Той е на 15 години и е осми клас в 28-мо училище "Алеко Константинов" в София. Любимите му предмети са информатика и рисуване. Обича да се се разхожда, да играе на компютърни игри и да е сред приятелите си. Не обича лятната ваканция, защото тогава е далеч от съучениците си.

За да е с тях и за да учи, майка му помага да влезе в класната стая, а за да стигне до някои от кабинетите, го носи на гръб. Неговият живот минава в инвалидна количка - болен е от тежка форма на детска церебрална парализа. Краката му са парализирани. Трудно си движи ръцете. Всяко движение му струва невероятно усилие.

Майката описва Иван като типичния тийнейджър. Освен това - с добро настроение.

Въпреки че го носят. Въпреки усилията. Въпреки че пише много бавно и смогва да запише само името на урока, а с диктовките не успява. Въпреки че бързо се уморява. На матурата по български език след седми клас го изпитали устно с диктофон, защото не би могъл да се вмести във времето, ако отговаря писмено.

Колко деца в София са като Иван? Такава статистика в общината не се води. Седмица не беше достатъчна на Столичната община да отговори на "Дневник" колко от всички училища в София са приспособени за деца с физически проблеми.

Според получена по телефона информация от общината решението за монтиране на рампи, асансьори и пригодяване на тоалетни се взима едва когато се появи нужда за това. Т.е., когато някое дете с проблем поиска да посещава дадено училище. Тогава се изготвя проект, а след това се обявява обществена поръчка за изпълнението му. Финансирането се поема от общината, а не от училищния бюджет.

Според Закона за интеграция на хората с уврежданията Агенцията за хората с увреждания трябва да поддържа информационна база данни за тях. Оттам обаче казаха, че този регистър все още не е готов. От година се разработва и ще е завършен през август.

Образованието трябва да е достъпно според българското законодателство. В закона за интеграция на хората с увреждания, приет през януари 2005 г. и с последна промяна от  2010 г., е записано, че интеграцията на хората с увреждания се осъществява чрез достъпна жизнена и архитектура среда.

Чл. 5, ал. 4 на наредба №6 на Министерството на регионалното развитие и благоустройство от 1 юли 2009 г. гласи: "Елементите на достъпната среда се свързват помежду си с достъпен маршрут, както следва: от достъпните сгради на учебните заведения до спирките на превозните средства от редовните линии за обществен превоз на пътници и до достъпните места за паркиране."

Във въпросната наредба е описано и колко големи трябва да са достъпните пространства, изискванията за достъпна тоалетна, асансьори, рампи и всичко останало.

В същия документ, в чл. 35, ал. 1 четем: "Достъпна архитектурна среда се осигурява във всички сгради и съоръжения най-малко чрез 1) входни и комуникационни пространства; 2) помещения и пространства за общо ползване; 3) санитарно-хигиенни и спомагателни помещения."

Записано обаче не означава направено. До приспособяване на училища се стига едва когато се появи ученик с проблем, и то невинаги. Родители често получават отказ детето им да се запише.

През тази и миналата година обаче в Комисията за защита от дискриминация не е постъпила нито една жалба от родители на деца с увреждания за недостъпност на софийските училища, отговориха от комисия.

А и достъпността е разтегливо понятие според институциите. "Достъпни" на книга се водят и училища, където има само асансьор и приспособена тоалетна. Но пък до входа на училището не е осигурен достъп. А както казва майката на Иван, достъпна е средата, в която човекът с увреждания може да се придвижва сам, без да има нужда от някого, който да му помага да преодолява препятствията.

През лятото на 2003 г. в Бургас на вратата на семейството позвъняват представители на кварталното училище - записват деца в първи клас. Когато виждат, че Иван е в инвалидна количка, майката чува: За деца като него не е задължително да се обучават.

Следващата година Иван и майка му се местят в София и момчето започва първи клас в 99-о Основно болнично училище "Проф. Василка Томова", където учи до трети клас. После се мести в кварталното 45-о "Константин Величков". В новото училище обаче няма нито рампа, нито асансьор. Майка му го носи на ръце по стълбите. Така до седми клас, когато отива в 28-мо "Алеко Константинов".

Автобусите от линия 83, която пътува дотам, все още са недостъпни за хора с увреждания. Една сутрин отидохме чак за третия час, защото минаха четири автобуса един след друг и в нито един не успяхме да влезем, разказва майката. И добавя: Когато трябва да се преборя с нещо, той ми казва: "Не се тревожи, ти ще се справиш." Тя се смята за голяма късметлийка, че има дете с такъв характер.

Майката не работи. Получава 400 лв. като асистент по програма за подпомагане на деца с проблеми. Заедно с останалите помощи от държавата се събират около 700 лв. месечно. "Битка е да отида и да си подам молбата за асистент и ако не ме одобрят, да отида да споря, да викам, защото тази програма има лимит на средства и когато се изчерпат, може да си много нуждаещ се, но просто няма как", казва тя.

А Иван мечтае да стане супергерой, за да помага на добрите хора. Супергерой, но за кратко, защото иска да се грижи за майка си.

Емилия има близнаци на осем години. Двамата се раждат преждевременно и получават парализа на крайниците вследствие на мозъчен кръвоизлив. Единият е в първи клас. Има тежка форма на аутизъм. Не може да говори и е в инвалидна количка. Другият е във втори клас. И той е в инвалидна количка, трудно движи ръцете си, но може да говори. Майката работи, а докато са в училище, за двете деца се грижи жена, наета по програмата "Асистент за независим живот".

Близнаците учат в 138-мо училище "Проф. Васил Златарски". Преди да го намери, майката е звъняла на 12-13 други, откъдето й отказват. Директорката на 138-мо изслушала Емилия и й казала, че в училището има учителка, която е специално обучена за работа с деца с увреждания. Сградата е с рампа, тоалетна е достъпна. Обещала, че въпреки наличието на 160 молби нейната ще бъде разгледана с предимство. Останах като гръмната, разказва майката, която вече не очаквала нищо добро.

Директорът Магдалена Кръстева й казва: "Единственото, което не мога да предложа, е качване по етажите, тъй като нямаме асансьор. Но ще направим така, че детето да бъде на първия етаж колкото е нужно и нещата ще се уредят."

Близнаците няма как да слязат до стола на училището, за да се хранят заедно с връстниците си. Майката е писала няколко молби до район "Слатина", срещала се е и с кмета на София Йорданка Фандъкова. До момента обаче няма резултат въпреки отзивчивостта на ръководството на училището и на учителите.

Майката, за която най-важното е да направи така, че децата да й имат нормален живот, разказва: А съученик на единия син извадил всички пари от касичката си - 64 лв. и стотинки. Занесло ги детето в училище и написало бележка - "Искам с тези пари да му помогна да тича заедно с мен".