Откъс от "Ортопедия за родители"

Книгата "Ортопедия за родители" е плод на сътрудничеството на двама ортопеди от България и Германия – проф. Панайот Танчев и проф. Петер Матцен. Тя е предназначена да бъде съветник при всеотдайните родителски грижи за децата от раждането им до навършване на юношеска възраст. Съдържанието на включва полезна информация за растежа и развитието на детето, за това как се променят неговото тяло, кости, мускули и стави, какви ортопедични заболявания могат да се явят през този период. Книгата (издателство "DL&M") може да се определи и като един малък учебник по ортопедия за съвременните родители, който ще обогати познанията им за заболяванията на костите и ставите при децата и юношите. Написана е на разбираем език, а използваните медицински термини са надлежно обяснявани. |
Защо са полезни знанията по ортопедия за родителите?
Този въпрос има нужда от недвузначен отговор. Известно е, че грижата за отглеждането на децата от праисторически времена и до днес се пада на майката, на родителите, на семейството. Нека погледнем прекрасната картина на Петер Паул Рубенс "Мадоната и спящият младенец" (фиг. 7) и веднага ще почувстваме огромната майчина любов, която излъчват нейните очи, изпълнени с умиление и надежда. Шекспир беше казал някъде, че "да държиш в ръцете си спящо дете - това е най-съкровеният момент на света".
Родителите, особено майките, прекарват най-дълго време с растящите си деца, те имат най-добрата възможност да ги наблюдават, да откриват някои изменения във формата или движенията на тялото, ставите, крайниците. Пред очите им те растат, прохождат, проговарят, развиват се, играят, учат, спортуват. Без да подценяваме значението на общопрактикуващите лекари, детските лекари, учителите, учителите по спорт, възпитателите и т.н., ние сме убедени, че в това отношение ролята на родителите е най-важна.
Написани са безброй книги, ръководства, учебници и други помагала за това как да се отглеждат и възпитават децата. Интернет затрупва родителите с огромен обем информация. Наред обаче със здравите деца, има деца и юноши, при които се явяват различни отклонения от нормата, а така също вродени или придобити заболявания. Те предизвикват тревоги в семейството, които могат да бъдат основателни или напълно излишни. Съвременните родители са освен грижливи и любящи, също интелигентни и наблюдателни. Те имат широка обща култура. В този кръг от информационни данни, те трябва да имат известни познания по ортопедия, за да могат по-спокойно да възприемат появяващи се отклонения в развитието на децата си и съответно да търсят навреме съветите на специалиста-ортопед.
Веднага трябва да се каже, че нормалното състояние на човешкия организъм е едно доста относително понятие и затова обикновено се използват средни стойности. Това се отнася и за ръста, телесното тегло, бързината на растежа, времето за настъпването на зрялост при децата и юношите, като са възможни значителни отклонения. Както има ниски и високи, слаби и пълни възрастни хора, такива различия има и при децата. Тук обаче е важно да се каже, че децата постоянно се променят и това усложнява въпроса за нормата. Основание за безпокойство има обаче, ако отклонението от приетите средни стойности е голямо.
Един полезен съвет е родителите да сравняват своите деца с техните братчета и сестричета, с връстниците им, със съучениците им. И ако открият големи разлики, например изоставане на ръст или значително по-голямо или по-малко телесното тегло, трябва да потърсят съвет на детски лекар или ортопед. Тъй като младите майки често биват подпомагани от бабите на децата им, то трябва да се знае, че нещата се променят бързо и един срок от 25-30 години е достатъчно дълъг, за да направи процеса на отглеждане по-различен. В този смисъл съветите на бабите невинаги са правилни. Някои схващания се отхвърлят, други се променят, трети се усъвършенстват. Така че актуалната информация за съвременното състояние на нещата винаги е полезна.
Ортопедията като медицинска специалност също се променя. Методите за диагностика непрекъснато търпят подобряване и развитие, стават все по-информативни и по-точни. Същото се отнася и за методите за лечение на ортопедичните заболявания. Те стават все по-ефективни и по-успешни. Ето защо запознаването на родителите с актуалното състояние на ортопедията ще бъде много полезно.
Заболяването на Шойерман (юношеска кифоза)
Както беше споменато по-горе, заболяването на Шойерман се свързва с името на датския ренгенолог Холгер Шойерман, който пръв е описал характерни изменения в гръбначния стълб на някои деца и юноши. Това заболяване се явява по време на периода на бърз растеж - преди и по време на пубертета. Среща се много по-често при момчетата, отколкото при момичетата. Причината не е изяснена напълно и досега. Приема се влиянието на нарушение в хормоналното преустройство през този период на бързо израстване. Така също смущение в кръвоснабдяването на растящите тъкани на прешлените може да предизвика неправилното им развитие. В миналото е приемано като причина прекомерното физическо претоварване на гръбнака при подрастващите и затова прегърбеният гръбнак при заболяването на Шойерман се е наричал "чирашки гръб". По-старите автори са правели асоциация с неблагоприятното влияние на превитата напред стойка на младите чираци, които часове наред са извършвали различни занаятчийски дейности в тази поза. Днес физическото натоварване не се определя като най-важната причина, но определено има допълнително увреждащо действие. Това се забелязва при момчета, започващи рано да тренират силови спортове с големи натоварвания по оста на гръбнака. При тях нерядко се откриват изменения, наподобяващи тези при заболяването на Шойерман. В някои случаи се установява фамилност, т.е. заболяването се среща при баща и син, при братя и т.н, без да има установени генетични отклонения.
Заболяването засяга най-вече растежните хрущяли на прешлените, които са разположени на горната и долната повърхност на всеки един от тях. От тези хрущяли нарастват прешлените на височина. Обикновено предните им части забавят растежа си и се оформят клиновидни прешлени. Промени настъпват и в намиращите се между телата на прешлените дискове, които също се снишават на височина. Части от тях могат да "хлътнат" в самите тела на прешлените. Те загубват своята функция, осигуряваща гъвкавост на гръбнака и движенията в заболелите прешлени се ограничават. Може да са засегнати само 3-4 прешлена, а понякога повече и от това зависи каква деформация на гръбнака ще се развие и колко изразена е тя. Постепенно засегнатите от това заболяване юноши развиват най-често закръглен или закръглено-хлътнал гръб, т.е. гърбица, която за разлика от описаните по-горе неправилни стойки не може изобщо да се изправи или съвсем малко се изправя при подканване за напрягане на гръбната мускулатура. Тази гърбица (кифоза) може да се намира по средата на гръдните прешлени или в поясните, може да е само в ограничена зона , а може да засяга и целия гръбнак при по-тежките степени.
След пубертета процесът затихва, но настъпилите промени не могат да се премахнат и формата на прешлените и прилежащите дискове не може да се възстанови до нормалната, нито чрез оздравителните сили на самия организъм, нито чрез специфично лечение. Тези промени остават за цял живот, а с времето, при възрастните, могат да настъпят допълнителни дегенеративни изменения, предизвикващи различни по степен болки в гърба. В детско-юношеския период обикновено болките са слаби или изобщо няма болки. Те се появяват най-често при физическо претоварване. Всъщност заболяването може и изобщо да не дава оплаквания и се забелязва тогава, когато се оформи характерното прегърбване напред. Често родителите мислят, че тяхното дете има само една неправилна стойка. Диагнозата се поставя най-точно с рентгенови снимки. Нерядко, то се установява при израснали хора, когато поради болки в гърба си направят рентгенови снимки. Тогава измененията показват, че в детско-юношеската възраст е прекарано заболяването на Шойерман и последиците от него могат да бъдат причина за болките.
За съжаление сигурна профилактика не съществува, тъй като и причината за появата на заболяването не е известна. Знае се обаче със сигурност, че една неправилна стойка, най-често от типа на закръгления гръб, по-големите натоварвания, спортовете с натоварване по оста на гръбнака могат да утежнят измененията при заболяването на Шойерман. Известно е, че при щангистите, плувците, упражняващи стиловете "делфин" и "кроул", гребците и др. това заболяване е по-често. Ето защо е важно възпитаването на правилна стойка при децата и насочване към физически упражнения и спортове, които отговарят на индивидуалните възможности на отделното дете и юноша да понасят натоварвания.
Лечението обикновено не започва навреме. Заболяването настъпва бавно и отначало не се забелязва, тъй като по правило оплакванията от болки са редки. Ако обаче се открие рано, лечението при растящи деца се провежда с коригиращ корсет, който държи гръбначния стълб в правилно положение и така прешлените се отбременяват и имат възможност да растат правилно. Носенето на тежки предмети, упражняването на силови спортове, продължително седене с превит напред гръб, спане на мек матрак (пружина) са вредни и са "забранени". Трябва да се спи на твърдо легло, с ниска възглавница. В ранните стадии на заболяването на Шойерман подвижността на гръбначния стълб в засегнатите участъци не е загубена напълно. Освен това все още има известна възможност за корекция на прегърбването при напрягане на гръбната мускулатура. Затова укрепването на мускулите на гръбнака е много важно. То може да се осъществи чрез добре балансирана и целенасочена лечебна гимнастика, която трябва да се провежда под контрола на опитен кинезитерапевт или рехабилитатор. Има методики, които са предназначени за тази цел. Плуването е особено препоръчително, като се препоръчват стиловете "бруст" и "гръб". Съветва се учениците със заболяването на Шоейрман да бъдат частично освободени от упражнения, свързани с големи натоварвания - вдигане на тежести, бягане на дълги разстояния, скокове и др. Четене в положение по корем е препоръчително, а така също е полезна и кратката почивка в легнало положение през деня. Трябва да се каже, че засегнатите деца и юноши в никакъв случай не трябва да развият чувството, че страдат от тежко заболяване. Това е важно за съхраняване на психическото им здраве, тъй като някои от тях са склонни към депресивни изживявания. От друга страна трябва да се знае, че с възрастта развитието на явления на износване на гръбначния стълб - дископатии, изшипявания и др. са по-чести и се появяват по-рано при хора, прекарали заболяването на Шойерман. Опитът обаче показва, че дори хора с изразени изменения и значителна деформация на гръбначния стълб при съответна адаптация и подходяща професия живеят съвсем нормално и с минимални оплаквания.
Разбира се, че при бързо прогресиращи гръбначни изкривявания в случаи със заболяването на Шоейерман има място и оперативното лечение.