Стига глупости. Да се хващам на работа. Трябва да си намеря лошо момиче. Такова, на което не му пука обичам ли го, или не го обичам. Писна ми от нашите лигли!

А къде има лоши момичета? В нета!

Ще се регистрирам във "Фани ме.ком" (не знам дали сте го виждали, дано не ви се налага).

Дали да си сложа снимка? Леле, ами ако ме види някой от даскалото? Веднага ще ме качат във фейса и за няколко секунди ще разбере целият свят.

Качих си една снимка, на която косата ми пада през лицето и яко забивам с китарата. Въобще не се разбира, че съм аз. Обаче се вижда, че съм як пич.

Какъв ник да си сложа? Хм.

Руди?

Да, Руди.

К’во се хилите, бе! Точно така се чувствам – като плъх, удавен в кенефа. И после напикан.

Честит ми нов профил. Руди, на 16 г. Какво търся? Секс? Няма какво да увъртам. Това и написах.

Сега ми остава да чакам. Докато чакам, мога да разгледам наоколо. Леле! Тия к’ви фейсове имат, не е истина! И защо всички мацки си правят устата на кокошо дупе? Така вика дядо ми:

– Значи, когато на баба ти устата е на кокошо дупе, лошо ми се пише.

Баба ми така си стиска устата, като е ядосана.

Тези мацки тук не ми се виждат много ядосани. Някои са доста голи, а са много малки, бе! Тия родители нямат ли?

Ами ако ме налазят сега точно такива? Я да променя профила. Така. Ще напиша "секс с опитни партньорки".

Това е по-добре. Аз да не съм педофил?

Сега ако ме нападне някоя лелка? Или още по-лошо. Баба!

Айде пак, сменяй профила. "Секс с опитни млади партньорки".

Хм, не знам...

Всички се мислят за млади. Той и дядо ми си мисли, че е млад. Бил само на шейсет и пет години. Е, няма такъв смях! Сигурно се сравнява с Бабчето (другата ми баба), тя е много по-стара.

Я сега да огледам и конкуренцията в сайта.

Абе, тия са страшни смешници! Качили са нек’ви снимки на фитнес маниаци. Така всеки може.

Мен маниаците не ме кефят. Ега ти хапчетата. По цял ден блъскат железата в залите. За к’во? За да станат като човече, направено от наденици. Когато бях малък, баща ми правеше човечета от какво ли не – от кестени, от киб­ритени кутии. Даже от разни неща за ядене, от хляб и дори от наденици.

Щото бях адски злояд.

Заради тия помпи огладнях. Щото се сетих за Наденичко.

***

Днес е Денят!

Готов съм да проведа своята брилянтна операция. Приятно ми е, Макс. Макс Бонд! (Извинявай, Макс Пейн, но днес не вървиш. Друго ми дава пауър в живота.)

Джеймс Бонд ни е семейна слабост. Ние с баща ми (и Бабчето) сме му фенове. Имаме всичките му филми. Баща ми май мечтае да е като него, да живее опасно и да има много красиви жени. Обаче живее, потънал в блатото на тъпотията и има само майка ми.

Ако си мислите, че майка ми е нек’ва грозна лелка, помислете си пак. За майка ми всички казват, че е страшно красива. Когато бях малък, си мислех, че е принцеса. Мис­лех, че е омагьосана и затова все я няма.

Бабчето пък се кефи на Шон Конъри. Той й е любимият Бонд. Една от най-големите фукни на Бабчето е, че се е запознала лично с Шон Конъри!

Тя имала концерти в Кан, по време на кинофестивала. Тогава видяла и разни други звезди, но не им помня имената, от старите са.

А Шон Конъри й направил комплимент. Трябва да е било доста отдавна.

Стига толкова приказки, време е за действие!

Имам среща с готината мацка, която ще ме отвори.

’Ми то ставало много лесно това, бе! Що не съм го направил по-рано? Само съм си губил времето с нашите пръдли.

С мацката се разбрахме да се видим в шест. Може да е рано за такава среща, но аз трябва да се прибера навреме. Утре съм на даскало.

Офф. Шубе ме е.

Много ме е шубе!

Разрових тийн форумите. Вече се бях опитвал да разбера как са го правили останалите момчета за първи път, обаче никой не казва. Всички се правят на страшни пичове, всички вече са го правили и се подиграват гадно на онези глупаци, които не са. Много са интересни. Ега ти троловете!

Обаче как да не тролиш в тия форуми? Нек’ъв глупчо пита дали щяло да го боли! Е, няма такъв майтап. Смешко!

Ей, ама глупости пишат, поне някой да каже колко време отнема първия път. Както вече казах, утре съм на даскало.

К’во? Няколко секунди? Най-много две-три минути? Стига, бе!

А по филмите си изкарват няколко часа. Знам аз, че във филмите лъжат, ама чак пък толкова. Срам нямат.

Нямат, ами. Те ако имаха срам, щяха ли да правят такива филми?

Днес нещо му става на времето. Върви страшно бързо. Поджитках "Макс Пейн", за да се нахъся.

Кой е Макс Пейн, а? А? Никой не се ебава с Макс Пейн!

В пет часа бях готов, изкъпан, избръснат и вонящ на скункс (обаче френски скункс!) – полях се с парфюма, който майка ми подари на баща ми, ама той нали е рокаджия, не ползва такива неща. Иначе се къпе всеки ден, де. Не е някой мърльо. И мен така ме е учил – да си взимам душ всяка вечер. Не съм като повечето смрадливци в даскало. Нищо не ме дразни така, както вонята, казвам ви.

Питайте ме к’во ми е с Кронос. На Кронос лекарите му казаха преди две години, че му остават няколко месеца живот. Най-много два-три, ама не гарантирали.

Защо ли? Ами защото Кронос от сто години взима всякаква дрога (дори диша лепило) и просто не му е останал организъм. Всичко му е скапано.

Да бях взел от Кронос малко лепило.

Честно ви казвам, яко съм се шубелисал.

Да й кажа ли на мацката, че ми е за първи път? Ами ако ми се смее?

Я по-добре да се откажа.

Не мога.

Трябва да го направя, ако не искам да остана девствен до края на живота си. За един групар това направо си е смърт! Какъв китарист съм аз? Каква звезда? Няма девствени звезди. Дори оня смешко Бийбър не е.

Срещата беше на другия край на града. На не особено романтично място – квартално пазарче, претъпкано с чорапи, краставици и картофи.

Да й купя ли цветя? Когато отиваш само за секс, правиш ли разни джентълменски жестове?

Баща ми твърди, че винаги трябва да съм джентълмен. Като него. В ума ми изплува сутрешната картинка – как дългокосият джентълмен със съдрани дънки и розово лас­тиче пържи яйца.

Абе, ще й взема една роза. Какво пък. Нека се радва.

Купих една кървавочервена роза. Чувствах се тъпо. Стърча сред всичките тези картофи, чорапи и краставици с роза. Леле, ако ме види някой от даскалото!

– Макс? Ти ли си, мойто момче?

Скокнах три метра от място. Леле, това ли е мацката? Изобщо не прилича на снимката.

– Изобщо не приличате на... – започнах аз, после се усетих и й връчих розата.

Мацката можеше и да мине за мацка. Само ако си много пиян, много е тъмно, а ти си сляп. И с двете очи.

Мацката беше облечена с впити черни дънки, които сякаш всеки момент щяха да се пръснат. На врата й висеше дебел златен синджир. А на краката си имаше червени лъскави обувки на много висок ток.

Не бих казал, че беше в първа младост. Беше поне на двадесет и една, ако не и на повече. Косата й беше адски дълга и почти бяла на цвят, ама май не от старост.

Мацката взе розата и я помириса. По розата се посипа пудра, знам, защото майка ми си пудри лицето преди представление. Обаче нейната пудра някак не се сипе така.

– Не приличам, щот’ не съм аз – изхили се дрезгаво мацката. – Снимката е от нета, разбираш ли, на манекенка е. Много известна!

Мацката се кикотеше, доволна от себе си. Чудех се дали да не изчезна.

– Мерси за розата – каза кокетно мацката. – Ела на кафе у нас. Живея наблизо.

Ами сега? Да тръгна ли с нея? Най-много ме е шубе, че нищо няма да стане, така като я гледам, някак ми бяга вдъхновението, ако разбирате за какво намеквам.

Мацката се заигра с връзките на блузката си. От блузката надникна розов сутиен и хм, добре де, тръгвам. Сега или никога!

Мацката живееше в голям блок точно до пазара. Асансьорът не работеше и във входа смърдеше на урина и на прокиснала манджа. Повдигна ми се, аз съм много гнуслив.

Жилището на мацката беше странно. Коридорът беше абсолютно празен. Нямаше дори закачалка, на която да си закача якето. Мацката ме побутна към едната стая. Тя също беше празна, имаше само един стол и мокет на лекета, дори завеси нямаше.

– Нанасям се тия дни – обясни дрезгавият глас на мацката от другата стая. – Остави си дрешките в хола.

А, това било хол! Може би и трапезария, като гледам лекетата по мокета.

Срам, не срам, започнах да се събличам. Подредих си дрехите на стола и се шмугнах по боксерки в другата стая. Тя беше мебелирана – с легло, покрито с мърляв чаршаф. На леглото се беше изтегнала мацката, все така с дрехи.

– Ау, ма ти си бил страшен сладур! – провлачи тя.

Стоях, червен от срам и притеснение, стиснал ръце пред боксерките.

Айде да приключва тая мъка, че не знам!

– Сваляй и гащите – размаха пръст мацката към "хола".

Добре, де!

Когато се върнах в стаята, мацката тъкмо ставаше от леглото.

– Само секунда да се освежа – изграчи тя и изчезна, като затвори вратата след себе си.

Така е по-добре. Малко да се съвзема, щото... Седнах на края на леглото, като се покрих с мърлявия чаршаф. Беше ме гнус, но повече ме беше срам.

И зачаках да дойде моята мацка.