Трябва ли БНБ да създава печатница съвместно с чужда фирма?
| Печатницата на БНБ не се приватизира и с нея няма драма или трагедия. БНБ знае какво върши. Аз мисля, че особено в кризата, когато се тресе целият финансов сектор в Европа, банката доказа способностите си да решава важните въпроси. Управителят ще обясни през септември цялата ситуация. Все пак обаче става въпрос за секретни неща, ето защо не очаквайте голяма публичност по въпроса. Конкуренцията между печатниците, особено тези, които произвеждат националните валути, е огромна. А рано или късно ние ще приемем еврото и за това трябва да се мисли дългосрочно. Мнението е част от интервю в Нова телевизия на 22 август. |
| Въпросът с печатницата е огромно изпитание за способността на институциите да гарантират публичност и откритост. Има серия от въпроси, на които трябва обществото да получи ясен отговор. Първо, кой и как стигна до решението, че трябва да се приватизира дейността на печатницата, защото това по същество е приватизация на дейността. Второ, то се прави по един начин, който е дълбоко непубличен. Обвиненията на обществото са за задкулисие, за неяснота, за липса на регламент. Казва се, че е френско дружеството, аз, доколкото разбирам, става дума за негов белгийски клон. Значи БНБ лъже. Такава безпардонност, арогантност, наглост - при започнала прокурорска проверка да се извършват строително-ремонтни дейности, разделителни дейности, включително такива битовизми като разделяне на водомери, на електромери... Това говори за усещане за недосегаемост и самодостатъчност, което е дълбоко вредно за демократична държава...Аз съм смаян и от квалификацията, че това било секретна сделка и не трябвало да бъде коментирана. От пребиваването ми в МВР съм стигнал до дълбокото убеждение, че когато човек иска да открадне нещо, той обикновено се опитва, тъй да се каже, секретно да го направи от останалите. Мнението е част от интервюта в Нова телевизия и БНР на 22 и 25 август. |
| Дали печатницата на БНБ да участва в смесено дружество с френска компания като разшири дейността и пазарите си и как да стане това. Дискусията по темата беше повдигната от бившия депутат от БСП и вътрешен министър Румен Петков, според когото начинанието е скрита форма на приватизация, а моментът за сделката е подбран умишлено в безвремието на смяната на властта, служебното правителство и подготовката за избори. Позицията на Петков беше подкрепена от негови съпартийци - депутати, но срещна отпор от страна на БНБ, а и от новата изпълнителна власт. В края на юни БНБ съобщи за постигната договореност за създаване на съвместно дружество за производство на банкноти в България между печатницата на БНБ и François-Charles Oberthur Group, в което печатницата ще има 30% дял, осигурен с апортна вноска от машини и оборудване, произведени в средата на 90-те години на 20 в. Френската компания ще инвестира парична вноска от над 22 млн. евро за обезпечаване на бъдещата дейност и разрастване, срещу което ще придобие 70% от капитала. Постигнатото споразумение ще позволи на печатницата на БНБ да запази опит и позиции в едно от най-високотехнологичните световни индустриални производства, е становището на централната банка. Очакванията са до 2016 г. броят на работните места в дружеството в България да се увеличи три пъти и да достигне 190 човека. След като се вдигна медийният шум прокуратурата възложи на ДАНС да провери сделката, а управителят на БНБ Иван Искров ще бъде изслушан по темата на първото заседание на бюджетната комисия в парламента през септември. Междувременно работниците в печатницата бяха пуснати в отпуск докато върви прокурорската проверка, а БНБ обяви, че няма да коментира казуса, докато тя не приключи. Анкета на "Дневник" по темата потвърди, че оценките на казуса в обществото са нееднозначни - приблизително по една трета от участвалите в нея смятат, че сделката е нормална, щом ще позволи на дружеството да се развива, както и че има съмнения за скрита приватизация. Всъщност БНБ оповести намеренията си още на 19 юни в прессъобщение, останало незабелязано извън професионалните среди. Затова е странно, че коментарите по темата зачестяват два месеца по-късно, при това толкова активно, че прокуратурата преценява за нужно да се намеси. Това отново поставя въпроса доколко независими са институциите в България, включително и централната банка, и под каква форма да се осъществява контролът в подобни случаи. |