Преди повече от триста години немецът Йохан Кристоф Денер работи като потомствен майстор на дървени духови музикални инструменти. Неговите обои, флейти и фаготи са високо ценени из цяла Европа.

Г-н Денер обаче има специален интерес към френския старинен инструмент, наречен шалюмо. Харесва богатата му звучност в ниския регистър (също наричан шалюмо), но се стреми към подобрения в горния регистър, наричан кларинетен. След редица подобрения по старинния шалюмо той създава нов инструмент, а именно кларинета. 

 

Инструментът на г-н Денер се състои само от две части, но неговото творение вдъхновява редица други майстори да работят по усъвършенстването на кларинета. Днес той се състои от пет части, които кларинетистите държат в специално куфарче. Преди и след всяко свирене музикантите сглобяват и разглобяват кларинета, като особено внимание обръщат на неговото почистване отвътре. По време на свирене той се навлажнява - нещо, което може сериозно да го повреди.

В днешно време кларинетът най-често се изработва от африканско черно дърво. Има инструменти от кокосово дърво, дори метални, които изглеждат доста по-различно, защото са много по-тънки.  По-достъпните разновидности се правят от пластмаса.

Различните тонове се получат чрез запушване на различни отвори посредством комбиниране на капачета (клапи) и пръсти. Специална тръстикова пластинка, наречена платък, се прикачва към върха му.  Тя е най-нежната и лесночуплива част на кларинета, прави звука и от нея зависи чистотата и красотата му.  Кларинетистите разполагат с голям брой платъци и избират най-подходящия в зависимост от времето и помещението, в което ще свирят. С по-дебелите платъци се свири по-трудно, но пък звукът е по-плътен и дълбок.

Има повече от дванадесет вида кларинети, на които могат да се свирят по-ниски или по-високи тонове. Най-често срещания е този в си бемол.

Кларинетът е от вида на "транспониращите" инструменти. Това означава, че нотите за него звучат различно от тези за цигулката и пианото например. Колко по-високи или по-ниски ще са, се определя от вида кларинет, който композиторът е определил за конкретното произведение. Интересен факт е съществуването на "любовен кларинет", чиято долна част е във формата на круша или топка.

Изобретението на г-н Денер се оказва приложимо във всевъзможни стилове музика. Исторически погледнато, кларинетът е последният инструмент от дървените духови, който влиза в симфоничния оркестър.

Често наричания "джазов концерт" от Джордж Гершуин започва със соло на кларинет. По време на репетициите за премиерата на по-известното като "Рапсодия в синьо" произведение кларинетистът решава да се пошегува и изсвирва глисандо, или "приплъзване" нагоре. Гершуин толкова харесва ефекта, че той остава изпълняван по този начин и до днес. 

Кларинетът е единственият инструмент, който може да постигне плавно затихване на звука до пълното му изчезване, както и обратното. Често участва в българската народна музика, характерен е за еврейския традиционен стил клецмер, както и за определени стилове в джаза.

Сред знаменитостите немузиканти, които свирят на кларинет, са Джулия Робъртс, Стивън Спилбърг, а  и Уди Алън.