С този филм и мириса на лед израсна едно цяло поколение. Преди двайсетина години зимните кънки бяха непретенциозно и много обичано занимание за малки и големи в столицата и по-големите градове, където имаше пързалки. В София в събота и неделя на свободните пързалки на "Червено знаме",  "Юнак" и "Славия" ставаше истинско стълпотворение. Зимният дворец, който имаше славата на по-елитно място за каране, пък предлагаше "мазен" лед и възможност да видиш най-новите модели кънки на краката на майсторите.

След това част от ледените площадки бяха затворени, другите опустяха, тъй като нямаше пари да бъдат поддържани в добро състояние, и само най-страстните любители на кънките им останаха верни. Дори състезателите тренираха в спартански условия.

В последните няколко години карането на зимни кънки в любителския му вариант се завърна най-вече заради модата на временните пързалки на открито. В повечето по-големи градове от края на ноември започва монтирането на такива съоръжения - в центъра на града (обикновено финансирани от общината или спонсорирани от частни фирми) или около големите търговски центрове. В зависимост от атмосферните условия те се ползват до края на март.

Миналата година Бургас се обзаведе с пързалка на площ 600 кв.м. на "Тройката". Макар и в по-скромни условия, да се кара може и в Хасково и Пазарджик. В Пловдив мястото за пързаляне е в мол "Галерия Пловдив",  в Русе - пред "Мол Русе", а във Велико Търново - до стадион "Ивайло"...

Най-облагодетелствани са жителите на София и Варна, където има пързалки на закрито, функциониращи (почти) през цялата година. В столицата изборът е между Зимния дворец и "Славия". Най-голямото съоръжение на открито е пързалката на езерото "Ариана", но може да се кара и на съоръженията пред Народния театър и пред мола на "Цариградско шосе". Във Варна през цялата година пък работи пързалка "Младост".

Днес повечето от някогашните първолаци в кънките вече са горди родители. И нерядко се оказва, че все още имат тръпка към мириса на лед, която искат да предадат на децата си.

Вариантите за запознаване с леда са няколко. Най-амбициозните родители обичайно записват децата на тренировки. Разбираемо, след кратко време тези хлапета "дръпват" най-бързо. Недостатъкът е, че тренировките започват на крехката 4-5-годишна възраст, упражненията са "не на шега" няколко пъти седмично, при фигуристите често има допълнителни занимания по балет...

За останалите изборът е между обучение в група с други деца или родителско преподаване по взаимоучителната метода на свободна пързалка.

На повечето пързалки (включително и временните на открито) има т.нар. учебни групи, предлагани от частни клубове. Предназначени са за начинаещи (деца и възрастни) и дават възможност за усвояване на основните правила в пързалянето. Това е нелошо решение за родителите, които не са качвали на зимни кънки като малки, но искат да споделят това преживяване с децата си. В тези групи няма майстори (освен треньора, най-често бивш състезател) - малки и големи се борят колкото могат с гравитацията, падат, повтарят различни елементи по много пъти, докато се почувстват сигурни върху ножовете.

Ако попаднете на симпатичен треньор, имате всички шансове детето ви да заобича пързалянето и да поиска да се усъвършенства в него. Смехът при неизбежните падания, комичните опити да се пази равновесие, зачервените бузи и накрая споделената мускулна треска създават безценни спомени.

Ако не ви се занимава с треньори и групови упражнения или ако просто сте хората, които държат сами да научат детето си, начинът е да метнете кънките през рамо и да заведете малчугана на свободна пързалка. Там можете да правите каквото си пожелаете. И изведнъж установявате, че с кънките ситуацията е като с карането на колело - няма забравяне и няма насита. Нужна е, разбира се, доза търпение. Освен това стъпвайки с дете на леда, бившият "майстор" тутакси трябва да забрави старите навици да кара бързо, да спира рязко и да гони по пързалката всеки, който го е засякъл.

Хубавите кънки не са евтино удоволствие и затова често възниква въпросът струва ли си да се инвестира в покупка, докато човек не е сигурен в интереса на детето. При такива колебания решението да се вземат кънки под наем. Предлагат се на практика на всички пързалки, а наемът варира между 3 и 8 лв. Неприятното е, че често кънките са доста използвани, поради което може да не са удобни, да не се стягат добре или да са поизкривени и да откажат детето от повече опити да се пързаля.

Иначе изборът на кънки за деца е доста голям. Една от най-практичните възможности са "разтягащите" се кънки, които обхващат три номера на обувката и се ползват дълго. Важно е в началото да са добре стегнати в глезените, за да не се кривят краката при първите неуверени стъпки на леда.

Навсякъде по пързалките хвърчат тийнейджъри по тениски и млади дами със символични поли. Макар да изглежда добре, това не е най-подходящото облекло за каране на кънки, особено за начинаещите или родители с деца, които се движат бавничко. Практичната униформа е панталон и яке.

Ръкавиците са задължителна част от екипа - по възможност по-плътни. Освен от студа те предпазват ръцете от удар при падане, както и от съприкосновение с ножовете на летящия отзад кънкьор. След половин час на леда човек внезапно изпитва прилив на нежност и към топлата шапка, която високомерно е зарязал в името на добрия външен вид.

Останалото е удоволствието да се чувстваш лек и да се носиш без усилие по леда, здраво стиснал детска ръчичка и заливан от щастливия смях на малък човек, който е преодолял страха и кара "като голям". Вярно е, че от една възраст нататък паданията предвещават дни на охкане при всяко ставане и сядане на стола на работа. Обаче както и да го гледаш, падането приближава до леда и опияняващия му мирис.