Наръчник на хипстера
"БунтART" приема като задължение удоволствието да запознава българската публика с новите тенденции в субкултурите и контракултурите у нас. Тази статия може би е до известна степен отстъпление от интензивния субкултурен живот и един вид опит за по-цялостно осмисляне ситуацията на младите и техните артистични увлечения. Тя е провокирана от една книга, която даже не е българска, и само публиката може да прецени дали тук има съвременна "българска връзка".
Понятието за хипстер, артистичен младеж, който се интересува различни субкултурни движения в сферата на музиката, литературата и модата, напоследък се употребява все по-често. Млад човек подобен на хипар, но не е хипар; подобен даже на свръхзапознат културен битник, но не е; облечен като рейв маниак, но всички знаем, че не е и такъв; или растафарианец, увлечен от екологичните проблеми, но докъде стига увлечението му и къде започва позата. В изданията, ориентирани към младите, хипстерът се появява като доста омразно същество, безличен и арогантен, той само се преструва на артист и бохем. "В днешно време една мутираща, трансатлантическа каша от стилове, вкусове и модели на поведение е станала определяща за иначе неопределимата идея за хипстерство." (Дъглас Хадоу "Хипстерът – задънената улица на западната цивилизация"). Моята интуиция обаче ме поведе по един по-заобиколен път към разбирането на тези хора. Какво да се прави, не мога да мразя някакви артистични млади, които четат поезия, въртят огън и ритат хек из градинките на София. Така и прочетох американската книга "Наръчник на хипстера" от Робърт Ланхам. В САЩ се издават много подобни наръчници, които подхождат иронично, но и запознават неизкушеното общество със съответния биологично социален вид. Има дори и "Наръчник на реднековете". Може би това се дължи на самия характер на обществото в мегаполисите – трудно е да опознаеш всички, а е лесно да станеш друг, защото никой не те познава добре. Утре отиваме в хеви метъл бар, облечени сме подходящо и защо да не твърдим, че даже и ние сме такива. Така е може би в Ню Йорк, а аз ще ви разкажа за наръчника на хипстера.
"Всичко, което някога наричахме cool, сега го наричат deck. Виждали сте ги из града да разнасят насам натам своите моптоп прически, да размахват някакви ретро книги джобен формат, да говорят по мобилни телефони, да пушат европейски цигари, да крият очите си зад цветни лещи, да ходят в обувки с платформи, а от чантите им да се подава биографията на Че Гевара." Почитатели от една страна на Джак Керуак, а от друга на Уайт Страйпс, хипстерите си позволяват да смесват всичко култово и свято за различните десетилетия и от различни континенти. Хипстерите симулират един скитнически лайфстайл в буквален и преносен смисъл – те се шляят из града и между субкултурите, - но повечето от тях произхождат от заможни семейства от средната класа. Противопоставяйки своя артистизъм на установения икономически порядък и на етиката на трудолюбието (неща важни за средния американец), те си навличат доста обвинения в лицемерие и тунеядство. Никой не е употребил последната дума, така характерна за религията и за тоталитаризма, но нали все слушаме, че псевдоинтелектуалецът живее на чужд гръб. Та тези млади елитарни мързеливци завършват (или недозавършват) хуманитарни специалности и поради това смятат себе си за артисти и философи. Хипстерите обръщат внимание на външния си вид и само привидно са немарливи, само привидно не следват никакъв стил. Хипстерът съчетава стилове. Той познавач в много сфери и макар на автора на книгата това да му се струва смешно, все пак признава и ползата. Ако някой ви е препоръчал Джон Гришъм, познанството ви с хипстери би могло да ви преориентира към Мартин Еймис или някой друг свестен автор. Иначе ще прочетете цяла книга от Джон Гришъм.
Може би най-ценната част от книгата е класификацията на видовете в голямото и разнообразно семейство на хипстерите. Неназованите белези, по които е изградена тази класификация варират от непринудено артистичното до строго научното, от занемарения външен вид до висшата мода, от бедняшката чест до кариеризма. Ето някои от типовете.
Безработният субсидиран хипстер (БСХ) Хипстер от богато семейство, на когото не му се налага да се разсейва с някаква "нормална" професия. Подобни хипстери се обличат в дрехи втора ръка и така могат, подобно на хамелеони, да се движат из хабитатите на различни обществени класи. (Нима това е лошо!) В този смисъл безработните живеят евтино и забавно и могат да следват своята идеология на отказа от постоянно работно място. Въпреки че заявяват себе си като бунтари по душа, безработните хипстери се изказват със зле прикрито умиление за своите родители и спонсори. Те наричат бащите си "стария" или "моя старец". БСХ обичат да се хвалят с това че работят сезонна или надомна работа, с която се издържат. Това, разбира се, е лъжа. И още нещо, те рядко се къпят и почти не пътуват.
Въпрос: Хипстер ли сте?
Отговор: Аз съм бохем във всяко едно отношение. Вместо да си харча парите за дизайнерски дрехи, аз си купих от една разпродажба оригинална концертна фланелка на Рик Спрингфилд. Адски е готина!
Клубен хипстер Млад хипстер, който слуша електронна музика и често участва в промотирането на различни партита. Той доставя качествени наркотици на старите хипстери и те го боготворят заради това. Подобно на хипарите, клубният хипстер не влиза в разпри и пожелава на целия свят мир и любов. Струва си да се отбележи, че екологичният хипстер е подобен на клубния, но той добавя към картината своите елементарни възгледи за глобалното затопляне и носенето на раста.
Въпрос: Хипстер ли сте?
Отговор: Когато си на екстази и басът дъни яко, всеки е красив по своему.
Хипстер самотник Това са хипстери, които не намират време за социални контакти, защото са твърде отдадени на своите хобита или на своята работа. Самотните хипстери обичат очилата с рогови рамки. Тези, които не носят очила по медицински причини, често го правят просто заради външния си вид. Те притежават множество мании и домовете им приличат на вехтошарски магазини. Самотният хипстер се страхува от сближаване с други хора. Той парадира със своето ниско самочувствие и смята, че хипохондрията е нещо очарователно.
Въпрос: Хипстер ли сте?
Отговор: Притежавам голяма колекция от редки белгийски техно миксове на винил. Това е доста готино, нали?
Хипстер кариерист При този вид хипстери всичко от облеклото до най-съкровените мисли е насочено към успеха. Те произхождат от покрайнините на големите градове и се стремят да компенсират липсата на пари и преуспели родители чрез своите интелектуални способности. Тяхната крайна цел е да заемат добре платена позиция в сферата на медиите и рекламата, но те осъзнават, че това предполага да се държат като хипстери. Тези хипстери носят черни очила и мъжете връзват косата си на опашка. Такъв човек никога не би пил бира. Вместо това ще предпочете мартини, мохито или червено вино. Ако случайно намери добра управленска позиция той е способен бързо да деградира до юпи.
Въпрос: Хипстер ли сте?
Отговор: Мога ли да ви прекъсна за момент? Нали казахте, че тази книга ще бъде публикувана от издателство Рандъм Хаус? Един мой приятел на име Андрю е редактор там. Познавате ли го?
Хипстер барман Всъщност тук се включват и сервитьорите и продавачите в музикални магазини. Само си спомнете продавача на плочи от романа на Ник Хорнби "Егати живота". Тези хора са уважавани заради своя идеализъм и мразени заради мизантропските настроения, в които изпадат. Те произхождат от семейства от ниската средна класа и много се гордеят, ако успеят да завършат някой посредствен университет. Ако в тяхното заведение влезе видимо заможен човек, той най-вероятно ще получи необявени бонуси в раната и питието си. Какво да се прави, съвременният Робин Худ може най-много да се изплюе в манджата на ближния. Друга характерна особеност на тази група са татуировките и пиърсингите, на които те много държат.
Въпрос: Хипстер ли сте?
Отговор: Ти пък кой си, по дяволите? Да не би да си оня, дето ми остави само 10 % бакшиш завчера?
Политиколитературен хипстер Това е университетският хипстер. Макар на пръв поглед да прилича на суховат литератор, той се интересува от всякакви субкултурни веяния и е убеден марксист. Ако човек опознае някой политиколитературен хипстер, ще забележи, че той е доста меланхолична и романтична натура. Ако имате връзка с такъв човек, често ще се налага да бършете неговите сълзи – кога от мъка, кога от радост. Вероятно е също така, ако става дума за мъж, той да има брадавици (така пише в книгата).
Въпрос: Хипстер ли сте?
Отговор: Разкарай се, фашист такъв!
Добре би било да се пишат и български лайфстайл книги. У нас също има артистични самотници и растафарианци еколози. Има за кого да се пише, дори и да не можем да изградим чак такава социална класификация. Жалко е, че брадавиците в България се обсъждат само от жълтите издания. Защо да се боим толкова много от интелектуалното лицемерие? Ако прехвърчате като волна пеперудка между различните субкултури и младежки мании, то съвсем не е задължително дълбоко в себе си да сте някакъв безличен сноб. Възможно е в един прекрасен ден да ви се случи нещо наглед незначително, да се сблъскате с някаква интересна идея и така да станете част от нов истински бунт. Кой знае?