Иван рисува от малък. Обича не просто да драска, а да създава красиви картини, които да радват хората. Наскоро се чу за един трафопост, който той и негов приятел изрисуваха с ликовете на велики българи. Говорим си за този проект, за рисуването изобщо, за зъботехниката, защо го наричат Киборг и за татуировките.
Иван: На този трафопост му бях хвърлил око преди доста време. С един приятел го нарисувахме заедно. Искахме и още да рисуваме, но нямаше повече място. Искахме да стане хубаво, а не като цяла София, която прилича на гето. Само драсканици. А за трафопоста - извиних се на г-жа Фандъкова, че го нарисувах без позволение.
Серизоно начинание е да го нарисуваш целия. Много екипировка трябва, стълби. Отнема и страшно много време.
Иначе хората в Овча купел ме познават, защото живея там и рисувам непрекъснато. 
Сега е много студено и не мога да рисувам навън, а и понякога една картина отнема много време. 20-30 часа и няма как да се нарисува по-бързо. 
Гледам да правя картините на места, които вече са надраскани и съсипани. 
Какви са новите ти идеи?
Иван: Да рисувам нещо красиво. Имам много интерсни проекти, но ще чакам да се реализират, преди да ги споделя.
За паметника на съветската армия – не ми харесва онази акция с оцветяването. Все пак е паметник, не можеш да го изрисуваш. Идеята беше добра, но не бих казал, че Ронал МакДоналд е съвременен герой. Много съм против това и не го разбирам. 
Искам центърът да е красив, да няма такива грозни надписи, каквито се виждат навсякъде сега. Ако са красиви рисунки, да, харесват ми. Затова ходя да оправям драсканиците.
Рисувам от много малък. Баба ми ме гледаше, докато майка ми и баща ми бяха на работа. Едното от заниманията беше рисуване. Още тогава много се запалих. 
Иначе рисувам всичко и нявсякъде. Изрисувал съм няколко входа, апартаменти, офиси. Стига човек, да има поне малка представа какво иска и да ми го обясни - мога да го направя. 
Рисувах приемната на 6-то РПУ. Хората ме извикаха и поискаха да им го изрисувам отвън. За мен това е чест. Без пари ще го направя. Достачно ми е, че хората ще го видят и може да им хареса.
Иначе по професия съм зъботехник. Завърших медицинския университет в Пловдив. 
Много хубава професия е, вадят се пари, но не мога да стоя затворен в офис цял ден. 
Само че се разкъсвах между рисуването и зъботехниката и затова избрах рисуването. Зъботехниката също е много интересна, защото на практика това е скулптиране. 
Работех с керамика предимно. Правил съм много специални и ефектни зъби на мои приятели. 
За съжаление нямам снимки от моите изделия като зъботехник. Иначе се получи много интересно. Например един зъб беше полупрозрачен, със сфери, стана истинско бижу. Правил съм и предни зъби, на които пише „АНАРХИЯ”. Но такава работа не се изплаща. Една зъботехническа лаборатория е много скъпо нещо.
Занимавам се само с това изкуство. Старая се да рисувам единствено със спрейове. 
Аз не ходя по мероприятия, които са свързани с графитите. Иначе ме познават по подписа, поне по-старите. Сега по-малдите гледат само да цапат. 
Останаха много малко хора, които наистина рисуват. В чужбина, например се отнасят доста добре към този тип изкуство. Там като видят какво рисуваш и те харесат, напарво те канят да отидеш да рисуваш и другаде. 
На много места в Европа възприемат това изкуство много позитивно. Държавата им плаща материала и труда, за да рисуват в подлезите, например. Тук има по-добри артисти, но всеки си е сам за себе си.
Тръгнах да кандидатсвам в Нов български. Отидох на изпита, който беше събеседване, на което трябва да представим работата си. Пред мен имаше едно момче с хвърчащи листа с графити, на които имаше и правописни грешки дори. Изпитващият му каза "браво" и че минава. След това сядам аз, нося 7-8 платна, скици, показвам ги. Той ми казва, момче, твоето изкуство не го разбирам. А нямаше драсканици, бяха хубави платна, портрети на хора. Той каза, че му изглеждало като японско изкуство. 
После щях да ставам преподавател във „Филаретова” по зъботехника. Записах се на курсове по педагогика също. Но и от това се отказах, пречи ми на рисуването. 
Не ме е страх, че ще дойде момент, в който няма да мога да се изхранвам с това. 
Правя и татуировки. Сега планирам да си направя студио в Пловдив. Живея и в София, и в Пловдив. 
Татуировките се рисуват с различна техника, но пак трябва да имаш талант, за да можеш да ги направиш. Аз не харесвам тези плетеници, които се правят. Предпочитам да рисувам портрети например. Обичам да има смисъл, да е естетична. Иначе, ако просто хората искат татуировка, но не знаят какво точно, им отказвам.
Аз не искам да ходя на някакви изложби или конкурси, а просто искам да си рисувам и хората да се радват на рисунките ми. 
Имам едно много хубава идея. Да направя релефно копие на един много известен български символ, но след като стане готово, ще разкажа за него.
Прякорът ми идва още от малък. Имах черно кожено яке с бели ръкави. Приличах на робот. И приятелите ми започнаха да ме викат "киборг".
Много е трудно това изкуство, но вече започвам да се научавам и да правя дори малки детайли. Не ползвам шаблони. Ползвам немски спрейове. Сега повечето имат приставки за рисуване, но ако нямаш умения, и с тях пак не можеш да се справиш.
