Да отпадне ли възможността за споразумение при причинена смърт?
| "Споразумението не дава ясна и обоснована причина защо съдът приема предложението на прокуратурата, в което се налага определен вид наказание в определен размер. Не е приемливо да има условно наказание или пробация при катастрофа, станала в населено място, където е разрешена максимална скорост 50 км/ч на сигнализирана пешеходна пътека, а водачът е управлявал със 115 км/ч." Така председателят на вътрешната комисия и вносител на промените Анастас Анастасов обоснова измененията. И допълни, че желанието на управляващите е в такива случаи да има съдебен процес и присъда, в която съдът да излага ясни мотиви. По думите му не е редно за престъпление, с което е причинена смърт, да се сключва споразумение и по този начин да се дава възможност за смекчаване на наказателната репресия спрямо нарушителите. Другата причина за предложената промяна е създаваната представа в обществото, че макар и при наличието на такъв тежък резултат - причинена смърт, се налагат немотивирано леки наказания на извършителите на тези деяния чрез използването на института на споразумението, допълва той. Една от целите на промените е съдиите, като взимат решенията си по тези престъпления, да трябва и да обосновават тези решения. При споразумения, одобрени от съда, често роднини и родители на убития разбират за сключените уговорки постфактум, понякога по пощата получават само известие, че делото е прекратено заради сключено споразумение, отбеляза Анастасов. Така засегнатата страна била и изолирана от процеса и от събирането и предоставянето на доказателства. В същото време, когато прокуратурата внесе в съда предложение за споразумение, съдът решава дали да го приеме или не, а при произнасянето не дава мотиви за взетото решение, припомни Анастас Анастасов. По думите му при причинена смърт е редно съдът да обосновава решенията си, независимо какви са. Промените не отменят досега съществуващите възможности за условни присъди или за намаляване на присъдите при съкратено съдебно следствие, но така при всяко взето решение съдиите все пак ще трябва да излизат с мотиви, каза Анастасов във връзка с възможността за постановяване на условни присъди. |
| Според юристи отпадането на възможността за споразумение ще върне положението с твърде бавното правораздаване, което законодателят е искал да избегне с въвеждането на тази възможност. В същото време при споразумение обвиняемият е длъжен да покрие поне имуществените щети преди сключването му и така роднините на потърпевшите получават поне някакво обезщетение, докато в много случаи осъдените не изплащали сумите, определени в съдебното решение, посочват те. По думите им в същото време оставането на съкратеното съдебно следствие и съответно изискването при съдействие от страна на обвиняемия, да се слиза под минималната присъда, няма да позволи преодоляването на проблема на голяма част от роднините на потърпевшите - налагането на условни присъди. "Дела, протекли по общия ред, се бавят години наред и там проблемът е чисто експертен...Имам притеснението, че в един последващ момент отново ще поставим въпроса за бързината на тези процеси, които няма да приключват така лесно, бързо, както се желае", каза при обсъжданията в правната комисия Гроздан Илиев, зам.-председател на Върховния касационен съд. И подчерта, че не става дума само за транспортните престъпления, а за всички престъпления, извършени при професионална непредпазливост, които поначало са трудни за разследване и за доказване, както при досъдебно производство, така и пред съда. Не можем да очакваме бърз резултат от тези дела, допълни Илиев. Затова той изразява резерви към отпадането на споразумението, което е било въведено именно заради проблема с бързината на съдопроизводството. Според него по-добре би било самата прокуратура чрез методически указания да даде инструкции на прокурорите за поведението им при сключването на споразуменията по този вид дела и така те да не изглеждат несправедливи в очите на обществото. По думите му би било удачно пострадалите да участват в процеса на споразумения, макар и без право на вето. "Дори да се премахне възможността за използване на споразумение, това пак няма да удовлетвори обществените очаквания за строги наказания, защото в закона ще останат възможностите за съкратено съдебно следствие, както и за налагане на условно наказание. Съдът е длъжен да ги приложи, когато са налице условията за това". Това каза пък съдия Ангелина Лазарова от Варненския окръжен съд, одобрила споразумението на прокуратурата за 2 години условно с мотоциклетист, убил Лора Казанлиева на пешеходна пътека, пред "Правен свят". |
| Да отпадне възможността за сключване на споразумение между прокуратурата и обвинено лице за всяко престъпление, с което е причинена смърт, предвиждат приетите на първо четене от парламента промени в Наказателния кодекс. Идеята за промяната тръгна след поредица протести на роднини на загинали на пътя и последвалите им срещи с политици. На тях потърпевшите остро възразиха, че научават впоследствие и със съобщение по пощата, че прокуратурата се е споразумяла с обвиняемия, както и че не трябва за смърт, причинена било и по непредпазливост, да се налагат условни присъди. Първоначално представителите на ГЕРБ обещаха да отпадне споразумението за убийствата на пътя, но след обсъждане и анализ било решено, че няма да е редно да отпаднат само те, а трябва да бъдат включени всички случаи на причинена смърт. Така в измененията попадат също лекарските грешки, трудовите злополуки и т.н. В същото време обаче остава възможността за съкратено съдебно следствие, при което ако обвиняемият си признае и съдейства, съдът постановява присъда под минималната, предвидена от закона за това престъпление. Така на практика ще остане възможността за условни присъди. Аргументите "за" и "против" отпадането на споразумението звучат всеки за себе си разумно. Например споразумението, което работи добре в старите демокрации, в България често се сключва зад гърба на роднините на пострадалите и те пропускат срока за граждански иск, както посочва адвокат Михаил Екимджиев. Юристи пък отбелязват, че отпадането на възможността за споразумение няма да намалеят осезаемо условните присъди. Едно обаче е безспорно - многото кръпки на НК, а особено тези, правени под натиска на засегнати страни, заплашват да породят доста сериозни проблеми в системата на правораздаване и прилагането на законите. И да изникнат недомислени проблеми. Държавата трябва да има ясна наказателна политика и преди нещо да се променя, трябва да се мисли цялостно и до какво ще доведе всяка една стъпка. Този начин на вземане на законодателни решения показва, че ГЕРБ се ръководи преди всичко от популистки мотиви за промяна на закона, че й липсва визия за цялостна наказателна политика на държавата и че не държи сметка за противоречията, в които ще затъне НК. Колкото до причиняването на смърт на пътя - премахването на споразумението не лекува порока, защото той е заложен в липсата на адекватна контролно-превантивна роля на държавата. Решението на големия трагичен проблем е в истинския контрол, който да бъде следван от неизбежни санкции за неспазване на правилата за движение. Тогава ще намалеят и произшествията със смърт на пътя. Защото тогава реално ще бъде хванат (и спрян) и пияният шофьор, и неправоспособният, и недисциплинираният, и наглият. Тоест ако строгата санкция възпира, здравият смисъл налага това да стане на по-ранен етап. |