Етични ли са изследванията за премахване на дефектни гени?

Етични ли са изследванията за премахване на дефектни гени?

Джонатън Монтгомъри е професор по здравно право в университета Саутхамптън и председател на Съвета по биоетика на фондацията "Нуфилд". Той оглавява и Агенцията за здравни изследвания, която е създадена да предпазва интересите на пациентите при здравни научи изследвания.

Под неговото председателство Съветът по биоетика "Нуфилд" публикува доклад, в който заключи, че изследванията на ембриони от трима родители, са етично оправдани.

Според доклада новите технологии могат да помогнат на хиляди деца да се родят без тежки и инвалидизиращи заболявания.

"Заради здравните и социални ползи за индивидите и семействата им да живеят без митохондриални разстройства, смятаме, че ако изследванията са сравнително безопасни и ефективни като лечение, би било етично приемливо родителите да ги използват. Това трябва да става при тяхното изрично желания и след като им е била предоставена адекватна информация и съдействие", заключва докладът.

Според специалистите няма етични норми, заради които изследванията за подмяна на митохондриите в яйцеклетките да не продължат, при положение, че се извършват при необходимото наблюдение. Те се надяват, че някой ден тези изследвания ще могат да бъдат използвани за лечение.

Докладът се занимава и със социалните измерения на изследванията. Според него "въпреки че личните и социалните връзки, които се създават между донорите на яйцеклетки или ембриони, са въпрос на лична преценка, Работната група смята, че донорството на митохондрии не представлява нито биологично, нито правно съществуване на "трети родител" или "втора майка".

Експертите смятат, че донорите на митохондрии могат да остават анонимни за хората, родени от тяхното дарение.
 
Миналата седмица учени обявиха, че успешно са създали ембриони, които съдържат ДНК от трима родители. Методът е вариация на ин-витро технологиите и с него те се надяват да премахнат генетичните дефекти, които се съдържат в майчините митохондрии.
В университета Орегон учените са взели ядрото от една яйцеклетка и са го поставили в донорска яйцеклетка, чието ядро е извадено, но митохондриите в цитоплазмата са запасени. След това яйцеклетката е била оплодена и повечето ембриони са били в добро състояние.
Митохондриите зареждат клетките в организма с енергия. Въпреки че те не съдържат ключовите ДНК показатели като цвета на очите или косата, митохондриите пазят съобщения за поведението на митохондриите в следващите поколения. Дефектите в тях се предават само от майката към детето и засягат приблизително 1 на 200 деца, като при повечето няма симптоми или проблеми. За някои обаче, натрупването на митохондриалните дефекти означават слепота, мускулна слабост, сърдечна недостатъчност или смърт. За причинените от генетични недостатъци заболявания до сега няма лечение.
В митохондриите се съдържат около 0,1% от човешките гени. Това означава, че ако методът за използване на две яйцеклетки бъде приложен при хора, детето ще има гени от трима родители.
Генетични изследвания от този вид са изключителна новост и носят със себе си не малко морални и етични проблеми. Религиозните съображения са свързани с човешка намеса в сътворението. Практическите се простират от безопасността на метода до прецедента, който поставя.
Какво означава премахването на вродени дефекти в емрбионите – евгеника или лечение на досега нелечими заболявания? Какви ще са последиците за децата, родени по този метод? Означава ли 0,1% участие на трети човек в гените им, че те ще имат две майки? Какви са правата на донора на яйцеклетката, чийто митохондрии са запазени? Отварят ли такива изследвания пътя към "дизайнерските бебета" - деца, чиито качества ще бъдат селектирани според желанията на родители им? Трябва ли да се казва на децата за третия родител?
Във Великобритания тези въпроси са поставени пред обществото за обсъждане. Резултатите от него ще бъдат публикувани следващата година, а държавните органи ще решат дали да разрешат изследванията върху хора.
В България малко се говори за моралните последствия от генетичните изследвания и възможното им приложение за лечение на тежки и редки заболявания, особено когато те са още на емрбионално ниво. Дискусията обаче е необходима, защото тези нововъведения в науката и медицината няма да ни подминат. За добро или за лошо.
 
Д-р Дейвид Кинг е генетик. Той основава и оглавява "Human Genetics Alert" - британска организация, която се противопоставя на някои елементи от генетиката, като клонирането, генетичната дискриминация и генетичното проектиране на хора.
Д-р Кинг заяви пред Би Би Си, че тези технологии ще повлияят на редица поколения и че преминават това, което се приема за нормалната етична граница към нова евгеника.
"Точно като създанието на Франкенщайн е направено от съшити части от различни тела, по същия начин изглежда, че учените не виждат гротеската, не виждат нарушаването на естествените норми или на човешката култура. Учените и техните помагачи в биоетиката, не спират пред нищо".
Според него и организацията му, не всички научни изследвания са базирани на желанието за знание. "Идеята, че изследване на генетично модифицирани ембриони е "оправдано, се основава на наивното предположение, че науката е чисто търсене на познание, недокоснато от социални интереси. В същност, провеждането на изследвания на генетично модифицирани човешки ембриони е решение да бъдат отворени определени възможности и обществото да бъде насочено към нещо, което вече е определено от учени и технократи, за желателно".
"Тези технологии са хем ненужни, хем изключително опасни в средносрочен план, защото поставят прецедент за създаването на генетично медифицирани, дизайнески бебета", смята д-р Кинг. "Точно така се получават наклонените плоскости".
Друга опасност, която вижда д-р Кинг е неяснотата какви ще бъдат ефектите върху следващите поколения.