Да бъде ли задължително изучаването на народни танци в училище?
| Христо Димитров, директор на Ансамбъл "Българе": България не може да бъде световен лидер в много неща. България е едноличен световен лидер, категорично, математично, научно доказано само в едно нещо - това са неравноделните размери в българския музикален танцов фолклор. Ако това се беше учило в училище, щяхте да го знаете. В целия свят има два музикални размера - 2/4 и 3/4. Ако сме държава, която притежава някакво световно богатство и сме уникални с него - като танците, ние трябва да го използваме по всякакъв начин, за да може то да допринесе за развитието на държавата. Давам пример с Индия: преди няколко седмици чух, че те са направили Министерство на йогата, като идеята е чрез нея да популяризират държавата. Смятам, че българският фолклорен танц е нашата визитна картичка по света и това е начин, по който можем да решим много проблеми. Става въпрос за вкарване на две хора́ в програмата на година, не става въпрос за задължително изучаване на отделен предмет. Спортът, например футболът, поражда агресия. Виждате какво става по футболните мачове, на концертите няма агресия. Думата "задължително" е страшна, но тук става въпрос за два учебни часа по физическо на седмица. Аз искам не в училищата само, а във всяка една фирма да се играят танци. Танцът не е забавление - забавление е да отидеш на дискотека; танцът е изкуство, a българският фолклорен танц е най-сериозното изкуство, което нашият народ е произвел през годините. Аз например имах проблем по рисуване - дайте да забраним рисуването, да не е задължително. Защо пеенето или рисуването трябва да бъдат в образователната програма, а танците - не? (В интервю за Нова телевизия) |
| Николай Хаджигенов, адвокат: Първата е, че сега ще си говорим за хора́та, вместо за хóрата. Вместо да обсъдим важните неща, като например как се лишават българите в чужбина от избирателни права, или че един депутат каза: "Стига с тая демокрация", или как финансовият министър за пореден път ще се опита да ограби нашите пари..., ние ще си говорим за хора́та. Втората причина е по отношение на задължителността - с тези дребни задължителни неща всъщност правителството краде от нашата свобода. Това е дреболийка, няма проблем - ще го преживеем. И така - второ, пето, шесто и на 26-то разбираме, че не сме свободни и никога не сме били. Танците са забавление и аз не разбирам как може едно забавление да го направим задължително. Направите ли го задължително, вие го убивате. Аз съм емблематичен пример за това - някога по физическо учихме шест хора́ и аз имах шест двойки. До ден днешен като чуя хоро, се изприщвам. Не можете да карате децата да правят нещо насила, което не им доставя удоволствие. Най-много да го намразят. В последните години има пик на народните танци - всеки втори ходи. Това е чудесно. Но всяко задължително нещо на практика ни слага белезници. Свободата е правото да можем да изберем сами какво да правим и какво не. (В интервю за Нова телевизия) |
Министерството на образованието и науката (МОН) предвижда изучаването на народни танци да бъде част от задължителната подготовка по физическо възпитание и спорт в училище. В проектите за нови учебни програми, които са публикувани за обществено обсъждане, е заложено от 1 до 12 клас да се изучават 22 хора́. Народни танци се изучават и в момента в часовете по физическо възпитание и спорт, но разликата е, че сега те са част от избираемите дейности. Така, ако някое дете не иска да играе хора́ или не може да се справи със стъпките, може да избере друг спорт, по който да постигне по-добри резултати и по-висока оценка. Дали народните танци да бъдат задължителни или избираеми вероятно тепърва ще е повод за дебати. И това няма общо с красотата и уникалността на българските хора́, танцуването на които за мен е прекрасно събитие, а с начина, по който обществеността реагира на "задължителността". Защото проблем със задължителността има, но той едва ли е толкова значим при изучаването на танците, колкото при гласуването на избори, например. А всъщност, основният проблем е, че в образованието има далеч по-важни теми за обсъждане от задължителността на народните танци. Една от тях е (не)грамотността на завършващите. Друга - доколко учениците се учат да мислят, а не само да зубрят в училище. И трета - готви ли ги училището за реалния живот, или им създава фалшиви очаквания. А иначе - изучаването на хора́ в часовете по физическо възпитание и спорт би било доста по-полезно от прескачането на коза, например. |