Трябва ли да се отделят децата с агресивно поведение в специални училища?
| Необходимо ли е агресивните деца да бъдат изпращани в специализирани училища? Как трябва да се реагира спрямо тях в училище? Въпросите са повдигнати отново след последния случай на агресия – в столичното 52-ро училище в края на февруари 11-годишно момиче почина, след като беше ритнато в корема от свой съученик. Медицинската експертиза за причината за смъртта на момичето все още не е излязла, но трагичният инцидент даде повод отново специалисти и институции да търсят решение за работещ подход спрямо проявите на агресия сред децата. В края на 2015 година министерството на образованието предложи всяко училище да прави регистър на агресивните си възпитаници, в който да се документират случаите на насилие, участниците в спречкването и реакцията на педагозите. Идеята не се реализира, но посредством регионалните инспекторати министерството всяка учебна година изготвя статистика на регистрираните случаи на тормоз в училищата. От година на година те не намаляват. Въпреки мерките за избягване и справяне с тормоза. С новия закон за училищното образование се въведе екип за подкрепа за личностно развитие за всяко дете, но проблемите с прояви на агресия остават, а училищната среда изглежда безпомощна. Проблемът е в реактивните мерки, които по традиция предприемат училищата в отговор на ситуации на насилие между учениците, смята училищният психолог Анет Маринова. "Насилието между учениците често пъти се извършва под носа на възрастните, които не са чувствителни към взаимоотношенията в клас. Обикновено се правят заключения, основани на повърхностни впечатления и на очевидните прояви, без да се отчита скритата динамика на отношенията и процесите в групата на учениците", каза тя пред "Дневник". По думите й съществен проблем са и мястото и ролята на училищните психолози и педагогическите съветници, които не са подкрепени в своята работа, включително на национално ниво. Миналата седмица в интервю за Би Ти Ви директорът на 52-ро СУ Данко Калапиш изрази мнение, че "трябва да се създадат специализирани училища за тежко агресивни деца". Пред "Дневник" Дани Колева, програмен директор на Национална мрежа за децата, заяви, че етикетите, стигмата и отделянето на специални места не са правилните "лекарства" за нуждаещ се от помощ човек. |
| Данко Калапиш, директор на 52-о ОУ в София Дано не се налага никъде да влизат психолозите от кризисната мобилна група. Момчето вече не се обучава в нашето училище. В момента тече разследване и не желая да коментирам нещата, свързани с неговото поведение и отношение към учебен процес. Момчето е в нашето училище от миналата година, психологът е работил с него по линия на приобщаване към новата среда, по линия на самоконтрол, по линия на учебен процес. Това е заявено от родителите. Държа да кажа, че училищният психолог не е следовател, не е наказателна мярка. Той е мярка, която работи с всяко дете и родител, който пожелае. Тоест не е нещо ненормално да работи психологът с някое дете в училището. Тоест при него не ходят само проблемни деца. Те ходят и за да споделят, те ходят и за да разкажат някаква своя случка. Обществото не разбира ролята на психолога и педагогическия съветник в училище. Тиражира се версия, че психологът в училище е нещо страшно. Не, той не е страшно. Много деца ходят при него по собствено желание, само за да си разкажат за своите си нужди или да си споделят някой проблем. Не виждам проблем в това едно дете да посещава училищен психолог. Преди да се случи инцидентът, към мен не са постъпили нито устни, нито писмени сигнали за агресивно поведение, за нарушаване на дисциплината или за някакви други прояви на момчето. От страна на родителите съм срещал пълно съдействие. Никога с тези родители не сме имали проблеми относно комуникацията и съдействието. Девиантните педагози са за работа с агресивните деца. Дори да не ги наречем трудово-възпитателни училища (ТВУ), дори да ги наречем възпитателни училища, трябва да ги има. ТВУ-та под формата, в която са съществували, няма как да се върнат, но категорично трябва да има някакъв тип учебни звена, в които да се работи специализирано с подобен тип тежко агресивни деца. Държа да подчертая - тежко агресивни. В случая с момчето от моето училище следствието ще каже дали става въпрос за такъв случай. В тези звена трябва да има учебен процес плюс психо-социална реабилитация със съответния девиантен педагог. Това е моето лично мнение, държа да подчертая. Говорим за индивидуални занимания с девиантните педагози. Но преди да дамгосаме едно дете и да го вкараме в такова училище, трябва да открием причината за неговото поведение. В днешно време никой не е направил изследване за причината за агресията у децата, къде е коренът. |
| Дани Колева, програмен директор на НМД Трябва ли да се отделят децата с агресивно поведение в специални училища? Не. Преместването или отделянето на децата с проблемно или агресивно поведение в специални училища няма да помогне нито на тях, нито на другите деца, нито на обществото ни като цяло. Напоследък в публичното пространство често се използват термини като агресия, тормоз и насилие, които всъщност означават различни неща, но като че ли общото помежду им е използването им за прояви на поведение, което не отговаря на изискванията на възрастните. Под етикета "агресивно поведение" попадат както деца, които нарушават правилата, проявяват агресия или имат гневни избухвания, така и деца, които са импулсивни, не могат да се задържат на едно място и нарушават реда. Практиката на организациите – членове на Национална мрежа за децата, показва, че често агресивното поведение на децата е израз на тяхната нужда от подкрепа и вик за помощ, който възрастните и специалистите, работещи с деца, трябва да разпознаят. Има и много случаи на деца с психично страдание, които също не се разпознават, и поради страха от различието и липсата на умения за работа с тях биват поставяни под общия етикет на "агресори" и "злодеи", които са опасни за живота на останалите деца и следва да бъдат наказвани. Отделянето на която и да е група деца в специални училища няма да помогне да се адресират причините за тяхното поведение и да им се предложи адекватна помощ, а напротив – ще ги изолира в "специални" места, където те ще получават "специално" образование. Редица международни и български изследвания показват вредата от сегрегирането на децата в домове, различни видове "специални" училища като помощни, социално-педагогически интернати, трудово-възпитателни училища и др., които водят до дълготрайни негативни последствия за здравето и психо-социалното развитие на децата и предразполагат към умствени, поведенчески и социални проблеми по-късно в живота. Извън ангажиментите за недискриминация, заложени в редица международни конвенции, които България е ратифицирала, даваме ли си сметка как отношението към различието влияе на всички деца и цялото ни общество? Как ще живеем заедно, ако не учим заедно? Всяко дете и всеки човек в някакъв момент от живота си, поради различни обстоятелства, може да изпадне в затруднения и да има нужда от помощ. Дали етикетите, стигмата и отделянето на специални места са правилните лекарства или могат да засилят "болестта" и да доведат до още по-лоши последици? Не познавам човек, който да не иска най-доброто за детето си. Въпросът е как дефинираме "най-доброто". Дали това е само материалното измерение на успеха, или искаме детето ни да се превърне в независим, уверен в себе си и щастлив човек, който може да мисли критично, има активна гражданска позиция и умее да се справя с различни предизвикателства, включително агресията и насилието, които ни заливат ежедневно – от случките в градския транспорт и на улицата, през медиите и взаимоотношенията с околните? Цената на изключването е по-висока от цената на включването и вместо да водим разговори за това дали трябва да сегрегираме децата на специални места, е по-важно да говорим за това в какво общество и каква общност искаме да живеем и каква е ролята на училището в това. |