Да стане ли имуществената застраховка задължителна?

Да стане ли имуществената застраховка задължителна?

"Смятам, че всички сгради, независимо дали са частна или държавна собственост, трябва да имат задължително застраховка", заяви неколкократно в последните две седмици министърът на регионалното развитие и благоустройството Лиляна Павлова. Тя направи аналогия със застраховките, които се правят на автомобилите - "правим и задължителната гражданска, правим си и "Каско".

Според Павлова след земетресенията, които сполетяха Перник и околните населени места, хората сами са се убедили във важността на това домовете им да са застраховани и да имат технически паспорт: "Нали домът е нашата крепост, трябва да се грижим за него".

По думите й в България частната собственост е почти 98%. "Това го няма никъде в такъв размер. И няма нищо лошо, но след като сме частни собственици, трябва да се грижим за своята собственост, движима или недвижима", уточни Павлова.
Според изпълнителния директор на "Булстрад" Румен Янчев, въвеждането на задължителна застраховка за лично имущество е много трудно, поради няколко причини. 

На първо място, задължителните застраховки, като "Гражданска отговорност", обикновено касаят трети лица. При застраховка на имуществото става дума за собственика и вменяването на задължение е спорно, обясни той в интервю за "Дарик радио".

Не е изяснено също така как държавата (респективно общините) застрахова имуществото, което притежава - магистрали, мостове, тунели. Според Янчев много подобни обекти сега просто нямат застраховка.

Не на последно място, смята застрахователят, възниква проблем с изплащането на обезщетения. При по-сериозни щети, каквито може да причини земетресение, загубите могат да са сериозни и заради това възстановяването им би било много трудно от застрахователите. "Ако някой ви казва, че можете да си купите застраховка за 20 лв. и ще имате имуществото си застраховано за 30 000 или 50 000 лв., това звучи смешно", коментира той.
Поредицата от земетресения, която започна в малките часове на 22-ри май, за пореден път вкара  в обращение темата за въвеждането на задължителна застраховка на частното имущество. Публичен застъпник на предложението този път е министърът на регионалното развитие и благоустройството Лиляна Павлова, която заяви готовност да поиска законодателни промени в тази посока.

Идеята за задължителна застраховка "Имот" съвсем не е нова. Тя съществува от поне десет години и се завърта в медиите след всяко по-сериозно бедствие в страната. Най-пресните примери са трусовете край Перник, наводнението в хасковското село Бисер, както и щетите от взривовете край пътен възел "Петолъчката" преди няколко дни.

Много от застрахователите по принцип подкрепят идеята. Преди години дори се заговори за създаването на "катастрофичен пул", в който да членуват застрахователи за застраховане на определени или специфични рискове. За момента в България има един-единствен пул за застраховане по обща гражданска отговорност и той е за АЕЦ "Козлодуй".

Първоначалните идеи бяха застрахователната сума да варира между 12 и 30 лв на година. За критерий се предлагаше големината на имота. Засега обаче няма отговор колко сериозни щети би покрила подобна застрахователна премия и в състояние ли са българските застрахователни компании да отреагират при инциденти от масов характер? И дали изобщо българите биха платили, за застраховка от такъв риск, след като по последни данни, едва 8% от сега съществуващите сгради притежават подобна полица.

Стои въпросът и дали по-разумното решение няма да е държавата да не помага на всички пострадали при бедствия, а само на тези, които квалифицира като "социално слаби". А останалите да бъдат оставени сами да преценят дали да застраховат имуществото си. Което обаче отвежда към темата за необходимостта от това да се дефинира ясна социална политика и недвусмислени критерии, определящи на кои граждани държавата дължи помощ и кои трябва сами да се осигуряват срещу рискове.

Икономистът Петър Ганев припомни, че държавата и сега отделя бюджет за бедствени ситуации, но няма ясни правила за разходването на тези средства. Според него може би има смисъл те да постъпват в специален фонд и да има критерии за разпределянето им, което също ще улесни как се действа в извънредни ситуации. Вместо всеки път да се притоплят стари и с неясен ефект идеи и така...до следващото бедствие.