Последното преброяване в България от 2011 г. показа, че за 14.8% от населението на страната ни, българският език не е майчин. Малко над 9% от хората посочват турския език за основен, а 4.2% – ромския. Заедно с това в Конституцията ни е вписано, че всеки има право да изучава и използва своя език, както и да развива културата си според етническата си принадлежност. Означава ли това обаче, че в страната ни има езиково богатство и че правата на малцинствените групи се зачитат? А къде се нареждаме в Европа по тези показатели?

Тези данни и въпроси са в основата на ново международно проучване, проведено в 24 европейски държави и региони, сред които и България. Резултатите от проекта "Европейско езиково богатство" (Language Rich Europe), финансиран от Европейската комисия, ще послужат за база на това как и върху какво трябва да се работи, за да се постигнат високи стандарти в изучаването и използването на различни езици на континента. Във всяка от страните са изследвани три големи области с по-висока концентрация на малцинства и имигранти. За България са избрани София, Пловидв и Шумен.

Освен Конституцията у нас действат още няколко документа и механизми, по които би трябвало да се гарантират правата на малцинствата и да се защитава многобразието на езиците. В сега действащия правилник за закона за народната просвета е записано, че учениците, за които българският език не е майчин, могат да го изучават и в общинските училища съгласно държавните изискавиня.

Освен това България участва в Рамковата конвенция за защита на националните малцинства от 7 май 1999 г., за чието прилагане на национално равнище трябва да следи Националния съвет за сътрудничество по етническите и интеграционните въпроси към Министерски съвет.

От 2005 г. съществува и Центърът за образователна интеграция на децата и учениците от етническите малцинства, а Институтът за български език към БАН е централният координиращ орган, който отговаря за националната езикова политика. Националният статистически институт пък има задължение периочно да актуализира данните за броя на хората, които говорят различен от българския език у дома си.

Един важен според анализаторите документ обаче липсва. Европейската харта за регионалните или малцинствените езици действа на европейско ниво и е подписана и ратифицирана от почти всички изследвани държави, но не и от България, а също не и от Естония, Литва, Гърция и Португалия. В Босна и Херцеговина, Дания, Гърция и Холандия няма практика да се събира статистика за говоримите езици на територията.

Като цяло проучването сочи, че на административно ниво във всичките изследвани държави, повече внимание се обръща на регионалните и малцинствените езици, отколкото на тези на имигрантите, въпреки че по европейски програми и регламенти за деца от имигрантски семейства е предвидено да се осигуряват часове по майчиния им език. Български език например може да се учи в чужбина със съфинансиране в около 30 страни в Европа и света, както и чрез програма на просветното ни министерство, наречена "Роден език и култура зад граница", която осигурява безплатни учебни материали.

Уроците по чужд език още от детската градина, а след това и в начално и средно училище са популярна практика у нас. По наблюденията на изследователите, езиковите гимназии и средните училища с разширено изучаване на определен език са особено престижни у нас.

Така че като дял на учениците, изучаващи чужди езици още от предучилищна до края на гимназия, България има висок резултат в изследването.

Само осем от останалите държави осигуряват чуждоезиково обучение в детската градина. В началните класове изучаването на един чужд език е задължително в 18 от страните, а в Дания и Гърция са задължителни два. В Англия, Северна Ирландия и Шотландия – ученето на нов език в тази възраст е по избор. С изключение на Италия и Украйна, всички държави, както и България, предлагат допълнителни часове по националния език за децата, за които той не е майчин. Испания пък е единствената държава, която предлага обучение по националния и майчиния език на имигранти и малцинства на всички нива в образователната система. Най-голямо разнообразие от "майчини" и чужди езици се изучават в Австрия, Унгария, Италия и Румъния.В тези държави, както и в Полша и Португалия задължително се изучават два езика в средното училище.    Като цяло обучението по майчин език за имигрантите и малцинствата е по-оскъдно, отколкото това на западен чужд език.

У нас официално одобрени за изучаване в началните и средните училища като предмет "Майчин език" са четири езика – турски, арменски, иврит и ромски. Това обучение не е задължително, а се предлага в рамките на задължително-избираемата подготовка (ЗИП) като алтернатива например на часовете по английски, немски, френски. Може да се изучава и като свободно избираем предмет (СИП) с допълнително финансиране от общината и извън задължителния хорариум. Това обаче според анализаторите е причина за много от децата с майчин език турски да не го записват и техният брой да намалява с всяка изминала година.

В средното образование регионални и малцинствени езици се преподават почти навсякъде, като в повечето държави тези предмети са достъпни за всички, а не само като ограмотяване по майчиния език. Само в България и в Гърция те са предназначени единствено за деца от малцинствата. Въпреки това, броят на предлаганите езици у нас е доста висок и близък до държавите с най-голямо разнообразие.

В изследването "Европейско езиково богатство" са включени данни от общо 69 уиверситета и учебни заведения за професионално образование. Извадката за България включва университетите и центровете за продължаващо обучение в София, Пловдив и Шумен. Според нея навсякъде се предлага обучение по чужди езици, като най-често курсовете са по английски, немски, руски, хърватски, френски, италиански, румънски, испански, турски, старогръцки и латински език.

Спазва се практиката за чуждестранните студенти да се осигуряват допълнителни часове по националния ни език, като за студентите по програмата за академична мобилност "Еразъм" има и двугодишен курс по български език.

Проучването установява обаче, че курсовете по турски език и литература в университетите в трите области имат дефицит на висококвалифицирани експерти. Същото се отнася и за Висшия ислямски институт в София, както и за новооткритите турски театри в Кърджали и Разград, които разчитат на университетите за това, пише в доклада. 

От останалите изследвани вузове в Европа само седем нямат курсове по чужд език, а 18 предлагат обучение само на начално ниво. Специално внимание към езиците на имигрантите се отделя само в Австрия, Англия, Уелс и Италия, докато за усвояване на малцинствените езици на високо ниво се грижат една трета от държавите.

Въпреки това почти всички университети имат стратегия за привличане на международни студенти и около половината опитват да спечелят хората с чуждестранен произход. Отделно възможността за международна мобилност на студентите е вписана като препоръка от ЕС към всички вузове.