Християните отбелязват днес един от най-големите празници през годината - Успение на Пресвета Богородица. Божията майка е почитана като покровителка на майчинството, жените и семейното огнище. Денят е популярен като Голяма Богородица и почитан заради многото именици.

Това е денят, в който Дева Мария завършва земния си път на 64-годишна възраст и отива при Сина си в небесата. Три дни по-рано Архангел Гавриил ѝ съобщава, че Бог е пожелал да я вземе при себе си в своето царство, за да царува вечно с него. Последното желание на Богородица е да види светите апостоли заедно и по чуден начин те се пренасят пред вратите на дома й в Йерусалим. Три дни след това сам Иисус Христос - в небесна слава, обкръжен от ангелски ликове и светци, слиза от небесата за душата ѝ.

Погребват я в една пещера край Гетсимания и затварят входа ѝ с камък. Когато няколко дни по-късно го отварят, за да се поклони пред светицата закъснелият апостол Тома, намират само плащеницата ѝ. Ставайки от трапезата, апостолите чуват ангелско пеене и виждат в облаците пречистата Божия майка, обкръжена от ангели, която им казва: "Радвайте се, защото съм с вас през всичките дни."

Мария е най-популярното женско име в България - носят го над 100 хил. жени според данните на националната статистика за 2024 г. В последните десет години то държи второто място по брой новородени момичета, които са били кръстени така.

Имен ден празнуват също Марийка, Мара, Мариян, Марияна, Мариана, Мариан, Маша, Мариета, Мариела, Марио, Панайот, Преслав и Преслава.

Денят е официален празник на град Варна, чийто катедрален храм носи името му. Празнуват също Несебър, Стражица, Ихтиман и Шипка.

Успение Богородично ще бъде отбелязано с литургии в цялата страна.

На 15 август два от ставропигиалните манастири в България - Бачковският и Троянският, честват своите съборни храмови празници, припомня пресслужбата на Българската православна църква - Българска патриаршия.

Бачковският манастир е основан през 1083 г. от Григорий Бакуриани - велик доместик на западните войски на византийския император Алексий I Комнин. Иконостасът в манастирския храм е един най-ранните (от първите десетилетия на XVII в.) дърворезбени иконостаси по българските земи. В манастира се пази чудотворната икона на Майката Божия - Бачковска, както и мощите на свети патриарх Евтимий. Там са погребани Българският екзарх Стефан и Българският патриарх Кирил.

Троянският манастир е основан около XVII век. През първата половина на XVIII век манастирът се разраства. По това време в него започва да функционира и килийно училище, което след 1765 г., когато е поето от даскал Никола Върбанов, става все по-известно. По същото време игуменът Христофор, родом от Сопот, прави първите по-големи строежи в манастира. Съборният храм е украсен със стенописи на Захарий Зограф. В него се пази чудотворната икона на Майката Божия - Троеручица. В храма е погребан Българският патриарх Максим.

Според народната традиция на Голяма Богородица след тържествена литургия в църквата се освещават обредни хлябове, които жените след това раздават за здраве и за починалите близки. Вярващите търсят покровителството на Света Богородица за житейските си проблеми.

Традиционни ястия на трапезата са прясна питка, украсена с орнамент, пиле каша, варено жито, царевица и тиква. Непременно се ядат диня и грозде.