Стотици незаконно приети студенти: изкривил ли е УНСС пазара на образование в България

На живо
Заседанието на Народното събрание

Стотици незаконно приети студенти: изкривил ли е УНСС пазара на образование в България

Ректорът на УНСС проф. Димитър Димитров (първият от дясно наляво) и министърът на образованието Красимир Вълчев (седналият до него).
Ректорът на УНСС проф. Димитър Димитров (първият от дясно наляво) и министърът на образованието Красимир Вълчев (седналият до него).
Университетът за национално и световно стопанство (УНСС) е приел стотици студенти през последните две учебни години в нарушение на закона. Те са били записани като обучавани срещу субсидия от държавата, без самата тя да е предвидила субсидия за обучението им и в нарушение на утвърдения с решение на Министерския съвет план-прием. Констатациите са направени от Министерството на образованието и науката (МОН) при проверка, а "Дневник" получи достъп до тях на основание Закона за достъп до обществена информация.
В отговор към проверяващите университетът твърди, че неоспорените нарушения са плод на "множество причини, свързани с основанията за прием" и на незавършила "софтуерна актуализация" на информационната му система. МОН обаче е изискало всички приети надпланово студенти да бъдат прехвърлени от държавна поръчка в платено обучение и е дало краен срок за това: 30 октомври 2025 г.
Проверката е извършена на 5-и и 6 март по заповед на министъра на образованието. От текста ѝ не се разбира какво я е провокирало - дали сигнал или установени факти, които са наложили институцията да се самосезира, или има друга причина за това. Тя обхваща приема на студенти и докторанти през учебните 2023/2024-та и 2024/2025 година.
Кратка информация за провеждането ѝ с препоръки към УНСС беше публикувана в сайта на МОН през месец юли, което даде основание на "Дневник" да поиска и получи от МОН пълния констативен протокол - изводите, от който обобщава в този текст.

Прием 2023/2024 г.

С решение от 22 юни 2023 г. правителството разрешава на УНСС да приеме общо 2566 студенти в бакалавърски и магистърски специалности и да зачисли 137 нови докторанти. Става въпрос единствено за приема по така наречената "държавна поръчка", тоест на студенти, за чието обучение държавата плаща годишна издръжка, определена в зависимост от специалността, която е одобрила те да учат. Извън този брой УНСС има право да приеме лауреати от национални и международни олимпиади, както и кандидати с равен бал на последния класиран в дадена специалност.
Екипът от проверяващи обаче установява разминаване между разрешения брой и броя на реално приетите и записаните.
В констативния протокол те пишат:
"Въз основа на направения анализ се установява, че за пет от шестте професионални направления, по които висшето училище провежда обучение, е надхвърлен утвърденият прием за образователно-квалификационна степен (ОКС) "бакалавър" и за ОКС "магистър", записвайки по данните от РДПЗСД (Регистър на действащите, прекъсналите и завършилите студенти и докторанти - бел. а.) по-голям брой студенти от определените".
Общият брой на записаните от УНСС над разрешеното от правителството е 829 за учебната 2023/2024 година.
На практика това число надхвърля целия план-прием за същата година на 22 държавни висши училища в България, при някои от тях - многократно. Например на Академията на МВР правителството е разрешило да приеме 287 студенти и 8 докторанти за цялата година; на Висшето военновъздушно училище "Георги Бенковски" - 99 студенти, на Висшето транспортно училище - 303 студенти и 22 докторанти, на Висшето строително училище - 136 студенти и 17 докторанти.
В списъка влизат и специализирани икономически висши училища, които са преки пазарни конкуренти на УНСС. Стопанската академия в Свищов, например, обучава студенти в същите професионални направления, в които и УНСС - "Администрация и управление" и "Икономика". Разрешен ѝ е прием на 494 студенти и 43 докторанти. За Стопанския факултет на Софийския университет са били определени общо 213 места за студенти и още 67 за докторанти в специалностите "Администрация и управление", "Икономика" и "Туризъм", също много по-малко от бройките, с които УНСС е надвишил приема си.

"Изкривяване на пазара"

Двама ректори, с които "Дневник" разговаря неофициално, нарекоха случилото се по един и същи начин - "изкривяване на пазара", защото университети може да са били поставени в ситуацията да не могат да запълнят местата си, а потенциалните им студенти да са се записали другаде в разрез с правилата, без дори да са знаели и все още да не знаят това. А броят на студентите е ключов, защото от него зависи държавната субсидия за висшите училища.
Според констативния протокол от проверката на МОН приетите през 2023/2024 г. надпланово в УНСС са били разпределени между професионалните направления така:
  • Политически науки - 8 студенти повече в степен "бакалавър";
  • Обществени комуникации и информационни науки - 37 студенти повече в степен "бакалавър";
  • Право - 79 студенти повече в степен "магистър";
  • Администрация и управление - 22 студенти повече в степен "бакалавър" и един повече в степен "магистър";
  • Икономика - 657 студенти повече в степен "бакалавър" и 23 студенти повече - в "магистър" (общо 680 повече).
"Прави впечатление - пишат от комисията, - че броят на класираните от УНСС студенти превишава утвърдения прием за всички професионални направления. Общо за петте професионални направления надхвърленият брой студенти над утвърдения прием е 829."
От справка в Регистъра на всички действащи, прекъснали и завършили студенти и докторанти по степени на обучение и по професионални направления комисията установява още, че над план-приема, но според правилата, е приет един-единствен студент, който е бил с равен бал на последния класиран. "Липсва информация за лауреати, приети за обучение през учебната 2023 - 2024 г.", се казва в документа.
По отношение на докторантите УНСС е приел шестима повече от разрешеното по администрация и управление.

Приемът през 2024/2025 г.

През следващата учебна година правителството е разрешило прием на общо 2570 студенти в бакалавърска и магистърска степен в УНСС и на 135 докторанти. Принципът за прием над тези бройки при равен бал с последния класиран и на лауреати е запазен. И отново регистърът на студентите показва сериозни разминавания между утвърдения план-прием и реално класираните и записаните.
Той е надвишен в пет професионални направления. Данните показват, че:
  • в "Социология, антропология и науки за културата са записани 10 студенти повече в степен "бакалавър";
  • в "Политически науки" - 30 студенти повече в степен "бакалавър";
  • в "Обществени комуникации и информационни науки" - 23 студенти повече в степен "бакалавър";
  • в "Икономика" - 556 студенти повече в степен "бакалавър".
"Прави впечатление - пишат проверяващите, - че броят на класираните от УНСС превишава утвърдения прием за всички професионални направления. Общо за петте професионални направления надхвърленият брой студенти над утвърдения прием е 706."
Няма нито един класиран допълнително на основание равен бал с последния приет, няма и приети лауреати, т.е. няма законово основание да бъдат приети повече студенти от утвърдения от правителството брой.

Докторантите

Проверяващите посочват още, че "за зачислените към 05.03.2025 г. докторанти, приети за обучение от учебната 2024-2025 година, от висшето училище не беше предоставена информация". Уточняват, че към 7 март конкурсите не са били приключили.
Ректорът е предоставил допълнително справка през месец май. Зачислени са общо 85 души в редовна и задочна форма. Те са в рамките на общия разрешен брой (135 за редовни и задочни докторанти), но УНСС е надвишил с двама задочни докторанти разрешения брой за "Социология, антропология и науки за културата" и с един - в редовна форма в "Обществени комуникации и информационни науки".

Отговорът на УНСС

По повод констатациите от университета са изразили становище пред МОН, което е цитирано в констативния протокол.
В него от висшето училище обясняват, че "броят на записаните от УНСС студенти не превишава утвърдения от Националната агенция за оценяване и акредитация капацитет и отговаря на изискванията на чл. 9, ал. 3, т. 6, буква "а" и "б" от ЗВО (Закон за висшето образование - бел.а.) и чл. 21, ал. 2 и ал. 3 от ЗВО".
В тези текстове са указани общите условия за утвърждаване на бройките за безплатно и платено обучение и приемът за платено, обвързан с акредитацията на училищата.
"Зад този йезуитски отговор се крие смесване между две съвсем различни понятия - капацитет за обучение на съответното висше училище, който се определя от НАОА, и утвърден план-прием по държавна поръчка, който се определя от Министерския съвет по предложение на МОН за всяка съответна година", отбеляза пожелал анонимност юрист, с когото "Дневник" се консултира по повод дадения от университета отговор.
По закон Агенцията за оценяване и акредитация определя капацитет за обучение за всяко висше училище при даването на акредитация, но той включва както студентите държавна-поръчка, така и тези в платено обучение и чуждестранните студенти.
Всяка година правителството приема решение за прием по държавна поръчка, която зависи от водената образователна политика и нуждите на пазара на труда. Понякога той е в пъти по-нисък и независим от максималния капацитет. Решенията за това се основават на тенденции на развитие на икономиката, пренаситеност или липси на пазара, нерационално търсене на определен вид образование и съществуващи регионални диспропорции, искания на работодателски организации и др.
За няколко професионални направления, включително икономическите, вече няколко пъти са били правени намаления. Аргументът е, че университетите "произвеждат" твърде много висшисти в тези специалности и броят не съответства на нуждите на пазара на труда. През юни тази година, правителството намали приема за 30 професионални направления, включително филология, психология, политически науки, право, икономика, комуникационна и компютърна техника за приема 2025/2026.
"На практика УНСС не дава отговор на въпроса по какви причини вместо да използва капацитета си в платените форми на обучение е пренасочил в нарушение на правилата този огромен брой студенти към обучението в държавна поръчка, правейки своеобразен дъмпинг на образователния пазар в областите икономика и администрация и управление, а частично и в професионалното направление "Право", коментира още юристът пред "Дневник".
От УНСС твърдят още, че "установените разминавания в броя на записаните студенти с утвърдения план-прием с РМС (решение на Министерския съвет - бел.а.) за учебната 2023-2024 и 2024 - 2025 година се дължат на множество причини, свързани с основанията за прием, както и че информационната система на УНСС все още е в процес на софтуерна актуализация и настройване към новите изисквания на Националния център за информация и документация (НАЦИД)".
НАЦИД е звено на самото Министерство на образованието и науката, което поддържа електронен регистър в реално време на регистъра на студентите и докторантите, който съществува от 2023-та - първата година, за която е направена проверката.
От констативния протокол не се разбира дали в МОН са приели това обяснение или не. В документа не се съдържа информация и за това дали проверката е включвала и финансите на университета, от които да е видно дали УНСС е потърсил държавна субсидия за надвишаващите план-приема бройки, или не.
В препоръка към УНСС, публикувана в сайта на министерството във връзка с проверката, е посочено, че министерството изисква всички студенти, приети над утвърдения от правителството брой, да бъдат прехвърлени в платена форма на обучение в срок до 30 октомври 2025 г. Това изискване обаче фигурира само в информацията, публикувана на сайта на МОН за проверката, а не и в констативния протокол, който "Дневник" получи.

Въпроси, които очакват отговор

Във връзка с изискването на министерството и с констатациите на проверяващите "Дневник" отправи редица въпроси до УНСС, до МОН, до Националната агенция за оценяване и акредитация.
Сред въпросите, които "Дневник" отправи към УНСС на 1 септември, са каква е причината за надвишаването на броя приети студенти спрямо утвърдения от правителството с негови решения; потърсена ли е отговорност на отговорните служители за случилото се и ако да - каква; планира ли УНСС да изпълни препоръката за прехвърляне на студенти от държавна поръчка в платено обучение, колко са те и с какъв аргумент им е била обяснена тази необходимост; какви годишни такси ще плащат; какъв е размерът на поисканата от УНСС държавна субсидия от МОН за посочените две години и спрямо какъв брой студенти по държавна поръчка е направено искането; информирал ли е УНСС МОН за надвишения прием, ако да - кога и как ръководството на университета е обяснило и защитило тези решения?
На 10 септември университетът изпрати отговор, който гласи: "УНСС не може да Ви предостави към този момент отговори, тъй като по констатациите в цитирания протокол университетът има задължение в срок до 30.09.2025 г. да отговори на МОН и би се нарушила процедурата по изясняване на действителната ситуация пред държавния орган - МОН".
"Дневник" не е получил отговори и от Министерството на образованието, на което зададе въпроси, за да изясни какво следва след проверката. Те също бяха изпратени на 1 септември.
Сред питанията към МОН са:
било ли е отправено официално до ръководството на УНСС липсващото от констативния протокол изискване за прехвърляне на надпланово приетите студенти от държавна поръчка в платена форма на обучение,
на какво правно основание се изисква това прехвърляне на студенти; подлежи ли ръководството на УНСС и самият университет на санкция на база сегашното законодателство, уреждащо отношенията в системата на висшето образование, заради надвишения прием и на каква. Планира ли МОН да наложи санкции на университета.
Сред отправените към Агенцията по акредитация въпроси е дават ли извършените нарушения (престъпления) основание за отнемане на институционалната акредитация на УНСС и какви стъпки ще предприеме НАОА във връзка с констатираните нередности с приема на студенти.
Какво отговориха от агенцията и при какви условия УНСС е застрашен от отнемане на акредитацията му - четете тук.