Образованието в страната се влошава според всеки втори българин

Образованието в страната се влошава според всеки втори българин

Образованието в страната се влошава според всеки втори българин
През последните години като цяло образованието в страната върви към по-лошо. Това смятат 47% от анкетираните в проучване, проведено от 14 до 20 септември от ББСС "Галъп интернешънъл".
Едва всеки пети от участвалите в проучването - 23%, смята, че образованието в страната се подобрява, а 30% от запитаните не могат да преценят как да отговорят на този въпрос.
Въпреки това 39% от анкетираните биха препоръчали на кандидат-студент да продължи образованието си в България, докато 35% препоръчват следване в чужбина. 61% от запитаните заявяват, че имат доверие на държавните вузове, а на частните се доверяват наполовина по-малко хора - 30%.
Подобно е отношението и към държавните и общинските училища, към които доверие има 60% от анкетираните. На частните училища се доверяват 30% от запитаните, докато 38% от хората не биха им гласували доверие.
По-младите, живеещите в столицата и хората с по-високи доходи изглеждат по-склонни да препоръчат чужбина за следване, докато България е най-честият отговор при по-възрастните, коментират социолозите.   
Най-много оптимисти за развитието на образованието в страната има сред хората на възраст между 18 и 25 години. Обнадеждаващото е, че това е възрастовата група с най-пресни впечатления от текущото училищно образование, коментират още социолозите. Смущаващото е, че дори и в тази "по-оптимистична" група са разделени поравно онези, които казват "към по-добро" и "към по-лошо". В по-горните възрастови групи и негативните отговори натежават.
Данните показват необходимостта от по-подробно изследване върху образователната система, което би могло да разкрие положителните страни и недостатъците в нея в контекста на пазара на труда и цялостната икономическа ситуация, коментират експертите от ББСС "Галъп интернешънъл".
 
Анкетата е направена сред 1000 пълнолетни граждани, избрани на случаен принцип от избирателните списъци. Проучването е национално представително, а  максималното стандартно статистическо отклонение при 50-процентните дялове е ±3%.