Случаят "Харлем шейк", или какво му трябва на българското училище
Скандалите в българското училище никога не са просто 15-минутни сензации. Момчетата, снимали се с портрети на велики българи в Добрич, учителката, отишла пияна на работа в столично училище, видеото "Харлем шейк" в гимназия в Пловдив - това са три случая от последните месеци, които разтърсиха обществото по различни причини и за които дълго ще продължава да се говори. Освен пълно разнищване на всеки от казусите, без изключение те предизвикаха и широки обществени дебати по темите за образователната ни система и за промените, които трябва или не трябва да се направят в нея.
Покрай последния случай – принуденият да напусне учител Христо Данев от пловдивската езикова гимназия "Св. Св. Кирил и Методий" – първо се заговори за отношенията между учители и ученици, както и между учители и директори. След това преминахме на темата за морала и закостенялостта в българските училища, а накрая и на тази за необходимостта от модернизиране и цялостна реформа в образователната ни система.
Както и за конкретния казус, мненията по тези въпроси са остро полярни. Това подсказва, че консенсус за образованието ни ще се постигне изключително трудно. А това пък означава, че промените няма да вървят леко, стига изобщо да започнат.
На хартия
Факторите и доказателствата за това са много. На първо място е действащият сега закон за народната просвета, който е на повече от 20 години. Промени няма как да станат с толкова стар текст. Такава беше позицията на образователното министерство в кабинета "Борисов", когато то пренаписа и представи изцяло нов вариант на проекта за закон за предучилищното и училищното образование в началото на 2012 г. Първата чернова беше на предходното правителство.
Проектът беше посрещнат със смесени чувства, а сред някои партии и граждански организации – с откровено неодобрение. Дори предизвика протести сред родителските организации заради частта си, засягаща децата в предучилищна възраст. Текстът не можа да влезе за гласуване в Народното събрание почти една година, защото беше обсъждан и коригиран многократно. Когато това най-после се случи, на депутатите им отне сумарно цяла седмица пленарни заседания, за да приемат 30-ина текста от спорния закон, а за останалите около 300 не остана никакво време след оставката на кабинета. Така че реформата беше отложена отново.
"Лично аз съм била в работни групи за новия закон за предучилищното и училищното образование, но така и не се стигна до неговото приемане. Има неща, от които страшно много се нуждаем като промяна, и те бяха заложени в него", разказва Мая Куцарова, директор на 153 профилирана гимназия "Неофит Рилски". Надявала се е законът да влезе в сила още от следващата учебна година, но сега казва "едва ли".
За нея най-важни в новия закон са
промените в степените на образование
Напълно е съгласна всички ученици, независимо от вида училище, да завършват основното си образование в 7 клас, а след това всички да имат право и възможност да избират гимназията си. "Ето това е равният достъп", убедена е тя.
"Това, че гимназиалният етап става на две степени, също е добро. Тези ученици, които са мотивирани, знаят, искат и имат възможностите да продължат своето образование във висше учебно заведение – те ще имат възможността и стимула да продължат до 12-и клас. А тези, които нямат това желание, ще приключват със средното си образование в 10-и клас и след това ще могат да специализират в някаква професия", обяснява Куцарова.
Тя е на мнението, че директорите трябва да имат повече свобода да формират заплащането и бонусите на служителите си. "Това е начинът един директор да сформира работещ и добър екип в едно училище –
когато има материално стимулиране
Не може само еднократно накрая на годината да изразяваме това стимулиране за постигнатите резултати", заявява Куцарова. И допълва: "Не смятам, че директор, който работи за авторитета на училището, за това учениците и учителите да се чувстват добре в училището, би злоупотребил с тези лостове за стимулиране".
Естествена част от идеята за реформа в образованието е и промяната в учебните планове.
Учителите масово се оплакват, че не им достига време
за да изпълнят учебната програма, разказва Куцарова. Тя дава пример със стандарта в предмета по география – за 54 часа в годината, учителите трябва да отметнат около 50 учебни единици, а учениците – съответно да научат целия този материал.
Същото казва и Екатерина Граменова – учителка по английски език в 153 професионална гимназия по програмата за лидерство на "Заедно в час". "Материалът е много дори за нашите 18 часа на седмица (подготвителен клас с английски език – бел. ред.). Реално те трябва да научат език за една година, което по принцип за мотивирани хора би било възможно. За ученици, които се интересуват от всичко друго, но не и от училище – не е много реално", коментира младата учителка.
Натискът на времето понякога я принуждава да отгърне на следващия урок, без да се е уверила, че учениците са усвоили предишния. "Да не говорим, че има неща в учебния план, които и на български са трудни за разбиране", добавя тя.
"Това което трябва да се направи е не толкова облекчаване на системата, защото това, според мен, е изтъркана дума, но да се намери балансът между броя часове и съдържанието", предлага директорката на училище. Отново дава пример със стандартните природонаучни специалности: "За 54 часа годишно, по-добре е учебните единици да са 20, за да има време учителят да развие темите, да се надградят, да научат повече учениците и те да проявят творчество. Защото учебният процес е двустранен - не можем само да преподаваме, да пускаме контролната работа и просто да препускаме в учебния материал".
Ако децата се доверят на учителя, те стават партньори в учебния процес, коментира пред "Дневник" и учителят по английски език от Пловдив Христо Данев. За това обаче по-важно от всичко друго е подходът на преподавателя. Според Данев учителите трябва да вършат своята работа с любов
и да имат многостранен подход към децата, за да може да се вникне в тяхната душевност. "Гимназиалното образование трябва да дава възможност на децата да разбират в какво са добри, в коя сфера са най-силни", коментира той.
Според учителя има два много важни момента, на които не се обръща внимание, когато се говори за реформата в образованието. Първият е именно за отношението между учениците и учителите. Вторият е във факта, че
в системата не работят достатъчно млади хора
"Под 10 % са учителите, които не са на средна възраст. Младостта определя правилата", твърди Данев.
На административно ниво, той посочва като проблем атестирането на ръководните кадри в училищата. Според него директорите трябва да бъдат избирани от родителите и учениците, а не от инспекторатите.
"Това, което веднага може да се направи е ако всеки един учител седне и за една минута помисли защо това, което преподава на учениците, е важно за тях. Да си отговори на този въпрос, само на него, нищо друго", предлага Екатерина Граменова също в духа на обичта към учениците. "Ако учителят е наясно със себе си и преподава на учениците така, че те да разберат защо е важно да научат това, те ще идват в класната стая, няма да има неизвинени отсъствия, няма да има нужда от "Харлем шейк" и учителят ще е доволен", убедена е тя. А начините й да разнообразява и увлича учениците си в учебния процес са като не се задържа дълго на дъската, като често пуска музика и филми без субтитри и като кани чуждоезични гости.
Но освен в личностната нагласа, от вътрешността на системата изглежда, че промени изобщо не са необходими - поне не по отношение на връзката между учениците и учителите. От позициите на директорката Мая Куцарова и на младата учителка Екатерина Граменова, с които разговаря "Дневник", а също и от тези на колегите на Данев от пловдивската езикова гимназия и директорката на училището Соня Киркова, излиза, че
да се говори за модернизиране на образованието
не означава да се говори за преосмисляне на ценностите
В официалното си становище колегите на Данев написаха: "Да, живеем в друго време. Поколенията и ценностите се променят, но има стойности, които никога няма да изгубят смисъл. Една от тях е, че училището трябва да възпитава в дух на хуманизъм, истина, красота, морал, съпричастност... На коя от изброените универсални човешки ценности обаче служи случилото се в двора на гимназията ни?"
Соня Киркова пък заяви емоционално в интервю по ТВ 7: "Уважаеми колеги, ако това ще бъде модернизацията в образованието, то направо си подавам оставката".
Куцарова и Граменова бяха на едно мнение - ролята на учителя е да бъде коректив, да филтрира пошлото, да възпитава децата на морал и да им показва кое е добро и кое – лошо. А приятелството му с учениците в никакъв случай не трябва да измества уважението към него, какъвто е рискът в случая с пловдивския "Харлем шейк".
Това, разбира се, е само едната страна на монетата. На другата остава съмнението, че българското училище е остаряло, загубило е чувствителност към новото. При всички случаи, "Харлем шейк" няма да е последната "атака" към разбиранията ни за образованието и учителите, която ще преживеем.