Домашен чай в домашни чашки

При нас няма "култура" с пиенето на чай !

• 5 43
• Докладване

Направо се чудя на авторите от къде ги измислят такива весели и позитивни работи...

• 1 55
• Докладване

Да уточним:

Има четири вида чай...черен, червен, зелен и жълт...

Всичко останало е отвара от билки...

Иначе на мен ми харесва и ройбоса...

• 5 32
• Докладване

[quote#1:"USSR"]
При нас няма "култура" с пиенето на чай ! [/quote]

-"Кафе и чай по правилата
И сега, като ви кажа, че и пиенете на кафе си има етикет, сигурно ще се разсмеете... Ще изчакам да ви мине обаче и ще ви споделя една любопитна и много показателна история за това как ние, хората, слагаме правила, за да си създаваме ритуали. А имаме нужда от ритуали, за да придаваме празничност на иначе съвсем делнични събития. Или, казано с други думи, за пореден път ще се опитам да ви убедя, че етикетът не е нищо друго, освен приятен начин да вършим обичайните неща.

Да пийнем по едно кафенце!

Тази реплика вече отдавна има силата на фраза, която разчупва напрежението. “На кафе” правим какви ли не неща - подписваме договори, правим запознанства, разказваме най-интимните си тайни, флиртуваме, оставаме насаме със себе си. От обикновена ободряваща напитка кафето се е превърнало в социален фактор - около вкуса му се обединяваме, ароматът му ни носи спокойствие и разпалва емоционалната ни памет, а според това как го пием си правят изводи за нас - силното горчиво еспресо е за “коравите”, сладкото е за “непрофесионалистите”, американското е за “новото поколение”, а турското е “отживелица”.

Кафе или чай

Когато етикетните норми са се създавали, чаят е бил основната “социална” безалкохолна напитка. През седемнайсети и осемнайсети век той е бил истинско богатство и самият факт, че го притежаваш, е бил доказателство за принадлежността ти към една по-висша прослойка на обществото. Добрите английски домакини са държали скрит в диплите на полите си ключа от шкафа, където се е съхранявал чаят, а приготвянето му било истински ритуал.

Всъщност културата на пиене на чай дължим на добрия апетит на една английска принцеса. Тъй като била вечно гладна, тя не можела да издържа, без да похапне нещо между обяда и вечерята. Някъде около пет следобед въпросната принцеса Ана поръчвала на прислугата си да й поднесат малки квадратни сандвичи със сьомга, апетитни топли хлебчета с конфитюр и масло плюс 3-4 вида петифури и дребни сладки. Хапвала ги по халат, като поглъщала жадно храната с помощта на чаша топъл черен чай. Понякога го гарнирала със захар и мляко и винаги го пиела в скъпи порцеланови чаши. Гладната принцеса обаче имала и завиден апетит за клюки и интересни истории, така че се нуждаела от компания. Започнала да кани приближените си придворни дами и приятелки на чаша чай, като ги посрещала по пеньоар в покоите си. И тъй като в историята прищевките на благородниците почти винаги се превръщат в национални традиции, скоро цяла Англия взела да пие чай в 5 следобед и да организира малки елегантни партита по този повод.

Днес в етикета на класическата английска чаена церемония влизат всякакви правила - като това как точно трябва да се бърка чаят в чашата и какъв е начинът да подадеш готовата чаша с чай на госта си. От онези времена до ден днешен обаче е валидно правилото, че еликсирът винаги се пие в порцеланова чаша с чинийка, която се държи в ръка, и чашката се поставя върху нея всеки път след отпиването. При кафето е точно обратното - веднъж поднесено, можете да го пиете и като държите само чашата в ръка, спокойно оставяйки чинийката да си стои на масата пред вас. Както казват англичаните, чинийката и чашата на чая са женени, докато тези на кафето просто си другаруват.

Още малко чаени правила

Чаят е единствената напитка, която не изисква да се изчаква всички да са готови, за да започне пиенето. Идеята е, че той трябва да е топъл, и затова, когато ти го сервират, получаваш правото веднага да отпиваш. Добрата домакиня, която кани гостите си на чай, трябва да го поднася на всеки от тях лично. При това напитката трябва да е напълно готова за консумация. В миналото английските домакини са си водели списъци с капризите на постоянните си гости, така че са знаели добре например, че мистър Джоунс пие чая си с една лъжичка захар и капка мляко, докато лейди Джейн обича неподсладен чай, но добре гарниран с хапки. Задължително е било още да знаят дали гостът е левичар, или си служи по-добре с дясната ръка, за да му подадат съответно чашата удобно за него - с кукичката за хващане откъм по-активната ръка.

Едно много специално правило за чая, което се е прехвърлило и върху кафеената ни култура, е, че когато пием тези напитки, си даваме почивка и изискваме спокойствие. Чаят не се сърба, точно както и кафето. Да не забравяме обаче, че в Турция е точно обратното - кафето трябва да се отпива с шумно сърбане. Това е знак, че изпитваш удоволствие от вкуса му и от компанията, с която го споделяш.

... и правилата на кафето

Кафето е ободряваща напитка, затова се предлага предимно сутрин и в ранния следобед. В много страни например почти не можете да си поръчате едно хубаво силно еспресо след 4 следобед - просто няма да ви го приготвят. Италианците са царе на доброто силно еспресо и го поднасят в малко количество, но изключително горчиво и концентрирано. За един истински италианец да поискаш американско кафе, е равносилно на обида. Случвало ми се е да не искат дори да ми го сервират само защото според традициите им това е откровена обида за качествата на напитката.

Правилото за поднасяне на кафе включва към него винаги да се дава чаша вода. Това важи особено за турското (което в Гърция по никакъв начин не наричайте така - казва се гръцко и толкоз! - б.а.)кафе. Добрите домакини поднасят и малка кафеена бисквитка, която има задачата да убие малко от горчивината на напитката. Захарта в пакетчета е индустриална измислица, затова в качествените ресторанти и на изискани места следва да ви я поднесат в захарница с лъжичка. За сметаната на прах или в пластмасова опаковчица важи същото правило. Ако секретарката например трябва да впечатли бизнеспартньорите ви, по-добре да си направи труда да налее истинско мляко в порцеланова каничка.

Кафето се сервира след храната, ако сте на обяд, защото идеята му е да освежи вкуса ви и да премахне неприятните аромати от вече изядените блюда. Когато се сервира кафе, трябва да ви светне червената лампичка, че скоро ще е време да си тръгнете. Обикновено от този акт до напускането на събитието има 15-ина минути. Опитайте се да ги оползотворите, като размените визитни картички (припомням, че те не се разменят по време на храна!), да направите изводите от срещата и да размените обичайните любезности. Последните глътки от еспресото не се разклащат - това се прави само с турското кафе, за да може по този начин да се обере вкусната пяна отстрани на чашата.

Малко недоразумения

Най-голямото от недоразуменията, свързани с кафето, е, че то непременно изисква цигара. Доброто кафе има статута на добър и качествен алкохол или много изискана храна. Затова трябва да се вкусва с търпение и удоволствие, а не да се пие с придатъци като някакъв там цигарен дим. Виж, кафето с добра пура е като уискито в същата комбинация - кефът идва от последователността на вкусовете и играта между тях.

Тъй като кафето си има източен екзотичен произход, пиенето му е свързано с доста суеверия. Когато сте на среща с бизнес партньори обаче, избягвайте да правите кръстове върху чашата, да я клатите, или пък да се взирате в стените й, когато сте изпили съдържанието.

Когато ме питат кое е по-изискано да се пие - кафе или чай, винаги отговарям, че изискаността не е в самата напитка, а в начина й на консумиране. Добрият чай е насипният, не този на пакетчета. Въпреки това по-вероятно е да ви сервират чашата с пакетчето в нея и поклащащ се конец отвън. Правилният начин да се отървете от него е, като го поставите върху лъжичката и навиете конеца около възглавничката, за да изцедите водата. Не пийте никога чая, докато пакетчето е още в чашата!

Да не забравя и още нещо - лъжичката от чай и кафе е само за разбъркване, затова не се изкушавайте да я облизвате."

/МАРИЯ КАСИМОВА, консултант по етикет и протокол/

• 2 36
• Докладване

Чаят не само през зимата е ок, през лятото също, особено зеления ... ех, лято ...

• 0 20
• Докладване

Преди време, в България чаят се свързваше основно с някоя болест - като деца пиехме чай от лайка за гърло, или коприва за стомах, или мащерка за храносмилане... и никак не ни харесваше.

Дълго време мразех чая, асоциирайки го с детски спомени...

След това преоткрих приказния аромат на липата, шипката, каркадето - и с няколко капки лимон - са чудесна напитка и то целогодишно.

• 1 18
• Докладване