"На училище": Ще танцуваш ли с мен?
| В поредицата "На училище" до 30 септември ще публикуваме полезна информация за най-важните неща, които не трябва да забравяте в дните преди и непосредствено след началото на учебната година. Тази седмица основната тема са подходящите занимания за децата след училище - езици, спорт, изкуства. |
Това казва преди години в свое интервю 15-кратният световен шампион по латино танци Дони Бърнс.
Освен повод за размисъл думите му може да се окажат убедителен довод за родителите да запишат децата в школа по танци. Ако не станат световни шампиони, поне ще открият приятен и полезен начин за запълване на свободното време. Хоризонтите, които танците откриват за малките, далеч надхвърлят свободата на движението. Те развиват естетическия вкус, интелекта и тялото.
Какви са предимствата на отделните стилове? Кои качества развиват? За да даде отговор на тези въпроси, "Дневник" потърси седем инструктори и танцьори в различни танцови направления.
Първи стъпки - с балетни туфли
Балетът (за удоволствие) е много подходящ избор за малките момичета, защото от рано формира изправена грациозна походка и финес във всяко движение. Така смята Вероника Братанова, която изучава балетна педагогика и от няколко години има своя школа за класически и джаз балет.
По думите й освен физически качества танцът формира у децата "страшна дисциплина". "Заниманията във всеки час по класически балет преминават под строй. Най-малките, разбира се, играят. Но по-големите трябва да бъдат стриктни, отговорни и да разпределят правилно времето си. Докато другите видове танци са малко по-хаотични и не толкова строги, при балета има точни правила, които трябва да се спазват", обяснява Вероника.
Смята, че най-добре е първо да се започне именно с класическия балет, защото той дава основата, добрата осанка и най-добрата техника за почти всички останали разновидности на танца: "В някои училища дори паралелките с народни танци имат часове по балет."
Добре известно е, че такива уроци се започнат в ранна детска възраст - около 4-5-години. Но не е изключено за удоволствие на тях да ходят дори майките на децата, предлага балерината. Думите й допълва Вероника Спасова от балетно студио "Силует". "Най-малките балеринки в нашата школа са на възраст три и половина години, най-големите - около тридесет и пет. Но знам, че необходимостта да танцуваш не се влияе от възраст или външен вид", убедена е тя.
Вероника Братанова обяснява също, че балетът може да бъде и полезен – много проблеми с ходилата (като плоскостъпие) могат да бъдат овладени с уроци по балет.
Колкото до травмите – според нея всичко зависи от преподавателя. "Родителите трябва много внимателно да проучат педагога, при който записват децата си", съветва тя. "Не е важно той какъв балетист е бил, важното е да е добър човек, с усет към децата."
Почти спорт под ирландски ритми
"Когато някой влага много труд в нещо, това поведение се прехвърля и в другите му дейности. Това е много важно за развитието на всеки човек - да не се отказва, докато не успее", така донякъде определя философията на ирландските танци художественият ръководител на Celtik Phoenix Станимир Янков.
Участвал неведнъж в надигравания с известните Lord of the Dance, Станимир казва, че за да станеш добър в келтските ритми, се иска много труд и постоянство. "Това е не само танц, а почти спорт, защото е нужна сериозна физическа издръжливост. Развиват се най-вече краката, но и торсът, защото идеята на танците е горната част на тялото да е съвсем неподвижна и стегната."
Станимир казва, че за най-любопитните уроците по ирландски танци включват и разкази за историята на музиката, която слушат. По време на тренировките на всяко дете се обръща индивидуално внимание. "Всеки си има собствени слаби места – дали на определена стъпка или комбинация, и се работи на конкретното място."
По думите му впечатляващият синхрон на ирландските танци се постига чрез много индивидуални упражнения. Когато техниката на стъпките е изчистена напълно, всичко се нарежда спрямо ритъма на музиката.
За ирландските танци няма възрастово ограничение, но колкото по-рано, толкова по-добре, защото позициите на краката и техниката се усвоява по-добре в детска възраст.
Танци за възпитание и добри обноски
Стандартните танци са своеобразна препратка към вече позабравените аристократични балове, където тангото, валсът и румбата изгарят дансинга със страстта, с която се изпълняват. Балните танци придават изправена стойка, не само на жените, но и на мъжете, уверяват инструкторите.
Въпреки че този стил не е особено привлекателен за момчетата заради изтънчените движения, физическото натоварване при него е голямо и се работи за всички групи мускули, разказва управителят на "Денс академи" Трендафил Сърмов.
"Танците учат на добри обноски към противоположния пол", държи да подчертае той. По думите му освен това те са спорт в истинския смисъл на думата - "възпитават в дисциплина, сериозна концентрация, а и физическото натоварване е голямо".
Най-подходящата възраст за започване на занимания със спортни танци е 6 години, въпреки че най-малките танцьори в школата на Сърмов са четиригодишни.
Брейкът - свобода на мисълта и движението
"Чрез брейка децата започват да усещат по-добре тялото си, учат нови движения", това казва Петър Костовски, създател на училището за брейк танци Electric Force. Според него в началото на всяка учебна година родителите търсят активна извънкласна дейност за децата си, защото осъзнават, че компютрите ги обездвижват. "А брейкът е нещо, което дава голяма свобода и физическа сила."
За да стане едно дете добър брейкър, трябва да започне от малко. Движенията се учат постепенно спрямо тяхната сложност. Според Петър Костовски брейкът е като гимнастиката, но в същото време в него има доста стъпки от други танци.
"Заедно с двигателната култура се развива и усещане за музика и ритъм, интерпретацията на звуците в брейка може да се направи с почти всички части на тялото", изтъква предимствата танцьорът. Набляга на това, че този тип движение развива тялото по по-различен начин от другите танци. "Натоварването е върху всички крайници. Координацията и балансът са по-съвършени."
Средата също е важна. Според него, макар и индивидуален танц, брейкът може да възпита толерантност, чувство на съпричастност и лоялност към другите в групата. Развива освен нетрадиционните движения и нестандартното мислене на учениците.
Хип-хоп за малки и големи
Преподавателят по хип-хоп Костадин Костадинов казва, че интересна част от същността на хип-хопа е, че танцьорите не се делят на малки и големи, а тренират заедно в смесени групи. Професионалният опит на Коста показва, че "малките са доволни, че танцуват с батковците и каките, а от друга страна, по-големите се радват на старанието на хлапетата и си припомнят детските моменти".
"Важно е преподавателят да грабне вниманието на хлапетата, да го задържи, да ги кара да се чувстват специални и щастливи в залата. Другото е лесно, децата попиват дори по-бързо от възрастните", добавя хип-хоп танцьорът.
Интересът на децата към хип-хоп танците се влияе най-вече от водещите музикални изпълнители както от международната сцена, така и от българската. "Грабнати от това, че е модерно да слушаш тази музика, децата избират да опитат и те."
Народни танци: да познаваш българското
"Българските народни танци са известни с това, че сме хванати за ръце, докато ги играем. При нас децата се занимават два пъти в седмицата и намират един малко по-различен социален контакт. Обединени от идеята, че правят нещо заедно, танцувайки българското хоро, хванати за ръце, те се чувстват по-силни и обединени."
Това ще ви отговори ръководителят на детски танцов ансамбъл "Зорница" Ивайло Първанов, ако го попитате за приноса на народните танци в израстването на децата. И ще допълни, че освен добра двигателна култура децата се запознават с "културата на страната си, с традициите, обичаите и всичко българско".
"За мен те са най-доброто изкуство за нашите хлапета, защото ги научават и на българщина", убеден е той. По думите му децата обикват народната музика заедно с танците. И тук, без изненада, е важно да се започне от рано - между 4 и 9 години. "Идеята е, че за да се изучават народни танци сериозно, трябва да има правила. За съжаление, минавайки две-три години в училище, децата не зачитат вече никакви нови правила" и затова е важно тренировките да изпреварят този период.
"За да могат да се получат нещата, трябва да има известно количество дисциплина, но се опитваме да даваме съвети, които да им послужат в живота. Например детето не може да пие вода след края на репетицията. Тези правила са валидни както за тях, така и за родителите, които ще си ги приберат", обобщава ръководителят на ансамбъл "Зорница".
Танцът - заради чувството
Всички танцьори, с които "Дневник" разговаря, препоръчват танците като най-полезния и благоприятен за развитието на детето начин за отмора от ученическите задължения. Не е задължително всяко дете да стане професионален танцьор, твърдят те, но със сигурност всяка научена стъпка или движение ще му бъдат от полза в бъдеще.
Последното се потвърждава с пълна сила от думите на американския хореограф Марта Греъм, сочена за Пикасо в модерните танци: "На никого не му пука дали танцуваш добре, великите танцьори са велики не заради тяхната техника, а заради страстта, с която танцуват."
| В докторската си дисертация "Педагогическата стойност на танца" докторантът в Университета във Валенсия A.Л. Фуентес изтъква пет предимства на танца: Социалната значимост. Детето се научава да приема конструктивната критика от инструктора, за да направи движението по-добре. Културна стойност. Танцът има вековна история и не прави разлика между пол, възраст, раса. Чрез него мултикултурната реалност на днешния свят се приема и разбира по-лесно. Емоционалност. Танцувайки, малчуганът се научава да улавя импулсите на тялото и да ги превръща в красиви координирани движения. Терапевтична стойност. Доставя естетическа наслада и удоволствие, намалява стреса. Физическа стойност. Танцът включва натоварване на всички мускулни групи. В резултат на това се изправя стойката и се повишава координацията. |