Опасности за децата в интернет има и често последствията от тях се пренасят от виртуалното пространство в реалността. Но доколко са основателни повечето притеснения на родителите и не съществуват ли значителни разминавания между техните представи и тези на техните деца за рисковете, които крие онлайн светът?

През 2010–2011 г. по поръчка на Европейския съюз е проведено проучване за това кои са най-големите рискове, на които са изложени децата в интернет. В изследването участват над 24 хиляди родители и деца. Според 51% от децата най-неприятното нещо е онлайн тормозът или, с други думи, подигравките от връстниците. Основният страх на родителите пък е свързан с педофилите, които действат онлайн.

Изследването показва големите разлики в разбиранията на децата и родителите за опасностите в интернет. Според експертите от Националния център за безопасен интернет възрастните нямат ясна представа кои са най-големите опасности за децата във витруалното пространство. Центърът е неправителствена организация, чиято основна цел е да спомага за онлайн безопасността и правилното поведение на децата и младежите във виртуалното пространство. Експертите обясняват, че годишно получават едва 10-20 сигнала, които се отнасят до установен контакт на възрастен с малолетен или непълнолетен на сексуална тематика. Оказва се, че реално много малък процент от децата се сблъскват с този проблем.

Именно на базата на международното проучване от асоциация "Родители" и Националния център за безопасен интернет разработват "Наръчник за родители. Десет мита за "страшния" интернет". Чрез тази книжка се опитват да обяснят "кои страхове са неоправдани и как да гарантираме сигурността на детето си онлайн".

Наръчникът е представен за първи път през 2012 г. на Международния ден за безопасен интернет 7 февруари. Разпространява се чрез заявки от училищата на електронната поща на центъра [email protected], чрез учители, с които той работи, както и на различни събития.

Книжката започва с "Кратък речник на основните понятия", свързани с компютъра като цяло и с онлайн пространството, като "хардуер", "софтуер", "операционна система", "социална мрежа" и др.

Книжката продължава с разглеждането на десет проблема и рискови ситуации, които родителите обикновено смятат за основни, заплашващи децата, които ползват компютър и интернет. Под всяка от разглежданите теми се дава отговор доколко са оправдани притесненията, свързани с нея, и се дава "жокер" под формата на насоки за възрастните как да предотвратят възникването на даден проблем.

От тези полезни съвети личи, че основна роля за предотвратяването играе изграждането на пълноценно общуване между родител и дете на тема интернет. Сред разглежданите митове са "Има зависимост от интернет", "Интернет отучва децата да общуват", "Игрите с насилие правят децата агресивни" и др.

След десетте теми идва "Кратък речник на най-употребяваните от младежите съкращения в чат и SMS", който може да улесни общуването между родители и деца по въпроса за комуникацията в онлайн пространството.