Да се узакони ли домашното раждане в България?
| Раждането не е медицинско събитие, а лично и семейно. Всяка жена има право да избере къде, как и с кого да роди, като това е част от фундаменталното й човешко право на личен и семеен живот, гласи и Европейската конвенция за правата на човека, ратифицирана от България през 1992 г. Държавата е длъжна да осигури достъп до медицинска грижа на всички жени независимо от мястото, на което са избрали да родят. В българските болници все още продължават да се използват рутинно практики, определяни от Световната здравна организация като неефективни, дори вредни - като ограничаването на движението на раждащата жена, позата по гръб, дирижираното диктуване на напъните при изгонването или рутинното прилагане на епизиотомия. В същото време не се практикуват световно признати добри практики, които помагат на по-успешното протичане на раждането: спокойна атмосфера, свобода на движението по време на раждане, избор на поза за раждане, майката и бебето да са заедно след раждането в болничното заведение. Това често е съчетано с пренебрежително отношение. Като резултат много жени се опитват да намерят друг вариант, за да могат да родят спокойно. Някои от тях имат предишно силно травматично болнично раждане, други са имали епизод на насилие в личния си живот. Неоспорим факт е, че спокойната и сигурна атмосфера влияе на добрия изход от раждането, не само във физиологически, но и в психически аспект. Извънболничното раждане е световна практика, насърчавана при ниско рискова бременност. Оказва се, че е и по-евтина за държавата, тъй като не се налага поддържането на цял медицински екип. Обикновено е достатъчен един медицински специалист. Практиката в другите европейски страни и изследванията показват, че при ниско рискова бременност и раждане извънболничното раждане е също толкова безопасно или съответно крие същите рискове, каквито и болничното. Въвеждането на ясен юридически и финансов регламент за него ще даде възможност на медицинските специалисти да се обучат в асистирането на този тип раждане. Обученият специалист може да предвиди евентуални усложнения, дори и в хода на раждането и да насочи към болнично заведение. Ясно е, че винаги ще има жени, които не предпочитат болница. Необходимо е те да бъдат максимално защитени в избора си. Неглижирането на двата процента жени, които според анкета, проведена миналата година в десет български болници, биха родили вкъщи, означава увеличаване на риска за тях.Отказът поради неприложимост към условията на България е само бягане от отговорност. |
| Без да определям избора на хората къде да раждат, смятам, че има законодателство, което трябва да се спазва. За да се запази и животът на новороденото, и животът на майката, е редно това да се прави само и единствено в лечебни заведения. Винаги съм твърдяла, че изборът на жената трябва да се състои в това при кой лекар и в кое лечебно заведение да роди. Задължително трябва при проследяване на цялото раждане да има истински специалисти. В противен случай ходът на всяко раждане е неизвестен и понякога завършва с фатален край. Узаконяването на раждане в домашни условия ще оскъпи многократно процеса. В момента за раждане, без значение дали родилката е здравно осигурена или не, плаща държавата. Ако трябва допълнителни екипи да се осигуряват за раждане вкъщи, трябва да е ясно кой ще плаща за това и ако има последствия или лошо стечение на обстоятелствата и се наложи родилката да бъде приета с усложнения в лечебно заведение, също трябва да е ясно кой ще носи тежестта за това. Най-важно е да се каже, че исканията – каквито и да се поставят, трябва да са ясно регламентирани. Да има яснота дали наистина няма да се натовари държавата допълнително от гледна точка на финансови средства и кой ще носи отговорността, ако нещо се случи - това в никакъв случай не следва да бъде само и единствено медицинският екип. Изказването на министър Десислава Атанасова е от 11 ноември след смъртния случай на бебе при раждане в Бургас. |
| Дебатът около домашното раждане в България е крайно поляризиран. От едната страна е пълното отричане, а от другата - тихата, но нарастваща тенденция на неасистирани раждания в домашни условия. Периодично се случва инцидент с фатален край за родилка или бебе в болница или в частен дом. Тогава страните скачат едни срещу други като се обвиняват, охулват и отричат. Често дори не се чака изясняване на причините за конкретния случай, достатъчно е да има повод. После нещата затихват без промяна до следващия смъртен случай. Вместо нещата да продължават по ръба на публичния скандал, време е привържениците на двете тези заедно да обсъдят проблемите около ражданията и възможните решения. В дебата трябва да участват всички - майки, пациентски организации, правозащитни организации, лекари и акушерки, защото заедно участват в едно от най-хубавите и смислени неща на този свят. От една страна, е време медицинският персонал да си припомни, че раждащата жена не е болна жена и в този смисъл не е пациент. Това, което й се случва, е естествен за природата й процес, в който тя има активна роля. Акушерите и медицинските лица би трябвало да следят за нормалното протичане на раждането, да уважават нуждите й и да й асистират, а когато има усложнения – да се намесват като лекари. Родилката трябва да има доверие на акушерката и лекаря, които са до нея в този важен момент. И отношението към нея не трябва да е като към безпомощен човек, вместо когото лекарят трябва да взима решения. Ако раждането в родилните домове се случва адекватно, според световните стандарти, без ненужни интервенции със странични последици, без ограничаване правата на раждащите и с уважение към бъдещите майки, това ще е една сериозна стъпка към справяне със засилващата се вълна от неасистирани домашни раждания. От друга страна, регламентираното раждане в домашни условия категорично не означава това да става без медицинско наблюдение и помощ. Означава да е на светло, при ясни условия и право на избор на родилката и при спазване на правилата, които ще запазят живота и здравето на майката и бебето. В края на октомври Българският хелзинкски комитет (БХК) заведе дело срещу България в Европейския съд за правата на човека, защото законодателството не позволява бъдещите майки да раждат в домовете си в присъствието на медицинско лице. Закони, които ограничават правото на избор на жената къде да роди, са в нарушение на правото й на личен живот, мотивира се БХК. Вероятно и в този случай, ако държавата сама не разреши този проблем, ЕС ще я принуди да го направи. |