Най-лошата майка, или тъжни размисли за сигурността
Миналата седмица ви предложихме да ни разкажете кога и защо сте се почувствали най-лошият родител на света. Двама от изпратилите текстове ще бъдат поканени на закуска с Ленор Скинази - жената, която преди няколко години беше обявена за "най-лошата майка" в света, защото пусна 9-годишния си син да се прибира сам с метрото в Ню Йорк. Сега тя е колумнист за The Washington Post и водещ на тв шоуто "Най-лошата майка на света" по TLC. Скинази ще изнесе лекция по време на еднодневен семинар на 18 юни, който е част от фестивала "Дни на щастието".
Публикуваме текста на Нина Гордиюк, заглавието е на редакцията.
Надявам се, че не съм лоша майка. Но имах случай, в който се почувствах такава.
| За да участвате, напишете ни в 1500 знака отговор на един от трите въпроса: Кога сте се чувствали най-лошата майка? Кое ви кара да се чувствате лоша майка? Кое прави една майка лоша? Можете да напишете, разбира се, отделни текстове и по трите теми. Можете също да разкажете кога и защо сте се почувствали най-лошият баща? Изпратете ги на редакционната поща [email protected] |
Живеех още с първия си съпруг. Двете ми момчета бяха съответно на 8 и 12 години. Баща им пиеше безпаметно. Като се върнеше, буйстваше.
Бях млада, възпитана, че мястото на жената е до мъжа. Опитвах се с всички сили да направя така, че да спре с пиянството. Без особен резултат. Ако го чакам с топла вечеря – зле: "Дебнеш кога се връщам ли?" Ако си легна с децата – "Няма кой да ме посрещне!" Все зле.
Децата виждаха всичко въпреки старанието ми да го крия от тях. В редките случаи, когато беше трезвен, правех опити да говорим, да го приобщя към децата. Също без резултат. И така до въпросния ден. Прибра се рано, но много пиян. Посегна да ме удари и озлобен, че съм успяла да избегна удара, ме стисна за гърлото и блъсна в стената. Дали беше ме стиснал по-силно, или ме е ударил по-силно – не знам, но съм припаднала.
Дойдох на себе си на земята, до мен седнали двете деца, плачат. Малкият реди като стара баба: "Мамичко, събуди се, мамичко, отвори очички, мамичко, не ни оставяй, мамичко. Надигнах се, прегърнах ги, а той се отдръпна, погледна ме строго и каза през сълзи: "Мамо, няма ли къде да отидем? Ти какво искаш, баща ми да те убие ли? Нали тогава аз, като стана голям, ще го убия! Това ли искаш? Да вляза в затвора?"
Тогава се почувствах лоша майка. Майката е любов. Сигурност. А аз не им давах второто. На другия ден подадох молба за развод.
Сега момчетата ми са големи. Умни, добри. Благодарна съм, че ги имам.