Властта превръща правото на ЕС в параван за ограничаване достъпа до информация, твърди организация
Политическата власт използва задължението на България за въвеждане на правото на Европейския съюз като "параван, за да се въведе по-неблагоприятен за гражданите и юридическите лица правен режим". В случая - за да ограничи достъпа до обществена информация.
Това заключение прави неправителствената организация "Програма Достъп до информация" (ПДИ) в становище за предложени промени в Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ). Те бяха внесени от министъра на електронното управление Валентин Мундров в разгара на летните отпуски - 18 юли, а крайният срок за обществените обсъждания изтича преди 1 септември.
Наред с аргументите против промените в писмо до министър Мундров изпълнителният директор на ПДИ Александър Кашъмов предлага удължаване на срока за обществено обсъждане преди гласуването му от Министерския съвет и внасянето в Народното събрание за дебати и окончателно гласуване там.
Проектът
Основна цел на проекта за закон според заявеното от министъра до Министерския съвет е да създаде условия за изпълнение на Регламент (ЕС) 2022/868 на Европейския парламент и на Съвета от 30 май 2022 г. относно европейска рамка за управление на данните и за изменение на Регламент (ЕС) 2018/1724 (Акт за управление на данните) в контекста на българската правна и институционална среда.
Според ПДИ обаче с текстовете се въвеждат ограничения и неясни текстове, които също пораждат такива.
"Въвеждането на нормите на правото на Европейския съюз във вътрешното право и в частност на Акта за управление на данните е безспорна ценност и задължение за държавата - отбелязва адв. Кашъмов. Същевременно въвеждането на правото на ЕС трябва да се осъществи чрез необходимата законодателна техника, без да се ограничават основните права на гражданите, в случая - правото на достъп до обществена информация, което е в основата на упражняването на всички останали основни права и свободи, на прозрачността и отчетността на властта и на информирания избор на представители в демократичните институции."
С промените например се предлага в закона да се въведе текст, според който "повторното използване на данни се извършва при спазването на изискванията на чл. 6 - 9 от Общия регламент за защита на данните (ОРЗД). Разпоредбата е неясна, тъй като липсва основание само някои разпоредби от ОРЗД да се прилагат, а други - не", отбелязва адв. Кашъмов.
Според него така се създава "опасност от рестриктивно прилагане на правото на достъп до обществена информация при наличието до момента на добре установена съдебна практика и тълкуване на Конституционния съд".
Законовите промени въвеждат и нови задължения за публикуване на информация и заличават други. "Не става ясно какво налага ограничаването на задълженията за публикуване на определени категории информация", пише адв. Кашъмов.
Според него "за пореден път задължението за въвеждането на правото на ЕС се използва като параван, за да се въведе по-неблагоприятен за гражданите и юридическите лица правен режим". Дава следния пример: "Без обосновка и без нищо общо с Акта за управление на данните срокът за разглеждане на заявление за повторно използване на информация от обществения сектор тихомълком се удължава от 14 дни на 2 месеца с възможност за удължаване с още 30 дни."
Хаос с определенията
Най-големите проблеми може да бъдат създадени от въвеждани със закона нови определения на термини, без те да са формулирани напълно точно и ясно, и това би могло да породи хаотичното им тълкуване.
"Новите определения са дадени по начин, който не изключва тяхното приложение не само спрямо процеса на "управление на данните", но и спрямо правото на достъп до обществена информация", посочва адв. Кашъмов и предупреждава, че това нарушава чл. 41 от Конституцията. Той гласи:
"Всеки има право да търси, получава и разпространява информация. Осъществяването на това право не може да бъде насочено срещу правата и доброто име на другите граждани, както и срещу националната сигурност, обществения ред, народното здраве и морала."
Например в проектозакона е дадено определение на понятието "достъп", без да бъде направена съществената уговорка, че става въпрос за "достъп" по смисъла на процеса на "управлението на данни", а не по смисъла на правото на всеки на достъп до обществена информация.
Друг пример е с определението на понятието "данни". Според проекта това е "всяко цифрово представяне на актове, факти или информация, както и всяка съвкупност от такива актове, факти или информация, включително под формата на звукозапис, видеозапис или аудио-визуален запис".
"Не става ясно каква е разликата с понятието "обществена информация", която включва съдържанието на актовете на държавните органи, и понятието "материален носител" на обществена информация, което също включва всеки текст, запис, звукозапис и т.н.", се казва в становището на адв. Кашъмов.
"Тези определения от Акта за управление на данните имат пряко приложение и не се нуждаят от отделно транспониране, което може да доведе само до неясноти, противоречия в тълкуването на вече установени в националното право положения и разбирания относно правото на достъп до обществена информация като конституционно защитена ценност", подчертава той.
Депутати от ГЕРБ предлагат промени, които ще ограничат достъпа до обществена информация
И напомня, че не за първи път властта се опитва да ограничи правото на достъп до обществена информация. През 2023 г. "група народни представители от ГЕРБ, която политическа партия понастоящем е начело на управляващата коалиция, внесоха и се опитаха да прокарат в парламента вредни за обществения интерес промени в ЗДОИ", пише той. Друг пример е "искането на и.ф. главен прокурор от декември 2024 г. за тълкувателно решение от ВАС, с което се цели ограничаването на обхвата на ЗДОИ".