Цитат на деня: Тръгнало е някакво гигантско свлачище - лепкаво, с дразнещо бавна скорост
"Тръгнало е някакво гигантско свлачище - лепкаво, с дразнещо бавна скорост. А аз пък си търся мястото спрямо него. Колебая се дали да застана зад или пред свлачището. Това да си отпред те прави гъвкав и оцеляващ. А това да си отзад те превръща в някакво самоуверено, аналитично, надменно и научно наблюдаващо процесите същество. Сигурен съм в едно - не съм и няма да бъда вътре в свлачището, макар и косвено да съм участвал в създаването му с "малокултурната" си дейност."
Така отговаря на въпроса "Какво става" режисьорът Теди Москов в интервю за "Дойче веле". Веднага след това добавя в характерния си стил - "малко насериозно се взех, но не е луд тоя, дето отговаря на въпроси, а тоя дето му ги задава. Едно на нула за мен!".
"Овцете не дават вълна. Те дават пример": Теди Москов отговаря на Макс Фриш
В разговора Москов казва в отговор на друг въпрос, че "дигиталната българска революция" е "джигитална". Нямам, нито искам да имам общ език с цифровите хора. Нека те да си измерват нивото на река Дунав в сантиметри и да не ми се мотаят пред очите."
Оживявам от смях. Умира се не от смях, а от тъга или от глупост. Това последното може да се изтълкува, че за мен тъга и глупост са едно и също. Но не! Глупостта не е тъга. Обаче е тъжна. Тъжна както за наблюдаване, така и за съжителство с нея.
Режисьорът, коментира още, че "у нас никога не е имало политическа сатира на високо равнище. Защото, каквото е равнището на подигравания, такова е и равнището на подиграващия му се". Говори и за разликата между Гогол и Гугъл и хората, които ги бъркат.
