Множество изследвания показват, че вибрациите могат да имат същия ефект върху мозъка както реалните звуци. Другото, което тези изследвания сочат, е, че когато глухи деца или такива с увреден слух имат отрано допир с музиката, това стимулира музикалните центрове в мозъците им, пише "Гардиън" в свой материал, описващ проекта "Почувствай музиката".

В него музиканти от оркестъра Mahler Chambler заедно с норвежкия пианист Лайф Ов Андснес се опитват да отворят света на музиката за деца с проблемен слух в Европа. Проектът е част от обиколката от концерти Bethoven Journey на оркестъра, която трябва да обиколи 40 страни на континента до 2015 г.

Част от него изследва как самият Бетовен преживява собственdта си глухота. Проблемите със слуха му започват още след 20-ата му годишнина, като до края на живота си той остава напълно глух. Така кариерата му на виртуозен пианист пропада - това не само го довежда до ръба на отчаянието, но със страшна сила повлиява на собствените му композиции.

Андснес разказва как, когато Бетовен композирал за пиано, той бил обсебен от идеята да усеща вибрациите, заради което вкарвал множество трели - бързоповтарящи се ноти една след друга. Наблягал и на употребата на педала, за да създава огромни вибрации от звуци, както и крайни регистри - много високи и много ниски тонове. Според норвежкия пианист тези техники правят музиката на Бетовен много по-комуникативна за хората с увреден слух.

Много рядко глухи деца имат възможността да работят с професионални музикални, още по-малко с цял оркестър, коментира Пол Уитакър, напълно глух музикант, който работи с британската благотворителна организация "Музиката и глухите". "Това не само отваря нов свят за деца със слухови затруднения, но изкарва и музикантите извън зоната им на комфорт и ги кара да мислят за това как те чуват и разбират музиката", допълва той пред британското издание.

Той пояснява, че липсата на слух не е пречка за правенето или възприемането на музика. "Можеш да оцениш музикалността по множество начини - чрез вибрации, жестове, движения на тялото, ритми и четене на музика от нотна страница", казва още глухият музикант.

Децата, поканени в проекта, описват по различен начин преживяването си в Кьолнската филхармония. 11-годишно напълно глухо момче обяснява, че когато пианистът натисне даден клавиш, едно чукче удря струна вътре в пианото и тя започва да вибрира, което кара цялото му тяло да потреперва. Друго, частично глухо деветгодишно момче пък се радва най-много на тъпаните, тъй като ги усеща със стомаха си. След това прегръща контрабаса, от който също се разнасят силни вибрации. 

Майката на осемгодишната Тереса, чийто слух се влошава, след като като малка претърпява множество инфекции на вътрешното ухо, споделя, че отдавна наблюдава добрия ефект от терапията с музика върху уменията на дъщеря й да комуникира. "Позволява й да развие умения да разбира и да се изразява", казва тя и допълва, че при изпълнението на Бетовен във филхармонията малката е била наясно кога музиката е радостна и кога по-мрачна.

Не само децата обаче са повлияни от преживяването. Една от изпълнителките в трупата споделя, че макар ансамбълът им да обикаля света и да свири с някои от най-добрите диригенти и солисти, това може би е едно от най-важните дела, които някога ще сторят. Според нея подобно преживяване може само да обогати един музикант и да го доближи повече до музиката.

В проекта е включена и разходка на децата из отделни помещения на филхармонията като машинното отделение, съблекалните и репетиционните, стаята на диригента и осветителя. По-късно са поканени да се настанят насред платилата да слуша изпълнението на Бетовен публика със стриктни инструкции да не пляскат между отделните части. За целта трябва само да се разположат по-близо до предната част на залата, за да усещат добре вибрациите. На края на втората част от Концерта за пиано номер 3 на Бетовен едно от момченцата се изправя рязко и започва да маха на музикантите, а един от тях усмихнато му отвръща, завършва разказа си "Гардиън".