Наричат го „Хладилника”, но най-често с английското име The Fridge. Хората на БунтART надзърнаха надълбоко в студеното, още повече, че има повод: най-оригиналната зала за алтернативно изкуство в София е закрита и предстои да се прероди отново, но на друго място в града. За да сте в тон с ъндърграунд модата, четете/гледайте статията по въпроса, а най-добре започнете с тази галерия... 
В началото започнало като експеримент. По-скоро, като работилница за стъкло (Наталия и Ивана са художнички), но наели едно подземие, което им се сторило голямо за тях двете. И направили от него нещо различно. Тук в продължение на няколко години дом имаха необикновени изложби и още по-необикновени спектакли. И невероятни купони, назакрито и в двора. Затова, вероятно, и съжителството с The Fridge не е лесно за съседи и наемодатели. Така или иначе, Хладилникът се мести. Къде? Гледайте/четете БунтART.
Следват фрагменти от най-новата театрална продукция на The Fridge, представени с фото кадри на Георги Радулов.
ВНАМАНИЕ! Продължете нататък, само ако сте готови за радикално съвременно изкуство... и за остра критика на консуматорската култура.
Само в The Fridge могат да се видят неща като „Пиеса за умиране”. Критиката пише, че това е самотен, но сериозен алтернативен театър. Наистина, залата не побира стотици зрители. А и текстовете изискват да си готов... за какво ли не. Прочетете откъс от "Пиеса за умиране" и вижте откъс във видео материала на БунтART.
„ДИАЛОГ НА БЪФАЛО БИЛ И ВЕРИГА МАГАЗИНИ БИЛА”
БИЛ
Прекрасна моя, вдъхновителко моя, поглъщаш ме като една феерична фурна, като захарна къщичка... Прониквам все по-дълбоко в теб. Касиерката взима стремителни акорди, изтръгва душата на инструмента от клавиатурата... Купчина от напарфюмирани и вмирисани тела от всички възрасти полове и раси, от всички изповедания, социални и квартални слоеве, от всички партии и фракции и футболни клубове, всички, целият народ в захлас, едно огромно тяло в храма, вдъхновено, неразделно, мощно като армия, но волно като детска сюрия. Овъргаляни в брашно тип 500, в мляко от сертифицирани млекопроизводители, в пластмасови опаковки с изкусителен дизайн, омесени с кайма Тандем, опаковани в маркови опаковки, надписани и подпечатани.Била моя Била, музо на новия век, вдъхновителко моя, до дълбоко в корема ме втриса жълтата ти алуминиева роба, туптящото неоново сърце на името ти, твоята въртяща се кошничка завърта и моята глава около оста й, ти си световъртеж. Била моя, ти си сънят за един по-добър свят... Ти не си склад на продукти, а съсъд на чист дух, всяка опаковка по щандовете ти диша живот, душата й пониква върху кожата, в чудни неорганични материи неподвластни на тлението, недостъпни за червея, защитени от строгия контрол, с контролирана влажност, температура поддържана от снежнобяла хладилна техника, от синтетични антибиотици, антисептични препарати и консерванти, неорганична идилия, синтетичен рай, произведен тук на земята, без насилие, а с песен и радост от феи с бели престилки и магьосници с бели якички и очила със златни рамки...
БИЛА
Вкарай ми, вкарай тези замразени шолове, изпръхналия заскрежен кървав срез на бута, вкарай ми тези оргомни недоубити меса заедно с кристализиралата воня на кланицата, хуманното й електричество, с твоите груби, справедливи ръце, прерязвали гърла на индианци, шибали негърски гърбове и задници на кабаретни актриси.
Фрагмент от „Пиеса за умиране”, режисьор Ани Васева, текст А. Васева, Б. Манчев, текстове на Лотреамон
„ДИАЛОГ НА БЪФАЛО БИЛ И ВЕРИГА МАГАЗИНИ БИЛА”
БИЛ
Ти ме подлудяваш. Ти ме разгорещяваш. За теб съм готов на всичко. Ще ти донеса цялото мъртво месо. Ще убия цялото месо за теб. Ще ти докарам милиони камиони с бизони. Ще ти доставя цялото месо.
БИЛА
Дай ми месото! Ще го намажа с кремове и антибиотици, ще го инжектирам с консерванти, ще го нарежа и оформя, ще го приведа в приличен вид, ще го увия в синтетични опаковки, ще го вакуумирам и затворя в консерви, ще го обезопася, ще го замразя и ще масажирам тъканите му, ще го възродя за нов живот, чудното месо, сочното месо, красиво пакетирано, стерилно вакуумирано, старателно подредено или естетично балансирано по моите хладилни шкафове, моите пластмасови рафтове и алуминиеви щандове, публиката ще се трупа с възхитени очи пред месото, пред пирамидите на луканките и осморките на колбасите, пред гирляндите на кренвиршите и небостъргачите на шунките...
Фрагмент от „Пиеса за умиране”, режисьор Ани Васева, текст А. Васева, Б. Манчев, текстове на Лотреамон
На снимката: сцена от представлението "Пиеса за умиране", фотограф Георги Радулов.
ПИЕСА ЗА УМИРАНЕ
текст: Ани Васева, Боян Манчев (с включени фрагменти от Лотреамон) режисьор: Ани Васева драматург: Боян Манчев художник: Аглика Терзиева фотография и графичен дизайн: Иван Дончев с участието на: Вяра Коларова, Леонид Йовчев, Петър Генков и гласовете на Валентин Ганев и Екатерина Стоянова
