Предучилищната възраст е подходящ момент да започне да се говори по тази тема в образователните институции, смята Мария Чомарова. Иначе според нея

– във възрастта, в която децата започват да проявяват любопитство към половите си органи, към произхода си, към това откъде са произлезли и откъде са дошли. Още съвсем малките деца са любопитни да разберат какво има вътре в тях, какво има вътре в коремчето на мама. Особено когато в семейството се планират или се зачеват и раждат по-малки братчета и сестричета, това е абсолютно задължителна тема, обяснява психотерапевтът. А после допълва, че и без да има ново бебе, темата пак е задължителна – децата от най-ранна възраст имат чувствени преживявания, те се възбуждат, преживяват чувствени сексуални усещания и, разбира се, няма как да не забележат това. Всъщност в много семейства нещата се назовават, но в повечето не. Причината според Мария Чомарова е, че родителите се притесняват

които не би следвало да са там. Да не би нещо да ги повредят, да ги опорочат, да ги подтикнат към някакви действия. Тези притеснения не са основателни. Децата, които ходят в ясли и детски градини, проявяват любопитство към телата си и към телата на другия пол, те знаят, че са различни, обяснява Мария. Знаят, че момиченцата имат вагина, а момченцата имат полов член. Разликата ги вълнува и те го забелязват. Ако няма пространство, където да се каже това нещо – че хората са различни и защо са различни, децата си имат някакви свои теории. Те обаче понякога са неадекватни, по-скоро те могат да причинят някаква тревога, отколкото истината, казана по подходящия начин. А той е да се говори в контекста на това, което се вижда, и това, което се случва, пояснява Мария. Сексуалното образование на децата би следвало да е част още от самото обучение на предучилищните педагози, а не да се спускат отгоре програми, за които учителите може би биха се чувствали некомфортно и неловко да говорят. Децата трябва да бъдат подготвени за секса и това трябва да стане по естествен начин, отбелязва психотерапевтът.

с притеснение, да се създава усещането, че има някаква тайна, някакъв дискомфорт, защото това е едно послание, което много бързо се възприема от децата. Сексът и смъртта са много важни теми, които присъстват в живота на човека и в живота на детето. Учителите би следвало да са достатъчно добре подготвени да забелязват тези неща, когато се случват в групата, и да не ги подминават - когато се случи децата да проявят любопитство, да попитат, да коментират, тогава много естествено може да се отвори пространство за темата, смята Мария Чомарова.

Повечето родители според нея дори биха се радвали да делегират на детската градина и на училището задачата за разговорите по тази тема. Изобщо за съжаление по-голямата част от родителите твърде много залагат на училището и детската градина, казва Мария. А не би следвало да е така, защото в крайна сметка семейството би трябвало да играе най-важна роля.

Големи имена в психоанализата като Мелани Клайн, като Марта Харис и т.н. още много отдавна са наблюдавали и изследвали

Ако отрано се пресече естествената любознателност на детето, включително и такъв тип любопитство към произхода и тялото му, към взаимоотношенията към майката и бащата, как се получават бебетата, това може да повлияе на устрема му за придобиване на нови знания и по-нататък, обяснява Мария. Така че по-голям е рискът, ако се дава послание, че някои теми не е добре да бъдат изследвани и не са подходящи, няма смисъл, не е нужно.

Най-неподготвените за секса деца най-много могат да пострадат във възрастта на пубертета, когато по-трудно се осмислят предизвикателствата и фрустрациите, а по-лесно се отреагира. Хората, които са по-наясно и нямат такъв тип табу и забрана за тяхното любопитство, много по-контролирано и по-умерено се отнасят по тези въпроси, обяснява терапевтът.

Тази идея, че децата са като ангелчета, че се раждат табула раза, нещо, което е чисто, непорочно и ние трябва да пишем в тази празна книга, това просто не отговаря на реалността, категорична е Мария Чомарова. Хората се раждат различни, децата от самото си раждане са много различни и

При тях могат да се видят различни форми на мастурбация като начин за справяне с тъгата, особено с тъгата от раздялата с гърдата, с майката. Това е окей, успокоява Мария родителите - в крайна сметка забраната за такъв тип неща може да се изтълкува като ненужна жестокост. И като атака от страна на родителя срещу удоволствието, което изпитват децата.

Темата е свързана и с пуританската култура на българина, с това как ходи облечен вкъщи, с отношението към голотата, с ролята на бащата изобщо. В съвременното общество

той става много по-ангажиран с гледането на деца, почва да сменя памперси, да къпе детето, да си играят, да общуват по един пълноценен начин. Тази ангажираност продължава и на по-късен етап – с къпане, ходене на лекар, обсъждане на здравословни проблеми и всичко това предполага едно по-естествено, по-възрастно и отговорно отношение и към тялото на детето, и към секса, твърди Мария Чомарова. При това положение не би следвало голотата да е проблем, когато зад нея не стои някакво нездраво отношение или притеснение на родителите.

Темата за секса трябва да бъде вплетена в редица други много важни теми, смята психотерапевтът и посочва пример с програми от този род, разработени на много места по света. Знам една, която много добре работи, разказва тя. Свързана е не само със сексуалното образование, но и с общуването на децата помежду им, как да разпознават емоциите като гняв, тревога, тъга – как да ги назовават и да търсят помощ, как да се извиняват, изобщо как да общуват.

Когато тези важни теми са свързани със завистта, конкуренцията, образа за себе си, образа за другия, защо съм ядосан, защо завиждам, как реагирам, какви са моите стратегии за справяне с тъга или фрустрация – тогава сексът, смъртта, отношенията между хората, отношенията между родители и деца могат да се вплетат много естествено. В цял свят

отговаря Мария на въпроса има ли подходящи специалисти за това. Учителите се квалифицират. Предучилищната възраст по думите й е много удачна за провеждането на такава програма. В група, в която е работено по този начин за взаимоотношенията между децата, рискът от злоупотреба, училищен тормоз, отпадане, е много по-малък. А осъществяването на подобна програма не е кой знае колко трудно, успокоява психотерапевтът Мария Чомарова.