Европейският принцип за "равен достъп до образование за всички" е по-скоро на хартия, отколкото реалност. Факторът "етническа група" играе особено важна роля за достъпа до качествено образование. Изследване на европейски учени, проведено в рамките на проекта Edumigrom, показва, че колкото по-ясни са признаците на "различие", толкова по-мрачни са перспективите на учениците да наваксат оценките и постиженията на връстниците си от мнозинството, ако са поставени в сходни социално-икономически условия.

Това е валидно за всичките девет държави, включени в изследването – Великобритания, Германия, Дания, Румъния, Словакия, Унгария, Франция, Чехия, Швеция. Изследването установява, че за всяко пето дете от малцинствена група в тези страни съществува риск да изпадне от образователната система. За сравнение, учениците от групата на мнозинството, които напускат задължителното образование, са едва около 7%.

Значителна част от децата от малцинствата не получават дори основно образование, или го завършат, но без да усвоят базовите знания и умения, показват още резултатите. Децата от маргинализираните общности и особено от най-бедните слоеве са най-застрашени от това. В последствие остават нискоквалифицирани и неподготвени за пазара на труда и нуждите на бизнеса. Затова и нивото на безработица е най-високо сред тези групи, пише в доклада.

Тези деца, които посещават училище пък, обикновено живеят и учат в силно сегрегирани условия. Те са резултат от естественото "бягане" на мнозинството от районите и кварталите с преобладаващо малцинствено население, на училищните политики, насочени към ефективно взаимодействие между общностите, както и на опитите на родители от различен етнически произход да защитят децата си от дискриминация.

Резултатът в общия случай е сегрегация на местните училища, при която едновременно се понижават качеството на преподаване и представянето на учениците. Често се забавя и развитието на децата. Около 22% от учениците от малцинствен произход повтарят класове. Дори в този случай обаче произходът изиграва роля – само 8% от децата от мнозинството, които живеят и учат в сходни условия като тези на малцинството, се налага да повтарят. 

Според учените сегрегацията е ключов фактор за липсата на равен достъп до качествено образование, както и за капсулирането на хората от малцинствата от най-ранна възраст. В общия случа децата с различен етнически произход имат минимални контакти с мнозинството. Така границата между "ние" и "тях" остава ясно очертана и почти непреодолима, пишат експертите. Въпреки това изследването показва, че тези деца постигат по-добри резултати и се чувстват по-добре, когато сред учителите им има етническо разнообразие.

В деветте държави се правят различни опити за интегриране на учениците от малцинства и имигрантски общности. Най-честите практики са две, но са еднакво рискови и неефективни. Първата е децата от различен етнос да се поставят в "специални класове", които по същество също са пречка за интеграцията.

В другата крайност са училищата "далтонисти", които в опита си да третират децата по еднакъв начин, независимо от произхода им, често пренебрегват потребностите на тези от тях, които изостават и нямат добри базови познания. Това обикновено води до ниско ниво на подготовката им и бързото им отпадане от училището.

Решение и в двата случая, според препоръките на проекта Edumigrom, е да се осигури по-добра социална подкрепа за семействата от малцинствата, както и да се развият програми за обучение извън училището специално за рисковите групи.