На първо четене в комисия минаха по-тежки санкции за незаконни домове за възрастни

Парламентарната комисия по конституционни и правни въпроси прие на първо четене промени в Наказателния кодекс (НК), засягащи домовете за възрастни хора и поправки в Наказателно-процесуалния кодекс, които разширяват кръга от хора, които могат по съдебен ред да обжалват прекратяване или спиране на наказателното производство.
Проектът за промени в Наказателния кодекс са предложени от Министерския съвет след серията от проверки в домове за възрастни хора, в някои от които бяха открити тежки нарушения.
"Над 400 възрастни граждани са изведени от тези незаконни домове", обясни министър Георги Георгиев пред депутатите в комисията и посочи, че досегашната административнонаказателна отговорност не е ефективна.

Кметове са предложили 111 сгради за трансформиране в нови държавни домове за възрастни
Министърът посочи, че текстовете предвиждат нарушаването на стандартите за живот и грижа в домовете да представлява административно нарушение. Когато нарушението застрашава живота и здравето на възрастните хора, се предвижда наказателна отговорност. "Административните глоби от по няколкостотин лева са неефективни, защото годишният оборот на дома в Ягода е бил около 1 млн.", коментира министърът.
Поправките в Наказателно-процесуалния кодекс (НПК) бяха в няколко отделни предложения, едно от които е на Министерския съвет. Министър Георгиев обясни, че това е последната стъпка в реформата, необходима, за да изпълни България всички ангажименти за третото плащане по Плана за възстановяване и устойчивост (ПВУ).

С промени в Наказателния кодекс управлението на дом за възрастни без лиценз става престъпление
Реформата е свързана с разширяване на кръга от лица, които ще имат право да обжалват по съдебен ред постановление на прокурор за прекратяване или спиране на наказателното производство. Други поправки, внесени от Димитър Гърдев и група народни представители, също минаха на първо четене. Те предвиждат служители на Държавната агенция "Разузнаване" (ДАР) да не бъдат съдени във военни съдилища, а в общите.
Николета Кузманова обясни, че България е осъдена от Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ) и дължи обезщетение за наложено такова наказание. Надежда Йорданова добави, че такава е и практиката на ЕСПЧ и добави, че военните съдилища имат много тясна компетентност.