Нов проект за промени забранява на Съдебния съвет и Инспектората да вземат кадрови решения

Нов проект за промени забранява на Съдебния съвет и Инспектората да вземат кадрови решения

Нов проект за промени забранява на Съдебния съвет и Инспектората да вземат кадрови решения
Нови предложения за предложения за промени в Закона за съдебната власт (ЗСВ) предвиждат промяна в начина за избор на членове на Висшия съдебен съвет (ВСС) като се добавят допълнителни изисквания към кандидатите - да са "независими и партийно неутрални" катоп артийната неутралност се дефинира като липса на участие в ръководни органи на партии, правителство или парламент през последните пет години. За прокурорската колегия ще има забрана да бъдат предлагани действащи прокурори и следователи. Идеите за промени са на група депутати от "Продължаваме промяната-Демократична България" и са внесени в Народното събрание.
Предложенията включват и промени, свързани с процедурата за избор на нов главен инспектор и членове на Инспектората към ВСС. Освен това с тях се дава възможност повече органи да искат предсрочното отстраняване на главния прокурор като това вече ще може да правят и омбудсмана, наказателната колегия на Върховния касационен съд (ВКС) или 1/5 от народните представители. Въвежда се и задължение на ВСС да избере нови изпълняващи функциите главен прокурор и председател на Върховния административен съд (ВАС) в срок от 2 седмици след обнародването на промените, ако бъдат приети.
Поправките идват в края на съдебната ваканция и тази на Висшия съдебен съвет и на Инспектората към ВСС, които отдавна са с изтекъл мандат, а изборът на нов състав се бави за поредна година като обяснението на парламентарно представените групи е, че няма да се събере достатъчно мнозинство и на фона на поредния евродоклад от началото на юли, в който бе отчетено, че няма никакъв напредък в съдебната власт.

Ключови промени за "тримата големи" и Висшия съдебен съвет

В проектът за промени на Закона за съдебната власт (ЗСВ) депутатите предлагат пленумът на ВСС и двете колегии да не могат да избират "тримата големи" - председателите на Върховния касационен съд (ВКС) и Върховния административен съд (ВАС), главен прокурор, шефове на съдилища и прокуратури и да налагат наказания на магистратите, ако е минала година от изтичането на мандатите на изборните членове.
Предложенията включват разширяване на кръга от органи и институции, които да могат да инициират предложение за предсрочно прекратяване на мандата на главния прокурор. В момента това могат да поискат поне трима от членовете на прокурорската колегия на ВСС и министърът на правосъдието, а с поправките такива правомощия се дават на адвокатурата, омбудсмана и Наказателната колегия на ВКС. Освен това поне трима членове на пленума (включително и съдии) също ще могат да инициират предсрочното отстраняване на главния прокурор.
Освен това вече не отделните колегии - съдийска и прокурорска, а пленумът на ВСС ще определят кой да е временно изпълняващ функциите главен прокурор или председател на ВКС и ВАС. Предложения за нов главен прокурор ще може да правят не само поне трима членове на прокурорската колегия, но и поне трима членове от целия пленум (включително и съдии).
Изрично се отбелязва, че временен ръководител не може да остане на поста повече от 6 месеца, както и че лице, заемало вече длъжността председател на Върховния касационен съд, председател на Върховния административен съд или главен прокурор, не може да бъде определяно да изпълнява временно тези функции.
С тези текстове на практика се прави пореден опит за смяна на и.ф. главния прокурор Борислав Сарафов, който пое поста преди година и половина след остраняването на Иван Гешев, както и на Георги Чолаков от ВАС, който все още не е сменен.
С поправките депутатите предлагат номинации за парламентарната квота на новия състав на ВСС да мога да правят не само народните представители, но и Висшият адвокатски съвет, както и юридическите факултети от водещи университети. Отделно, за всеки кандидат ще се изискват служебно справки за неправомерно прилагане на специални разузнавателни средства (СРС), досъдебни производства и достъп до данни по Закона за електронните съобщения. Вносителите обясняват, че целта е да се повиши прозрачността и да предотврати номинирането на компрометирани кандидати.
С промените се въвежда и "двойно мнозинство" за избора на председателите на двете върховни съдилища като избор ще има при не по-малко от 8 гласа и мнознство от съдиите, избрани от съдии.
Тези поправки са мотивирани от решениението на Съда на ЕС от 30 април, а в мотивите вносителите подчетават нуждата от баланс, за да се засили ролята на съдиите и да се предотврати доминация на парламентарната квота.
С решението си от април СЕС казва, че е недопустимо органи с изтекъл мандат да вземат ключови решения в съдебната власт и че удължаването на мандатите на членовете на Инспектората към Висшия съдебен съвет след изтичането им, е несъвместимо с правото на ЕС. Това аналогично може да се приложи и за положението, в което функционира ВСС. На практика това означава, че органът, който отговаря за съдебната система, работи в разрез с всякакво законодателство - и българско, и европейско.
Оспорването на решения на ВСС ще се извършва пред смесени състави от съдии от ВКС и ВАС, което според мотивите е конституционно допустимо и гарантира по-голяма независимост. Последното такова оспорване на решение на ВСС е по прекратяването на процедурата за избор на Борислав Сарафов за главен прокурор като делото е заведено пред ВАС, който от своя страна сезира Конституционния съд.
Преходните разпоредби предвиждат срок от 1 месец, в който ВСС трябва да организира пряк избор на членове на ВСС от професионалната квота с хартиени бюлетини, или електронно, ако се внедри сигурна система, отговаряща на стандарти на Съвета на Европа. Макар процедурата по обсъждане да бе започнала още през пролетта, тя все още не е обявена официално, а и няма гаранции, че парламентът ще открие избора на представители на парламентарната квота.
При последното обсъждане на въпроса за евентуални предстоящи избори за нови членове на ВСС настоящият състав стигна до решението да се гласува единствено с хартиена бюлетина, тъй като електронната система не е достатъчно сигурна.
Поправките предвиждат и промени, свързани с прокуратурата като с новите текстове се ограничава ролята на прокурора извън наказателния процес: той може да извършва предварителни проверки в срок до два месеца, но с гаранции за адвокатска защита на засегнатите лица. Прокурорът ще може да протестира незаконосъобразни актове само в предвидени случаи и ще участва в граждански или административни дела единствено за защита на обществен интерес или уязвими лица.
Мотивите се позовават на решения на Конституционния съд от 2023 г., които подчертават, че надзорът за законност не е "общ", а ограничен както и препоръки на Венецианската комисия.
Промени се предвиждат и за процедурата за избор на главен прокурор: номинации могат да правят всички членове на пленума на ВСС, включително съдиите. Тези промени целят да намалят свръхцентрализацията и да предотвратят злоупотреби, мотивират се още вносителите на предложенията.

Година след мандата си Инспекторатът няма право на дисциплинарки

С промените в ЗСВ се увеличават изискванията за главен инспектор (15 години стаж, от които 12 като съдия) и инспектори (мнозинство със съдийски стаж). Номинации за главен инспектори и инспектори ще могат да правят не само депутатите, но и общите събрания на съдиите от ВКС и ВАС, както и прокурорите.
Ввеждат се и аналогични ограничения - след изтичане на мандата с повече от година, ИВСС не може да предлага дисциплинарни наказания или проверки за почтеност.
Пред журналисти в парламента Атанас Славов заяви, че голяма част от идеите са същите, които бяха залегнали в проекта за нов ЗСВ, изготвен през март миналата година. Той посочи, че сега не очаква подкрепа за предложенията като напомни, че миналата година от ГЕРБ са били против някои от тях, сред които идеята за смесените състави от ВКС и ВАС. Причината да бъдат внесени сега, той обясни с това, че от парламентарната група са очаквали осем месеца правителството да направи предложения за промени в ЗСВ, но това не се е случило.
"Предложенията целят да гарантират прозрачен и с по-висока степен на качество избор на ВСС и ИВСС, които са с отдавна изтекли мандати. Това е поредната стъпка от нашия план за отпор на завладяната държава", заяви в кулоарите на Народното събрание съпредседателят на парламентарната група на "Продължаваме промяната-Демократична България" Надежда Йорданова. Тя напомни, че управляващото мнозинство бездейства вече 8 месеца в решаването на въпроса с кадровия орган на съдебната власт.
Със законопроекта се въвеждат гаранции за деполитизация при избора на членове на ВСС от парламентарната квота. За първи път се създава възможност предложения за номиниране на кандидати да могат да правят Висшият адвокатски съвет и юридическите факултети в университети, отговарящи на определени условия (равнопоставено с народните представители), коментираха още вносителите.