В края на петдесетте години затворниците от намиращия се в близост трудов лагер на МДС изграждат новата част на затвора с над 200 килии и помещения за провеждане на разпити. Разположеният върху огромна площ ареал на затвора е част от голяма забранена зона, държана в тайна и недостъпна за редовите граждани на ГДР. Задържаните тук са предимно хора, предприели опит за бягство или за напускане на страната, или превърнали се в обект на преследване заради политическите си убеждения, като например дисидентът Рудолф Баро или писателят Юрген Фукс. В края на петдесетте години физическото насилие е изместено от психологически методи, целящи пречупване на волята на затворниците. Така например, умишлено не им се съобщава местонахождението на затвора и системно им се създава усещането за пълна зависимост от всемогъщите държавни структури. Поставени в условия на пълна изолация от външния свят, а нерядко и на строга изолация от останалите затворници, задържаните тук са подлагани на разпити от добре обучени за това служители. Целта на разпитите, които често продължават с месеци, е затворниците да бъдат подтикнати към самоуличиващи показания. Службата за държавна сигурност и управляваните от нея затвори се разформироват едва след Мирната революция през есента на 1989 г., която довежда до падането на диктатурата на ГЕСП.