Някаква идея, някакъв образ или забавен колаж, кратка музикална тема, колко му трябва на човек… Интернет мемовете от повече от десетилетие забавляват хората в Интернет. "Изпращам ти нещо, само го виж, много е смешно." Те представляват най-често кратко филмче или изображение и най-често кореспондират на жанра на пародията. Мнозина ги наричат просто "смешки", но те неусетно са се превърнали в културен феномен, който съперничи по различен начин на графитите, рекламните клипове и постмодерното изобразително изкуство.

Терминът мем привидно няма нищо общо с и Интернет. Той е създаден от един странен последовател на Дарвин – Ричард Докинс. В своята книга "Себичният ген" (1976) Докинс се опитва да дефинира определен закон или принцип, който на дълбинно ниво да определя всички форми на живот като такива. Закон на живота. Неговият отговор е, че това е принципът на реплицирането, възпроизвеждането на генетичния код. Така той достига и до един друг механизъм на оцеляването, който не засяга ДНК и РНК, а важи за културата. "Новата химическа супа е супата на човешката култура. Ние се нуждаем от наименование за този нов репликатор, от съществително, което да носи идеята за тази единица на културния обмен или единица на подражанието." ("Себичният ген") Съкращавайки гръцката дума mimesis (подражание), Ричард Докинс дава на тази минимална културна единица името "мем". Примери за мемове са мелодиите, идеите, крилатите фрази, архитектурните форми. Мемовете се разпространяват "като гени или като вируси". Докинс дава като пример идеята за живот след смъртта, която управлява милиарди човешки мозъци. И тук, при срещата с тези минимални културни монади-вируси можем да си спомним и за Интернет. Интернет е място подобно на ризома, всяка точка се свързва с всяка друга и така се разпространяват мемовете.

Рекламата и комиксите са други два източника на субкултурата на интернет мемовете. Изкуството на плаката, което произвежда ефектни но ограничени в своята епоха и предназначение творби, често е обект на осмиване в мемовете. Колажи се правят и със съвременни и със стари рекламни плакати и клипове. Тъкмо мотивиращият и насърчителен тон на рекламата и мотивационните плакати е осмян от мем-жанра demotivation (демотивация). Не бива обаче да се заблуждаваме, че мемът е просто карикатура.

Мемовете черпят много от своите персонажи и стилизацията на изображенията от графичните романи и комиксите. Така наречените rage comics са кратки графични разкази, при които лицата на героите изразяват силни емоции (не е задължително да бъдат само яростни). Графичните разкази произхождат от вестникарските карикатурни поредици в Европа и САЩ от деветнайсети век и от романите свитъци на средновековна Япония. Японското влияние върху културата на мемовете е осезаемо и то се дължи главно на манга-комиксите.

Но дотук с нашето непретенциозно въведение, тъй като мемовете обогатяват своите значения не с дни, а с часове. Обърнете внимание на галерията по-горе. Струва си.