Да стане ли имуществената застраховка задължителна?
| "Смятам, че всички сгради, независимо дали са частна или държавна собственост, трябва да имат задължително застраховка", заяви неколкократно в последните две седмици министърът на регионалното развитие и благоустройството Лиляна Павлова. Тя направи аналогия със застраховките, които се правят на автомобилите - "правим и задължителната гражданска, правим си и "Каско". Според Павлова след земетресенията, които сполетяха Перник и околните населени места, хората сами са се убедили във важността на това домовете им да са застраховани и да имат технически паспорт: "Нали домът е нашата крепост, трябва да се грижим за него". По думите й в България частната собственост е почти 98%. "Това го няма никъде в такъв размер. И няма нищо лошо, но след като сме частни собственици, трябва да се грижим за своята собственост, движима или недвижима", уточни Павлова. |
| Според изпълнителния директор на "Булстрад" Румен Янчев, въвеждането на задължителна застраховка за лично имущество е много трудно, поради няколко причини. На първо място, задължителните застраховки, като "Гражданска отговорност", обикновено касаят трети лица. При застраховка на имуществото става дума за собственика и вменяването на задължение е спорно, обясни той в интервю за "Дарик радио". Не е изяснено също така как държавата (респективно общините) застрахова имуществото, което притежава - магистрали, мостове, тунели. Според Янчев много подобни обекти сега просто нямат застраховка. Не на последно място, смята застрахователят, възниква проблем с изплащането на обезщетения. При по-сериозни щети, каквито може да причини земетресение, загубите могат да са сериозни и заради това възстановяването им би било много трудно от застрахователите. "Ако някой ви казва, че можете да си купите застраховка за 20 лв. и ще имате имуществото си застраховано за 30 000 или 50 000 лв., това звучи смешно", коментира той. |
| Поредицата от земетресения, която започна в малките часове на 22-ри май, за пореден път вкара в обращение темата за въвеждането на задължителна застраховка на частното имущество. Публичен застъпник на предложението този път е министърът на регионалното развитие и благоустройството Лиляна Павлова, която заяви готовност да поиска законодателни промени в тази посока. Идеята за задължителна застраховка "Имот" съвсем не е нова. Тя съществува от поне десет години и се завърта в медиите след всяко по-сериозно бедствие в страната. Най-пресните примери са трусовете край Перник, наводнението в хасковското село Бисер, както и щетите от взривовете край пътен възел "Петолъчката" преди няколко дни. Много от застрахователите по принцип подкрепят идеята. Преди години дори се заговори за създаването на "катастрофичен пул", в който да членуват застрахователи за застраховане на определени или специфични рискове. За момента в България има един-единствен пул за застраховане по обща гражданска отговорност и той е за АЕЦ "Козлодуй". Първоначалните идеи бяха застрахователната сума да варира между 12 и 30 лв на година. За критерий се предлагаше големината на имота. Засега обаче няма отговор колко сериозни щети би покрила подобна застрахователна премия и в състояние ли са българските застрахователни компании да отреагират при инциденти от масов характер? И дали изобщо българите биха платили, за застраховка от такъв риск, след като по последни данни, едва 8% от сега съществуващите сгради притежават подобна полица. Стои въпросът и дали по-разумното решение няма да е държавата да не помага на всички пострадали при бедствия, а само на тези, които квалифицира като "социално слаби". А останалите да бъдат оставени сами да преценят дали да застраховат имуществото си. Което обаче отвежда към темата за необходимостта от това да се дефинира ясна социална политика и недвусмислени критерии, определящи на кои граждани държавата дължи помощ и кои трябва сами да се осигуряват срещу рискове. Икономистът Петър Ганев припомни, че държавата и сега отделя бюджет за бедствени ситуации, но няма ясни правила за разходването на тези средства. Според него може би има смисъл те да постъпват в специален фонд и да има критерии за разпределянето им, което също ще улесни как се действа в извънредни ситуации. Вместо всеки път да се притоплят стари и с неясен ефект идеи и така...до следващото бедствие. |