Тя е усмихната и симпатична. Разговорът с нея започва леко и само след няколко часа имаш чувството, че отдавна се познавате. Може би причината е в ежедневния досег на Христина с водата. Тази жизнена среда определя начина на общуване и той е непосредствен, без лицемерие. Христина е следвала архитектура, а рисуването е било страстта й преди да открие гмуркането. Докато следва в Марсилия, открива своя клуб, започва да се гмурка с членове на Чуждестранния легион.

Христина Димитрова неволно стана участник в БунтART, когато екипът на предаването избра нейната водолазна школа за специална задача: да приеме за потапяне недисциплинирана група младежи и екип с подводни камери.

 

"Гмуркам се от шест години, но го правя толкова интензивно, че се равняват може би на десет. Това ми е ежедневието, това ми е животът. Марсилия, където живеех по онова време, може да се нарече родно място на съвременното гмуркане. Намерих си клуб във Франция, занимавах се всяка събота и неделя. Превърна се в начин на живот. Бях на двадесет, когато започнах."

 

Няма нищо случайно – приятелят на Христина е рекордьорът по дълбочинно спускане в Черно море Росен Желязков. През миналата година той достига до дъното на дълбочина 147 метра, дишайки шест различни вида газови смеси, в зависимост от дълбочината на потапяне и изплуване.

"Водата ме научи на дисциплина, нещо което не  е характерно за човек като мен, който се занимава с изкуство", казва Христина. "Аз съм хаотична, разпиляна, но гмуркането внесе дисциплина в моя живот. Даде ми способност за анализ, научих се да предвиждам нещата. И най-важното - даде ми свобода, защото под водата е свобода."

Страстта на Христина към спускането под водата е заразителна. За кратко време тя успява да я предаде дори на непознат човек. Оттам следва една малка крачка – престрашаването и първият "тест-дайв". Как в този опит участват героите на БунтART, ще разкаже предаването по БНТ1.