- Контролни прегледи трябва да се правят задължително на шестмесечна възраст, на една година, на три години и преди започване на училище. Няма гаранция, че ако при последния преглед зрението на детето е било добре, това ще е винаги така. При децата, които вече имат някакъв диагностициран проблем, трябва да се спазва график на контролните прегледи, които лекуващият лекар е назначил.

- Най-често срещани са късогледството и далекогледството. Алергичните състояния също са сред проблемите, от които децата страдат. Алергиите, които поразяват очите, са свързани предимно с ултравиолетовата радиация и по-рядко с полените, които се срещат през лятото.

Алергията към ултравиолетовата радиация често се диагностицира грешно. Вместо към офталмолози децата биват насочвани предимно към психолози заради честото мигане и особените движения на очите, които наподобяват тикове. Личните лекари не съобразяват да ги пратят първо на очен лекар, ами препоръчват невролог например. Неврологът предписва лекарства за успокоение и в един момент детето става вяло и отпуснато заради успокоителната терапия, но продължава да мига, докато не се установи, че е с алергичен конюнктивит, а не с психиатричен проблем. Това напоследък се случва притеснително често.

Ултравиолетовата алергия е много разпространена. През кабинета ми всеки ден минават поне по четири деца. Понякога заболяването има и кожни прояви – на морето децата се обриват с червени малки пъпчици. Не всички родители се сещат, че това е от слънцето и решават, че причината е мръсна вода или е виновно опарване от медуза. Но такива обриви, съчетани с активно мигане и зачервяване на очите, са 99% ултравиолетова алергия.

- На първо място се ограничава излагането на децата директно на слънце между 11.30 и 15.30 часа. Децата могат да бъдат на открито, но задължително под сянка. Хубаво е също очите да се засенчат с шапка с козирка. Може и с тъмни очила, но децата ги чупят, затова шапката е финансово по-подходящият вариант.

Важни са профилактичните прегледи, за да се хващат такива състояния. За жалост, има много семейства, които не водят децата на профилактичен преглед при офталмолог, докато не дойде време за първи клас, че и след това. Затова понякога хващаме състояния, които вече са непоправими. Например мързеливото око след седемгодишна възраст вече няма никакъв шанс да бъде оправено. Това е едно много често срещано заболяване.

По принцип човешкият мозък понася разлика между двете очи до два диоптъра. Ако разликата е по-голяма, окото, което вижда по-лошо, може да изключи връзката с мозъчния център и окото става мързеливо. И ако детето, както често се случва, няма кривогледство, никой не се сеща да го заведе на преглед.

- Тук няма строги правила, индивидуално е. Има хора, които са строго чувствителни към работа пред монитор. При работата с компютър ултравиолетовото лечение не е чак такъв проблем, защото новите екрани имат много по-малка ултравиолетова емисия. Проблемът идва от изсъхването на роговицата. Децата обикновено играят на компютъра и, съсредоточавайки се в играта, започват да мигат по-рядко.

Статистически е установено, че хора, които играят на компютърни игри, мигат три пъти по-малко в минута от нормалното. Това намаляване на мигането води до изсушаване на роговицата. Заради индивидуалните различния по отношение на слъзната секреция някои хора получават дразнене, зачервяване, често мигане.

Ясно е, че няма как да се избегне работата с компютър, светът върви натам. Няма как да ограничим детето от него, защото, особено при по-големите ученици, ползването на компютър е много важно. За да се избегнат такива проблеми при ученици в гимназиалния курс, при които работата с компютър е най-активна, на всеки 40 минути очите трябва да почиват поне 15. Най-голямата грешка обаче е, че когато децата станат от компютъра, за да си починат, сядат пред телевизора. А почивката означава да се излезе навън, да се отиде до магазина, за да се избегне това ярко облъчване и цветове.

- Те имат своето значение, защото покритието на стъклата предпазва очите на хора, които значително по-дълго работят с компютър. Много е полезно за по-големите ученици, които изпълняват училищните си задачи, търсейки информация в интернет.

- Детето трябва да работи винаги в седнало положение. Не на колене, не на четири крака, не по корем в леглото, защото какви ли не пози съм виждал. Бюрото и столът трябва да са удобни. Разстоянието между очите и учебника трябва да е между 30 и 40 см. Добре е светлината да идва от страната, на която пише детето. Ако то пише с лявата ръка, светлината трябва да идва отдясно и отпред, за дясната ръка важи обратното. Хубаво е светлината да е дневна или близка до дневната – има лампи, които имитират слънчевата светлината. Но като цяло не е добре по-малките ученици да стигат дотам, че да учат на лампи. Това означава, че не са си свършили работата през деня. Организацията на работа трябва да е такава, че всички домашни да са готови до към пет-шест часа.

- Тъжната истина е, че много от непоправимите на късен етап заболявания на очите нямат никакви симптоми. Родители няма как да познаят. Такива заболявания се засичат, когато детето започва да се вглежда в света около себе си и признае пред родителите си в един момент, че не вижда с едното око например.

Симптоми на някои състояние могат да бъдат зачервяване, мигане, присвиване на очите. Важно е зрението на детето да се проверява в тези срокове, които казах преди малко - на шестмесечна възраст, на една година, на три и преди първия учебен ден. Има обаче една голяма грешка, която правят педиатрите и личните лекари – слагат детето на стола, показват му таблицата, то вижда до последния ред и смятат, че всичко е наред. А се оказва, че никой не се сеща да провери зрението не на двете очи заедно, а на всяко поотделно. Това е абсолютно задължително. Има деца, които не си изкривяват очите, но имат голяма разлика в диоптъра на двете очи, което може да увреди сериозно зрителната острота на по-слабото.

Родителите трябва да изискат такава проверка и на двете очи поотделно.

- През един детски очен кабинет, какъвто е този на Александровска болница, минават почти 6000 малки пациенти на година. Това е един-единствен кабинет, който работи само сутрин. Вярно е, че този кабинет обслужва и деца от други краища на страната, но в крайна сметка в България няма вече чак толкова много деца.

По принцип най-много са алергичните проблеми на очите. След това са запушените слъзни канали, следвани от рефракционните заболявания, които се коригират с очила, и накрая с проблемите, които вече се решават оперативно. По-често срещано е далекогледството, отколкото късогледството. Трябва да кажем, че е много важно да се внимава с какво играят децата – пръчки, ножове, пергели, тирбушони не бива да присъстват сред играчките им.