Детето има въображаем приятел - няма място за притеснение
Четиригодишната Петя може да говори в продължение на часове за двете си въображаеми приятелки Мими и Лола – за това, което харесват или не харесват, за прическите и хобитата им. И така вече две години.
"Много голяма част от живота на Петя е свързан с истории за Мими и Лола", обяснява майка й. Тя има теория за приятелките – появили са се в момента, когато семейството се е преместило и Петя е имала нужда от нови приятели, след като старите са останали в родния град.
Повечето родители, които са в ситуацията на майката на Петя, имат теории защо децата им имат въображаеми приятели. Те смятат, че това е нещо временно, защото на малчуганите им е скучно или са самотно.
Скорошно проучване на проф. Марджъри Тейлър от университета в Орегон развенчава някои от митовете, свързани с въображаемите приятели. Самата тя има опит с въображаем приятел – 3-годишната й дъщеричка Амбър е имала приятел Мишел, който притежавал обор, пълен с жирафи.
През последното десетилетие Тейлър и нейни колеги са изследвали поведението на 100 деца – първо в предучилищна възраст и след това отново на 6-7-годишна възраст. Във втората част на изследването, когато учените разпитвали порасналите деца за въображаемите им приятели, предположенията, трупани с години, за детското развитие започнали постепенно да се изпаряват.
| Какво правят въображаемите приятели: - Компания са на децата в игрите. - Позволяват на децата да играят креативни игри. - Помагат на децата да упражняват общуване с другите. - Позволяват на децата да държат контрола над нещо и да отговарят за него. - Помага за самостоятелността – чрез тях децата имат личен живот без намесата на родители. |
Факт: Често децата ги създават, защото им в забавно.
Авторитетни имена, работили дълги години по детското развитие, настояваха, че децата измислят приятели заради някакъв проблем. Дори известният д-р Бенджамин Спок се фокусира върху отрицателните причини: "Ако (детето) прекарва голяма част от времето всеки ден, разказвайки за въображаеми приятели, не като игра, а защото вярва в тях, това повдига въпроса дали истинският му живот е достатъчно добър… Ако детето живее основно във въображението си и не се разбира добре с други деца, особено на 4-годишна възраст, психиатър трябва да разбере какво липсва (на детето)".
Проучването на Тейлър и екипа й обаче показва други неща – въображаемите приятели не идват от мрачните части на съзнанието. "Много често възрастните мислят, че някаква липса в живота на детето предизвиква създаването на въображаеми приятели, но това не е задължително", обяснява професорът. Травмата от някаква промяна обикновено не е основният катализатор за такъв приятел, обяснява тя. По-скоро е свободното време, което върви ръка за ръка с промяната. "За много деца създаването на въображаеми другарчета просто е забавно действие", смята Тейлър.
Мит: Малка част от децата имат въображаеми приятели.
Факт: Много по-разпространено е, отколкото си мислите.
Тейлър е установила, че 65% от децата до 7-годишна възраст, участвали в изследването, имат или са имали въображаеми приятели.
Мит: По-вероятно е деца интроверти да имат въображаеми приятели
Факт: Напротив, по-скоро отворените и общителни деца имат такива.
Според проучването на Тайлър "децата, които са избрали да създадат приятел, обикновено са по-общителни и имат повече реални приятели от други деца".
Мит: Типичният въображаем приятел е умалена форма на детето.
Факт: Няма "типичен" приятел. Разнообразието е водещо.
"Първоначално бях объркана", спомня си професорът, след като разбрала, че няма общи физически характеристики сред общността на въображаемите приятели. "Те можеха да бъдат всичко – от мишка, която седи на рамото, през летящ пингвин, до мъничко бебе, което лежи в дланта на детето", обяснява Тейлър. "И нямаха нищо общо – физически или психически – с децата", допълва тя.
Мит: Въображаемите приятели са тези, които правят грешките, които са виновни за счупената ваза.
Факт: Те често са модели за подражание, дори идоли.
"Децата мислят за неща, свързани със способностите им – какво могат и какво не могат да правят – и вземат това предвид в общуването с въображаемия си приятел", казва Тейлър. "Кой може да прави салто? Кой може да чете, да връзва връзките си, да кара колело без помощни колела? В много случаи приятелят ще бъде този, който може да направи всичко това", допълва тя.
Мит: Когато става въпрос за въображаеми приятели, децата бъркат фантазия и реалност.
Факт: Повечето деца знаят, че приятелите им в действителност не са истински.
По време на разговорите при проучването децата често са напомняли на изследователите от екипа на Тейлър, че въображаемите им приятели не са истински.
| Съвети за родителите - Оставете детето да ви подскаже как да реагирате. Ако то не желае да ви намесва в отношенията с въображаемия си приятел, не се включвайте. Ако ви поканят да играете заедно, присъединете се. Понякога детето може да ви помоли да не сядате върху приятеля му на стола, да дадете допълнителна чиния и прибори за него или да изчакате, докато той или тя се качи в колата. - Докато стане ясно каква е вашата роля във връзката с въображаемия приятел, ще е по-добре да не се намесвате много или да предлагате свои идеи за игрите и разговорите между детето и неговото измислено другарче. Предложенията ви пречат на детето самò да развие историята за приятелството. - Не забравяйте, че това да си на три или четири в развиващ се пред очите ти свят може да бъде малко страшно и това, че детето има приятел, му помага да премине по-лесно и по-креативно през този период. - Ако все пак имате притеснения за развитието на детето си, не се колебайте да се посъветвате със специалист. |