Плевен от седмици живее в условията на тежък воден режим. Хиляди домакинства имат достъп до питейна вода само по няколко часа на ден - сутрин и вечер. Водоноските не успяват да компенсират недостига, а напрежението сред гражданите расте. В понеделник отново граждани се събраха на протест пред общината с искане институциите да поемат отговорност.

По темата се намеси и премиерът Росен Желязков. Във вторник той разкритикува местната власт и дори заплаши със смяна областния управител. В сряда на заседанието на Министерския съвет нареди на министерството на регионалното развитие да публикува график с дейностите и сроковете за решаване на проблема, който гражданите да контролират. На същото заседание пък регионалният министър Иван Иванов посочи компрометираната водопреносна мрежа и кражбите като основна причина за безводието в Плевен и заговори за "политическо безвремие", пречило с години да се вземат мерки.

Междувременно беше сформиран кризисен щаб, който да намери решение и да облекчи положението на хората, а временна комисия в парламента реши да се създаде национален борд по управление на водите.

Кризата обаче няма бързо решение, а причините за нея са дълбоки и натрупвани с години, което прави и изхода от нея по-сложен и с необходимост от по-дългосрочни политики. По данни на експерти, с които "Дневник" разговоря, Плевен ще е в режим поне до октомври, когато ще се разчита есенното време и дъждовете да помогнат на ситуацията. Статистиката на Министерството на регионалното развитие и благоустройството показва, че в началото на август засегнатото население от безводието у нас достига 243 181 души, като над 100 хиляди са само в Плевен.

Отговорността също е размита заради сложната йерархия между ангажираните институции. От една страна е операторът "ВиК - Плевен" - дружеството, което пряко отговаря за поддръжката на водопреносната мрежа, доставката на вода до домакинствата и реакцията при аварии. След това са общината и областната управа. Местната власт е ангажирана със справяне в критичните моменти - осигуряване на водоноски, обявяване на бедствено положение, инвестиции в региона. Областният управител координира действията между общините и централната власт.

Министерството на регионалното развитие и благоустройството отговаря за националната политика във ВиК сектора и е принципал на ВиК дружествата. През това министерство минават и европейските средства за подмяна на остарялата инфраструктура, свързана с ВиК мрежата. Съобщение на сайта на ведомството от ноември 2024 г. говори за проблема в Плевен и Ловешко. С него от ведомството призовават общините да приоритизират ВиК обекти, които да бъдат финансирани.

В координацията е включено и Министерството на околната среда и водите, което е отговорно за управлението на водните ресурси и контрола върху водоизточниците (реки, язовири, подземни води).

Но кой е виновен е въпрос без отговор, а търпението на хората (в община Плевен живеят над 110 хиляди души и по данни повечето от тях са засегнати) се изчерпва с всеки изминал ден.

Основният фактор за ситуацията в Плевен е остарялата водопреносна система. По данни на експерти, с които "Дневник" разговоря, загубите по мрежата са между 60% и 80%. Това означава, че повече от половината вода, която влиза в тръбите, "изтича", преди да стигне до домакинствата.

Пред "Дневник" бившият вицепремиер по климатични политики и министър на околната среда и водите (2021-2022) Борислав Сандов прогнозира, че до към средата на октомври хората в Плевен ще бъдат на много сериозен режим.

Освен това по думите му само "запушването на течове" не е дългосрочно и устойчиво решение. Другият проблем на Плевен е, че за разлика от други региони, в близост няма голям устойчив водоизточник. Градът разчита основно на подпочвени води и малки водохващания, които са особено уязвими при суша. През годините не е изграждана алтернативна система, която да гарантира сигурност при криза, коментира още Сандов.

В комбинация с това ситуацията се усложнява и заради климатичните промени. Последните пет години са сред най-сухите в последните три десетилетия. Валежите са с до 40% по-малко от нормата, а проливните дъждове, когато се случват, не могат да компенсират липсата на редовни валежи. "Подземните хоризонти се изтощават, а високите температури ускоряват изпарението", коментира пред "Дневник" проф. Емил Гачев, който е ръководител на секция "Води" в Института за изследване на климата, атмосферата и водите - БАН. Според климатолога това е трайна тенденция, която ще продължи.

Инж. Димитър Куманов от сдружение "Балканка" също критикува институционалната реакция. Според него вместо реални действия обществото получава нов "Национален борд по водите", който дублира съществуващи органи.

Куманов посочи като добро предложение от доклада на временната парламентарна комисия идеята за преразглеждане на инвестиционните програми на общините и пренасочване на средства към ВиК мрежата.

За да е още по трудно взимането на решения и правенето на оценки, информацията за състоянието на водните ресурси и проблеми у нас все още е частична и непълна. "Знаем, че данните са много тревожни, а дори нямаме пълната картина", коментира Сандов с уточнението, че над 500 населени места не се обслужват от ВиК оператор. Макар и малки, тези селища ползват вода за питейно-битови нужди, която не влиза в общите сметки.

Спешните мерки включват

Обявяването на бедствено положение би позволило бързи обществени поръчки и ремонти без тежки процедури. Последно намерение да обяви такова положение кметът на Плевен Валентин Христов заяви на 18 август, но след това няма публична информация дали това формално е направено. "Дневник" не успя да се свърже с община Плевен.

Средносрочните решения изискват сериозни инвестиции - подмяна на тръби, въвеждане на модерни измервателни устройства и зониране на системата по модела на "Софийска вода", където загубите са сведени до 25%, коментира още Сандов.

В дългосрочен план Плевен има нужда от резервен източник - включване на близки язовири като "Сопот" и "Горни Дъбник" или изграждане на нови съоръжения, казват още експертите.

По информация на инж. Лозко Лозев, председател на управителния съвет на "Български ВиК холдинг", цитиран от Би Ти Ви, от 26 август общината вече подава проекти за финансиране от държавата за ударна смяна на водопреносната мрежа. Обсъжда се и вариант за построяване на нов язовир

Справка на сайта на община Плевен показва, че на 10 февруари тази година е било съобщено, че ВиК - Плевен, започва огромен проект на стойност 142 млн. лв. за подмяна и модернизация на водопроводната и канализационната мрежа в Плевен и Кнежа. Финансирането е основно по оперативна програма "Околна среда 2021 - 2027 г.", като 110 млн. лв. са европейски средства, а останалите близо 32 млн. лв. са собствен принос. Предвиждат се реконструкция на десетки километри водопроводи и канализационни мрежи, нови сградни отклонения, ремонт на резервоари и помпени станции, както и модерни системи за контрол и управление на мрежата. Проектът трябва да приключи до края на 2029 г., като резултатът ще бъде по-надеждно водоснабдяване за почти 94 хиляди души и по-добро пречистване на отпадъчни води за над 10 хиляди.

Въпреки мащаба на инвестицията кметът на Плевен Валентин Христов (ГЕРБ) изрази недоволство, че по-голямата част от средствата и дейностите са предвидени за Кнежа, а не за самия Плевен, където живеят много повече хора и проблемите са по-сериозни. Той поставя въпроса защо критерият "брой жители" не е приложен справедливо, особено на фона на тежкия воден режим в града.

Случаят в Плевен е ясен сигнал за останалите региони в България. Липсата на стратегическо планиране и инвестиции, комбинирана с климатични промени, може да доведе до подобни кризи. Решението не е в краткосрочни "пожарни" действия, а в изграждането на устойчива национална политика за управление на водите.

На конференция, организирана през юли от платформата "Климатека", бяха представени данни, според които България е на челно място в Европейския съюз по загуби на вода - над 60%. Има региони, в които се губи повече вода, отколкото се потребява, а огромните щети се заплащат изцяло от сметките и данъците на обикновените хора.