защитниците на Костов те са предизвикали негативна обществена реакция срещу Костов и съпругата му в Каварна.

В хода на делото съдът установява, че задържането на сумата от 456 хил. лв. в периода 13 октомври 2014 г. - 29 юли 2024 г. е довело до пропуснати ползи за семейството на Костов. Освен това е установено, че парите са били съхранявани в сейф на КПКОНПИ, вместо в специална сметка в БНБ, както постановява законът и така ищците са били лишени от законната лихва върху тази сума. На база на съдебно-счетоводна експертиза, Варненският окръжен съд определи размера на пропуснатата полза точно на 465 831,52 лв. и присъди тази сума като обезщетение.

Що се отнася до неимуществените вреди, във финалното си решение съдът отчита продължителността на производството - 9 години и 4 месеца, както и участието на Костов в 11 от общо 14 съдебни заседания. Освен това със свои действия КПКОНПИ, е дала публичност на делото, включително и на заеманата длъжност на Костов в общинската администрация, което е довело до неговата "незаслужена стигматизация".

Освен това медийното отразяване не е било ограничено само до началото на делото през 2014 г., а е продължило и през 2015, 2016 и 2018 г., посочва в мотивите си съдът. От свидетелски показания е станало ясно също, че в Каварна се е разпространявал слух, "че Костов е крадец, а жена му - съпруга на крадец", а пред дома му е била оставена табела с надпис: "Тук живее крадец."

Съдебно-медицинската и психологическа експертиза сочат, че вследствие на делото здравословното състояние на Костов се е влошило, започнал е да приема медикаменти и алкохол, посещавал е седмично психиатър. Отношенията в семейството се влошили, приятелите им се дистанцирали. Стигнало се дори до желание за развод, пише също в мотивите към съдебното решение.

В крайна сметка съдът е присъдил 20 хил. лв. обезщетение за Костов и 10 хил. лв. за съпругата му за причинените неимуществени вреди. Исковете над тези суми - до поисканите по 50 хил. лв., са отхвърлени.

КПКОНПИ е осъдена да изплати и законната лихва върху главницата на двете обезщетения, считано от датата на подаване на исковата молба - 20 ноември 2024 г., до окончателното плащане. Така се стига до общият размер на присъденото обезщетение, което надхвърля 500 хил. лв.

Интересен детайл от съдебното решение е, че два иска на съпрузите - за 17 267,90 лв. и 1 058,05 лв. за платени лихви по просрочени данъчни задължения са били отхвърлени с аргумента, че те е трябвало да бъдат платени независимо от наложените обезпечения.

КПКОНПИ е осъдена да заплати на семейството и близо 8 хил. лв. за адвокатски хонорари, пропорционално на уважената част от исковете. В същото време, ищците дължат 1 469 лв. на комисията за изплатено юристконсултско възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване пред Варненския апелативен съд.