Съдебните състави по мерките за неотклонение и съдия-докладчиците ще се определят на случаен принцип, като обвиняемият и защитата да имат право да присъстват при тегленето и определянето. Това предвижда един от четирите проекта за промяна в Наказателно-процесуалния кодекс (НПК), внесени от депутати от "Продължаваме промяната - Демократична България", които ще бъдат разгледани на комисия по правни въпроси в парламента днес, 17-и септември.

Промените внесени в четири различни проекта обхващат още темите за съхранението на веществени доказателства, събирани със специални разузнавателни средства и за европейските делегирани прокурори.

Пред "Дневник" един от вносителите Надежда Йорданова мотивира внасянето на различни законопроекти за един кодекс с това, че "темите са различни", а така се дава възможност на управляващите да приемат поне един от проектите.

Сред мотивите на вносителите за промените, свързани с мерките за неотклонение, е да се предотврят опитите за избиране на определен съдия и състав. Според сега действащото положение, съдиите, които гледат мерки за неотклонения, се определят на случаен принцип, но няма изрично разписана възможност за това избора на съдия докладчик и на съдебния състав да се извършват в присъствието на обвиняемия.

Според вносителите, когато това се прави в присъствието на страните, това би минимизирало възможността за манипулации. Мотивите на депутатите, че настоящето положение позволява ако административният ръководител има определени зависимости, които водят до възможността да получава нареждания, той може да определи точно определен дежурен съдия, който да гледа точно определена мярка, координирано с прокурора.

Депутатите предлагат още през почивните дни да се запази практиката за определяне на дежурен съдия, но да има няколко такива, измежду които да бъде извършен случайния избор. Аналогично, по отношение на въззивния съд, при който има повече възможност за планиране, се предлага изборът на състав да е изрично от всички съдии в съответното наказателно отделение, за да се избегнат ситуации, в които има един дежурен състав и той е единственият, който може да бъде определен на случаен принцип.

Депутатите предлагат още искането за преразглеждане на мярката за неотклонение да се подава директно към съда, мотивирани от това, че има все по-чести случаи, при които прокуратурата отказва да изпрати дело за преразглеждане на мярка в съда (според действащото законодателство искането се изпраща на прокурора, който трябва незабавно да го внесе в съда) с оправдание, че разследващият орган не го предоставя.

Въвеждат се срокове, които ограничават безсрочните досъдебни производства. Доказателствата, събрани извън срок, стават негодни, предлага още проекта.

За обжалване на отказ да се образува разследване се предвиждат 30-дневни срокове както за подаване на жалба, така и за произнасяне. При втори отменен отказ се сменя наблюдаващият прокурор. Обвиняемият получава право след една година от привличането (или след две години при тежко престъпление) да изиска делото да бъде внесено в съд. Ако прокуратурата не внесе обвинение в двумесечен срок, производството срещу него се прекратява.

Предложенията предвиждат още промяна при отмяната на постановления за прекратяване на досъдебни производства. Към момента, главният прокурор може да отмени постановлението за прекратяване "в изключителни случаи", което е предпоставка за неяснота в прилагането на разпоредбата и несигурност в правното положение на обвиняемите.

Депутатите предлагат да се запишат изрични основания за отмяна: