- Микроорганизмите, които ни атакуват са причина за инфекциите - заболявания, причинени от навлизането и размножаването на патогенни бактерии в тялото. Прекомерната употреба на антибиотици води до това, че агресивните микроорганизми, които причиняват болести, правят реконструкция в собствената си клетка и така вече не са податливи на антибиотично лечение. Тоест микроорганизмите правят изменения в гените си и стават защитени от тези антибиотици.

Антибиотиците са лекарства, които разграждат по различен начин и унищожават по различни механизми само бактериите. Вирусите и другите микроорганизми - фунги (гъби) и т. н. не се поддават на антибиотици. А при над 60% от случаите в детската възраст, говорим за вирусни инфекции и те не се повлияват от нищо.

За да избегне тази антибиотична резистентност, науката създава нови антибитоици, които са по-високи класове, към които постепенно тези микроорганизми отново се адаптират и отново стават резистентни. Преди 20, 30, 50 години един микроорганизъм можеше да се унищожи от прост пеницилин (лекарствата на основата на пеницилин се посочват като "първа линия на защита" на организма - бел. авт.), сега вече стигаме до пета генерация цефалоспорини (голяма група антибиотици, подобни на пеницилина, но с по-широк спектър и по-голяма устойчивост срещу бактериални ензими - бел. авт.). Вече не използваме пеницилин и го няма в България, защото всички микроорганизми са резистентни към него. В другите страни се използва, защото няма такава антибиотична резистентност, както в страната.

Подобни са тенденциите и в световен мащаб, но в България е особено силно изразено.

- Антибиотичната резистентност е много застъпена тук първо защото в миналото, особено по време на социализма, се изписваха антибиотици на всяко дете, на всеки пациент. Те винаги бяха изборът. COVID-19 също допринесе за повишаване на антибиотичната резистентност. COVID-19 е вирус и съответно не е податлив на антибиотик, но непрекъснато се изписваха и цели групи медикаменти станаха неефективни.

В България няма критерии за предписване на антибиотик. Има и достъпност на здравеопазването, което от една страна е добре, но от друга страна не, защото всеки лекар може да изписва всичко. Последните години поне това става електронно, което съм убедена, че донякъде затрудни пациентите, които преди сами си купуваха от аптеката антибиотик и без рецепта.

- Това е добра мярка, която облекчава бюджета на семейството. Крие обаче и рискове. В България се изписват много антибиотици. Ако преди пречката е била, че родителят не може да си позволи да го купи, сега вече ще го вземе, защото му е безплатен.

Мярката обаче е добра, защото има нозологични единици по МКБ (Международна статистическа класификация на болестите и проблемите), за които има ясни критерии. Не е току-така - идвате при мен, водите си детето и аз ви изписвам антибиотик. Критериите уреждат това, че освен клиничните особености трябва да има и лабораторни показатели, които да подкрепят диагнозата и бактериалния произход на инфекцията, която съответно да бъде лекувана с медикамента.

Концепцията на всички педиатри, на нашата асоциация, сигурна съм, че и на здравната каса, и здравното министерство, е да има контрол и разум при изписването на антибиотици. Това е една от стъпките.

Тази мярка не е лоша. Все пак бюджетът на много семейства е доста лимитиран. Но "безплатно" не следва да значи автоматично "веднага, сега и много".

- На годините лоша политика по отношение на употребата на антибиотици - безконтролна, на хвърчащи листчета, достъпна и без ясни критерии, на натиск от страна на пациентите и мекушавост от страна на лекарите. Има много фактори, които са причина за това безконтролно даване на антибиотици. Сега вече се надявам лека-полека това да се промени, но трудно се пречупват такива традиции. В която и да било друга европейска държава има доста строги правила.

Това много често го срещаме в болницата, за съжаление. Минаваме на все по-нови и нови групи антибиотици, а по-новите групи са по-мощни и по-широкоспектърни, с повече токсични ефекти.

- Това е лошата ми прогноза. Защото не знам дали някоя война ще изтреби населението, но антибиотичната резистентност може да убие света, ще останем абсолютно незащитени. Не съм сигурна, че фармацевтичната индустрия може да навакса изменчивостта на микроорганизмите, защото те са бързи и адаптивни. Не съм сигурна, че ние хората можем да работим толкова бързо, че да смогнем на тяхната видоизменчивост. Това вече е огромен проблем, за който по света се говори, дано и в България започне повече. Защото

антибиотиците, които рутинно изписваме в доболничната помощ, в чужбина се използват в болниците. Лечението на сериозно болните пациенти, със сериозните инфекции в болничното лечение, вече е много затруднено.

Трябва да има сериозна държавна политика. Много активно трябва да говорим за проблема. Не по-малко жертви взима от една война.

- Ако е тежко болно детето и е резистентно към антибиотици, може да се стигне и до смърт. Особено при оперирани деца, тежко болни деца в крайни фази, когато трябва да има мощно антибиотично лечение, това е изходът. Не е добър, лош е - с антибиотика не можем да потиснем микроорганизма и той побеждава.

Ако пациентът е с тежка пневмония, с плеврит, ако ние не можем да го овладеем и микроорганизмът не е чувствителен към нито един антибиотик, това завършва със смърт. При тежките случаи и сега това е проблем във всички реанимации, във всички интензивни отделения, защото имаме резистентност.

- Ненапразно непрекъснато се провеждат срещи, конференции и конгреси, в които се говори за тази антибиотична резистентност. Лошото е, че в България има недоверие и когато самият пациент е решил, чел е форуми в интернет, питал е Chat GPT или др., той самият решава, че му трябва антибиотик, отива на лекар за това. Много често, дори специалистът да прецени, че пациентът няма нужда от антибиотик, той отиват на втори, на трети, четвърти, и настоява за лекарството.

Дори ако е вирус и лекарят правилно не е изписал антибиотик, но има лош край, или някакви усложнения, след това се казва: "Този не му изписа антибиотик и затова пациента е зле или е умрял". Повечето лекари предпочитат да им е по-спокойно, да се застраховат, не от болестта, защото антибиотикът така или иначе няма да помогне, а от публичното унижение, че не си е свършил работата. Още преди да се е произнесъл съответният медицински надзор или съдът, или който и да е било, ние вече сме разпънали лекаря на кръст.

- Нещото, което аз смятам, че трябва да се прави, е държавата да работи за ограничаване на употребата, професионалните организации да правят обучения, да подкрепят лекарите в тази борба, населението да бъде ограмотявано и непрекъснато да се говори, че антибиотиците не са средство за избор при лечение на всички инфекции. Защото в детската възраст над 60% са вирусни и те не се повлияват от нищо, но ние ги лекуваме с антибиотици.

В новата наредба за изписване на антибиотици за деца до 7 г. има критерии, трябва лекарите да ги спазват, а родителите да имат доверие и да изчакват, а не да настояват за изписването на антибиотици. Мерките, които трябва да се вземат са от този порядък, свързани с критериите за изписване на подобни медикаменти, но и обществото трябва да се промени.

- Заради това има Изпълнителна агенция "Медицински надзор", здравна каса. Когато дойдат на проверка при мен и аз съм изписала антибиотик Х на дете, но не покривам критериите, заложени в наредбата, следва да бъда санкционирана.