Как "спасяването" на една счупена и захвърлена в миналото детска играчка може да се превърне красиво преживяване между (пораснали) деца и родители? Разказът за това приключение е на Девора Джамбова, публикуван е в блога й и е предоставен на "Детски Дневник": 

Представете си, че седите удобно отпуснати на люлеещ се стол пред малка спретната къщурка с бели стени и розов покрив и четете Джейн Остин… На масата са наредени глинени съдове, които предстои да бъдат напълнени с вкусотии, картината на стената събира цялата светлина, а в скрина се подвизава новата премяна на вашия уютен дом. 

Ако ви кажа, че моите родители са ми подарили къща, която са обзавели сами, едва ли ще си представите, че става въпрос за реставрирана стара куклена къщичка, която се захванах да ремонтирам миналото лято, но после лекомислено изоставих. 

 

Една стара детска история

Преди години, когато магазините не са се пукали по шевовете с детски играчки, както днес, една майка се наредила на опашка, за да купи на детето си дървена къщичка-играчка. Попаднала в детските ръце, къщичката  бързо загубила първоначалния си блясък - била забравяна под дъжда, а когато вече съвсем не ставала за игра, я захвърлили на един таван, където стените й потъмнели, а яркият червен покрив изсветлял и изтънял…

Гузната съвест обаче си казала думата и когато всички вече станали толкова големи, че никой не си и спомнял за тази изоставена играчка, момичето я изровило от тавана и настойчиво започнало да убеждава татко си да реставрират старата къщичка.

Ако някой от вас някога е правил подобно нещо, със сигурност е запознат с удоволствието, което доставят шкуренето и боядисването, изпипването на детайлите и насладата от осъществените идеи. С помощта на баща ми успяхме да завършим и преобразим малката къщурка в едно момичешко убежище, като заменихме оригиналните цветове (кафяво и червено) с розово и бяло.

Още на този ранен етап обаче липсата на време си каза думата и проектът за реставрация беше изоставен, поне от мен. Докато един ден родителите ми не решили да довършат започнатото, подготвяйки тайно една страхотна изненада.

Ето ги двамата ентусиасти:

Той изрязва изкуствена трева, за да направи полянка, кове миниатюрна масичка и забива малки пирончета, за да е по-устойчив новият под.

Тя  съсредоточено шие миниатюрни възглавнички, пердета и покривки, покривала за столове и пейки, прави книжки и да подвързва, оформя кориците им… Розовата къща се сдобива с два декора - докато единият комплект украсява прозорците и обзавеждането, другият е прилежно прибран в миниатюрния дървен скрин.

Моето участие беше минимално и се изразяваше предимно в боядисване на дървените плоскости, лепене на тапети и разхождане из гаража със специални "сценични" костюми (работни гащеризони, маски и ръкавици), след което изоставих "проекта" поради липса на време. Но пък щеше ли да се случи всичко това, ако не бях и аз един малък-голям инициатор?

Използвани са материали от магазин за хоби и моделизъм (изкуствената трева например), от детски магазини и от "Слънчоглед". Идеите за декорацията и тяхната реализация обаче изцяло принадлежат на майка ми, а част от обзавеждането е дело на баща ми. 

Това е семейната история на една куклена къща, която върнахме към живота. Надявам се тя да е вдъхновение да направите нещо красиво и идейно със своето семейство, защото удоволствието от задружните усилия и насладата от резултата са наистина безценни.