Значителен ръст на хората, които се опасяват от изкуствено завишаване на цените преди и след въвеждането на еврото в България, отчита социологическата агенция "Алфа Рисърч" в свое национално представително проучване, проведено по поръчка на Министерството на финансите в периода 8-22 юли спрямо аналогично, проведено два месеца по-рано.

Според агенцията безпокойството е обхванало широки социални групи и в тази светлина е налице риск от ерозиране на обществените нагласи при увеличаване на цените до края на годината и в първите шест месеца на следващата.

Темата с изкуственото завишаване на цените бе раздута в последните седмици от няколко институции, сред които Комисията за защита на потребителите и Комисията за защита на конкуренцията, без да има нужда от обсъждането ѝ според икономисти, които посочват, че на пазара не се случва нещо, което да налага засилен контрол над търговците.

Междувременно проучването посочва, че българите са все по-запознати с процеса по смяната на валутата спрямо два месеца по-рано и вече са повече от незапознатите. Приблизително поравно пък се разделят хората, които казват, че се объркват, и тези, които намират за полезно двойното обозначаване на цените.

Национално представителното проучване регистрира ръст на подкрепата за присъединяването на България към еврозоната. Обобщаващата оценка и на гражданите, и на бизнеса е, че ако България приеме еврото от 1 януари 2026 г., това ще е успех за страната в цялостната й евроинтеграция. 43% от широката общественост и 62% от представителите на бизнеса споделят тази оценка.

Основните притеснения сред българските граждани продължават да са съсредоточени върху краткосрочните ефекти, непосредствено след, а вече - и преди въвеждането на еврото. Макар и някои от опасенията да са намалели през последния месец, оценката за последствията в близко бъдеще продължава да е предимно негативна (47% негативни срещу 39% позитивни мнения). Що се отнася до дългосрочните ефекти, и граждани, и бизнес имат оптимистични очаквания, като особено силно те са изразени при предприемачите.

Най-тревожната тенденция, която проучването регистрира, е значителният ръст на хората, които се опасяват от изкуствено завишаване на цените - 71%, което е значително по-висок дял от хората с негативно отношение към еврото. С други думи - безпокойството е обхванало широки социални групи. В тази светлина е налице риск от ерозиране на обществените нагласи при увеличаване на цените до края на годината и в първите шест месеца на следващата.

Според икономисти именно кампанията на няколко държавни комисии за регулация на цените и контрол на търговците буди тревога у гражданите.

Макар двойното обозначаване на цените в левове и в евро да е въведено масово сравнително отскоро, мнозинството от българите вече са се сблъсквали с него. 90% са виждали двойните обозначения в магазините за хранителни стоки. Към момента самооценките на хората се разделят на две почти равни части - 34% твърдят, че то ги улеснява, започват да свикват. 36% признават, че двойното обозначение по-скоро ги обърква - най-често съобщават, че се подвеждат по по-ниската цена, която е в евро.

Предпочитаният начин и за граждани, и за бизнес за обмяна на левовете, с които разполагат, е в банковите клонове. Делът на гражданите, избиращи този начин, нараства до 71% и почти се изравнява до този на бизнеса (76%). Очевидно кампанията на банките за внасяне на левове без такса са дали резултат, посочват от "Алфа Рисърч".

В рамките на третата вълна от проучването са включени поредица от нови въпроси, засягащи начините на разплащане от страна на бизнеса, предвижданията за промяна в разходите за труд и други, които биха могли да повлияят върху икономически и финансови показатели на страната.

Сумарно над една четвърт от ръководния състав на компаниите са на мнение, че в близките месеци, или непосредствено след въвеждане на еврото ще им се наложи да увеличат заплащането на служителите си.

Ако се сбъднат, тези предвиждания също ще се отразят върху цените и инфлацията.

Помолени да оценят какъв процент от плащанията към служители на фирмата са по банков път и какъв - в брой, фирмите логично посочват различни съотношения, но обобщеният среден резултат е:

Като се има предвид, че в подобен тип проучвания отговорите се изместват към "социално желателното", декларираните 32% плащания в брой не са за пренебрегване - те ще оказват влияние както върху сумите за превалутиране, така и потенциален проинфлационен "натиск" върху пазара, посочват от "Алфа Рисърч".

При разплащанията с доставчици е налице по-благоприятно съотношение между "банкови преводи" и "в брой":

Отново вторият начин се запазва значим като дял, особено като се има предвид и това, че става въпрос за по-големи суми.

Оценките на бизнеса за способностите на българските институции да се справят с подготовката за въвеждане на еврото е позитивно изключение от кризата на институционално доверие. БНБ продължава да е институцията с най-високо доверие сред бизнеса. Единствените две институции с негативни оценки са придобилите по-широки правомощия Комисия за защита на потребителите и Комисия за защита на конкуренцията.

Проучването регистрира рязко нарастване на самооценките на гражданите за степента на информираност относно въвеждането на еврото - от 39% през май на 50.5% през юли. Делът на запознатите вече взема превес над незапознатите. При предприемачите информираността и активното търсене продължават да бъдат доста по-високи от тези при широката общественост (82.6%).

През юли проучването включва индикатор и за полезността на придобитата информация. 23.6% от гражданите и 45% от бизнеса твърдят, че вече са доста по-наясно с процеса по въвеждане на еврото, 41.8% от първата група и 33% от втората - "в известна степен са по-наясно". Между 21 и 29 на сто от анкетираните признават, че все още не могат да се ориентират добре.

С оглед развитието на информационната кампания и наближаващата дата за приемане на еврото, "Алфа Рисърч" включва в настоящото проучване и няколко базисни "тестови" въпроса, които целят да установят реалната запознатост на гражданите с пряко засягащи ги практически теми.