Трябва ли да има пряко договаряне за ремонта на опасни мостове?
Правителството реши, че спешно ще задели около 50 млн. лв., няма да ги даде за планирани ремонти по пътищата, а с тях ще укрепва и ремонтира три виадукта, сочени за рискови. Властта се сети за състоянието на пътните съоръжения покрай силното земетресение край Перник, продължаващите трусове и последвалите обилни валежи. И установи необходимостта от спешни действия, макар че за лошото състояние на над 60 мостове и виадукти има експертни оценки още от 2007 г. Заради спешността на положението, управляващите няма да чакат сроковете по обществена поръчка, с която да възложат ремонтите на трите виадукта, а ще вървят към процедура за пряко договаряне. Те поискаха за това и подкрепа от парламента. Премиерът Бойко Борисов лично се включи да убеждава партиите колко спешни са ремонтите, като не пропусна да прехвърля вина за нищоправенето досега назад във времето. Депутатите дадоха подкрепа с половин уста - не с решение с разрешение кабинетът пряко да се договаря (както искаха ГЕРБ), а с декларация, в която все пак се констатира необходимостта от неотложни действия заради извънредни събития (основания по закона да се върви към пряко договаряне). Дали спешните действия и избягването на обществената поръчка са правилното решение е трудно да се каже. Най-вече защото основният въпрос е към миналото - защо досега нищо не е направено. Въпросът може да се отправи както към предишните управляващи, но и към ГЕРБ, които издигнаха строителството на пътища в приоритет в тригодишното си управление, но в същото време сега обясняват, че ако не се направят спешни ремонти едната половина на България може да бъде откъсната от другата. Тогава доколко са спешни тези ремонти сега, след като и предишни и сегашни отговорни институции са знаели за лошото състояние на съоръженията от години (според някои експерти от десетки години)? Дотук отговорът необходими ли са спешни ремонти би бил еднозначно – "Не". Но кой с лекота би могъл да каже това "Не" при неясно какъв процент вероятност утре някой от тези мостове действително да падне. И все пак трябва ли да се мине към пряко договаряне – схема, станала символ на корупция и най-лесния път за избор на "нашите"? Не може ли да се чака поръчка? През годините неведжнъж ставахме свидетели, че и конкурсите, поръчките също лесно биваха печелени от свои чрез различни финтове. И двата варианта са законни, въпросът е как ще се приложат. Дали ще са прозрачни, публични, с покани към множество фирми и ясен избор на изпълнителя. И всъщност най-важното е да се свърши работата качествено. |
Не е вярно, че се легитимира заобикаляне на закона за обществените поръчки, чл. 90 ал. 1 т. 4 на този закон е описала възможността за пристъпване към пряко договаряне при извънредни обстоятелства, коментира регионалният министър Лиляна Павлова. Макар и тя да отбеляза, че действително лошото състояние на тези съоръжения е от години, посочи, че обстоятелствата са извънредни заради земетресенията и наводненията. Затова и имало нужда от спешни ремонти, защото ако някой от тези виадукти паднел, едната половина на България щяла да остане отцепена от другата, тъй като на места нямало обходни маршрути, а на други те не можели да понесат засилен трафик. "Най-рисковите съоръжения са общо 11, те са по протежението на магистралите "Тракия" и "Хемус", три от тях са изключително критични. Това са най-големите три, за които необходимия ресурс е 43 млн. лева. Общо за 11-те ресурсът е 58,8 млн. лева", обясни Павлова. Регионалният министър гарантира пълна прозрачност при процедурите за възлагане на ремонтите, независимо, че ще е чрез пряко договаряне. В поканата за договарянето щели да бъдат включени поне 10 фирми, не само български, но и големи международни. А в комисията по изпращане на поканите и по подбора на офертите можело да участват и представители на политическите сили. Те щели да следят дали всичко е публично и няма толерирани, като ще могат да следят както изпращането на поканите, така и селектирането на офертите. За включването на опозицията в процеса на договаряне настоял лично премиерът Бойко Борисов. |
Декларацията на Народното събрание няма да даде правно основание на нито един да излезе от рамките на закона за обществените поръчки при ремонтните дейности на пътните съоръжения. Това предупреди Христо Бисеров от ДПС при единодушното гласуване в парламента, с което депутатите призоваха кабинета да предприеме спешни укрепителни действия на мостове и виадукти. И дори отсега поиска прокуратурата да е много бдителна и със заострено внимание по казуса, тъй като отсега се говорело, че изпълнители на ремонтите ще са фирми, близки до властта. Още в първите часове, след като премиерът реши да поиска подкрепата на парламента за предприемането на ремонтите и пристъпването към пряко договаряне, опозицията заподозря, че се търси оправдание и снемане на отговорността от кабинета при избора да няма обществена поръчка. При дискусиите по декларацията опозицията изрично настоя да отпадне текста, според който правителството ще стъпи именно на разпоредбата за пряко договаряне. Така правителството ще трябва да поеме изцяло отговорността както за доказване на това, че в случая може да се приложи този член на ЗОП и да се върви към пряко договаряне, така и да обясни защо избира именно тези съоръжения за спешен ремонт, а за други ще чака, тълкуваха депутати от опозицията. Според народни представители извън мнозинството всъщност няма извънредни обстоятелства, причина за увреждане на конкретните три виадукта, които ще се ремонтират без поръчка. И подчертават, че няма дори оценка, дали именно тези съоръжения са за най-спешен ремонт. Както и че точно те са застрашени от евентуално ново земетресение, а не някой съседен мост например. Присъстващи на разговорите между парламентарните сили експерти от ВИАС не могли да кажат дали действително последните трусове са виновни за лошото състояние, а от думите им се разбрало, че то е такова от години. При това положение нямало основание да се пристъпи към процедура за пряко договаряне, отбелязват депутати. Затова правителството не можело да се измъкне от отговорността си, ако тръгне не към обществена поръчка или ако няма прозрачни процедури, подчертават хора от опозицията. |