Великден е един от най-важните празници за християнския свят. За православните - най-големият, но денят е тачен и от християните от останалите деноминации. Възкресението на Христос символизира както неговата божественост, така и възраждането на природата през пролетта. А празникът преплита религиозния смисъл с народните вярвания.

За католическия свят Великден вече отмина, православието пък е в навечерието на Възкресение. Традициите, с които се почита новия живот са различни по света, едно обаче е общо - чувството на радост от възкресението и на любов между хората. Както и детското нетърпение и радостта от шарените яйца и специално омесеният обреден хляб, независимо дали става дума за безквасна питка като в Етиопия или за добре познатият ни козунак.

Ето някои от любопитните традиции в други европейски държави, а и на други континенти:

В немска приказка се споменава великденският заек, който криел от децата боядисани и рисувани яйца в градината. В неделя сутрин в Европа и САЩ децата тръгват на "лов за скритите яйца", които (особено напоследък) са предимно шоколадови.

Смята се, че великденската символика на заека тръгва от Елзас. Първият сладкиш с формата на великденски заек е направен в началото на ХІХ век в Германия. Къщите се украсяват със зайчета, които са настанени в гнезда и заобиколени от яйца. Една от легендите обяснява появата на великденския заек с езическата богиня Естра. Тя превърнала любимата си птица в заек, който обаче продължил да снася яйца. Зайците символизират плодородието и живителните сокове на пролетта.

В Австралия не зайче, а местно зайцеподобно животинче - торбест бандикут, крие яйцата в градината.

се е случила една много интересна смесица между няколко традиции. Територията е била част от Финландия, но сега е във Руската федерация и там хората празнуват Великден с обичая Вирпоминен. Думата идва от финландския превод на руската дума "върба".

Седмица преди Великден хората си пожелават късмет, здраве и щастие за цялата година и добра реколта. В знак на благодарност за пожеланията, седмица по-късно, приятели и роднини си подаряват хляб или брашно. Не това обаче е най-необичайното в местната традиция. В Швеция децата се обичат като тролчета или вещици на Велики четвъртък и разяснят кошници с яйца, сладки и съобщения.

В Карелия двата обичая някак си са се смесили и седмицата преди Великден се превръща в цветен карнавал за децата. Те се обличат като вещици, но бузките им се нарисувани в червено, носят престилки и шалчета на главите си и разяснят благопожелания. За тези от роднините, които не са били така добри да се отплатят за милите пожелания с бонбони и сладкиши, децата са приготвили и някои безобидни наказания.

В Египет на Цветница децата се даряват с палмови клонки, поръсени със светена вода, които да отнесат у дома и да пазят до следващата година.

А в Холандия празниците се подготвят още от предишната година. На 11-тия ден от 11-тия месец съвет от 11 души започва да планира Карнавала в южната част на страната. По традиция числото 11 се свързва с шеги и закачки, за това на празникът организиран от 11-те е позволено да се държиш малко шутовски.

През трите дни на празника се организират различни танци, паради и най-вече маскени балове. Във всеки град се избира принц, който получава ключа от града. Още на Цветница децата тръгват от ферма на ферма и събира яйца в подготовка на великденските "спортове". За да намерят скритите съкровища децата използват пръчка, наречена "великденска палма", която прилича на нашенската сурвачка и е украсена с шоколадови яйца, шарени черупки и малки кексчета във формата на лебед или петел.

Както и у нас, на празничната трапеза по Великден има козунак и боядисани яйца, а докато малките търсят скритите яйца в градината, големите правят състезание по чукане с яйца. В източната част на страната задължително семействата се надпреварват и кой ще направи най-големия огън. Огньовете се палят на хълмовете (където има такива), а дървата за тях се събират със седмици преди това.

Моята баба пък ми е разказвала, че всяка година сутринта на Великден нейната майка е подарявала на децата премяна от нови дрешки, с които да се облекат за празничната църковна служба. Всички деца получавали бели дрешки – от чорапки до панделки за косите на момиченцата. И до края на деня те рядко оставали бели.