Пия си капучиното в метрото, на няколко крачки от мен уличен музикант пее песен, която не съм чувала, и свири на банджо.
Стигам до „Метрополитан” на „Пето авеню” и по всичко си личи че ще изкарам следващите няколко часа там.
Замислена Фрида Кало ме гледа от автопортрет на стената. 
Вървя по улиците и следя отраженията по сградите на „Медисън авеню”.
Оттук продължавам към най-високата сграда в Ню Йорк - Емпайър Стейт Билдинг. Отново по улиците на „Таймс скуеър”. Витрини, реклами, тълпи от хора.
Всички са дошли от някъде, но никои не е чужденец.
Най-известната картина на Пит Мондриан, правена в Ню Йорк - "Буги-вуги на Бродуей", е само един от шедьоврите на "Мома".
Обиколката ми продължи в Гугенхайм. Сградата на Франк Лойд Райт ме впечатли до някаде повече от самата експозиция. Изложбата на Джон Чембърлейн с коли за скраб е поредният арт факт в изкуството.
Отправям се към необичайно разголения портрет на дамата от висшата класа Емили Готро, „Мадам Х”, който скандализирал обществото на 19в. с шпиц деколтето и синджирените презрамки. Творбата е на художника Джон Сингър Сарджънт, американски символист. Но все пак искам да видя нещо по-близко до времето, в което живея, и така стигнах до ХХ век и Джаспър Джоунс, Джаксън Полак, Рауф Раушенберг, Анди Уорхол и др. Няма да обяснявам техните картини, те просто трябва да се видят, а и аз не съм изкуствовед.
Град на неограничените възможности и сбъднатите мечти. Слизам на летището и продължавам да вървя, докато наваксам динамиката на времето в града, който никога не спи.
Усещането отгоре е невероятно.
Дъждът не ме отказа да стигна до „Мома” и си заслужаваше. Там видях най-голямата колекция от модерна живопис, фотография и скулптура, както американска, така и европейска Амадео Модиляни, Джорджо Де Кирико, Франсис Бейкън и други.
Излизайки оттам, безброй светлини очертават силуета на града в огледалната повърхност на езерото в "Сентрал парк".
Седя на пейка и гледам как слънцето изчезва зад небостъргачите.