Да си лош родител е най-лесното нещо на света - каквото и да (не) правиш, винаги има за какво да се укориш. Възпитанието обаче е неизбежно задължение и един от най-сложните въпроси за всеки родител е как да намери мярката. На това  се е посветила американката Леонор Скинази, обявена преди пет години с възмущение за "най-лошата майка в Америка", след като описа във вестник  "Ню Йорк сън", че е позволила на 9-годишния си син да се прибере сам с метрото до вкъщи.

Днес Скинази е колумнист за "Уошингтън пост" и водещ на тв шоуто "Най-лошата майка на света" по TLC, обикаля света, за да изнася лекции и публикува книгата "Свободно отглеждани деца" (Free-Range Kids).

Изкарва, разбира се, пари с това,  използва определението "най-лошата майка в Америка" като добър маркетингов инструмент и популяризира историята с детето и метрото, но в същото време повдига въпроси, върху които родителите си струва да се замислят, дори да не са съгласни с нейното мнение. 

Скинази беше лектор във второто издание на "Дните на щастието", организирани от Credo Bonum, а "Детски Дневник" покани родители, които да разменят с нея мисли за възпитанието. По стечение на обстоятелствата, на срещата се събраха предимно майки, макар че поканата беше отправена и до татковци. 

Твърди, че напук на всеобщата нагласа, времената не са се променили значително от времето, когато днешните родители са били деца: "Не зная как е в България, но статистиката сочи, че в Америка престъпността е на нивото от ерата на черно-бялата телевизия. Разликата е, че днес медиите ни осигуряват денонощно отразяване на всеки инцидент, повтарят го многократно и загнездват в съзнанието на хората усещането, че непрекъснато около нас се случват ужасни неща, от които трябва да пазим децата си".

Полушеговито-полусериозно обяснява, че в САЩ манията стига абсурдни измерения - "даваме повече пари за охрана в училищата, отколкото за заплати на учители, звъним по телефона на полицията всеки път, когато видим само дете в кола, питаме малчугани, излезли на разходка с бащите си по улицата, дали този чичко не ги води насила и имат ли нужда от помощ. Масовата нагласа на обществото е "Stranger is a danger" (Всеки непознат представлява заплаха - бел. ред.), дори децата възприемат с подозрение, когато някоя мила баба им помаха в супермаркета".

Другата разлика, която вижда, е в силния консуматорски дух на американското общество, а и на все повече места по света: "Всички четем специализирани списания, защото се надяваме, че написаното ще ни помогне да станем по-добри родители. Вместо това, получаваме непрекъснато предупреждения за всевъзможни опасности, които дебнат децата ни и ... реклами какви нови и нови неща да купуваме, за да приспим чувството си на вина". 

Показва две страници в американско списание, където в текст и снимки надлежно се обясняват техниките на "безопасно прегръщане на децата"  и дава за пример новият хит в страната си - сензорно килимче, което отчита всяко вдишване и издишване на бебето и го показва чрез специално приложение на екрана на смартфона... Ако нямаш такова приложение, си лош родител, но добър ли си ако го имаш и не го гледаш непрекъснато?, пита риторично. 

Многократно повтаря, че в тази обстановка родителите несъзнателно се превръщат в "тъмничари" на децата си - водят ги до училище и обратно, придружават ги при пресичането на улицата, следят ги неотлъчно, докато играят, държат ги постоянно за ръка, следят ги чрез телефона, за "по-сигурно" правят повечето неща вместо тях и в крайна сметка създават безпомощни същества, без увереност в собствените си възможности и без желание да правят каквото и да било сами. 

Целта й е да провокира хората да бъдат "лоши родители" и да дават повече свобода на децата си - след като са преценили трезво рисковете, но и без да преувеличават опасностите, заради прекомерните си страхове. 

Обиколките на Леонор Скинази по света и разговорите й с всякакви хора показват, че по цял свят родителите се сблъскват в една или друга степен с проблемите, които вижда в Америка. И в България децата често се оказват свръхзащитени, но за това често има обективни причини - това е отговорът, който получава на въпроса как стоят нещата тук.

Разбира се, Скинази няма отговор на твърдението "сега времената са други" на българска почва, защото трудно може да направи сравнение с детството на днешните родители, израснали с 70-те и 80-те години на миналия век при други обществени порядки. Не е чувала също, че има хора, принудени да работят в съседни страни, чиито деца остават тук сами или на грижите на баби и дядовци. Репликата, че един от големите страхове на майките е детето да не бъде нападнато от бездомно куче, пък предизвиква очаквано недоумление.

Да оставиш детето да играе само навън или да ходи без придружител на училище след определена възраст е прекрасна идея - ние всички сме израснали така - но неприложима днес в България или поне не в големите градове, казва Емилия Славова (преподавател по английски, последовател на движението "Привързано родителство").  Обяснява, че се старае да дава самостоятелност на дъщеря си, но се страхува за нея, "най-малкото защото по улиците не можеш да видиш полицаи, които да помогнат при нужда". 

Подчертава, че съвсем не смята и Америка за сигурно място, като напомня многобройните случаи на стрелба в училища в САЩ. В отговор Скинази повтаря тезата си, че всъщност инциденти не се случват всеки ден, просто медиите ги повтарят хиляди и хиляди пъти след това, защото това продава.

Зорница Христова - издател и автор на блога Точица, поглежда нещата от друг ъгъл: "Образованието, което децата получават у нас, не ги стимулира към самостоятелност. Масовото училище продължава да учи децата да наизустяват информация и да изпълняват задачи, вместо да им даде възможност сами да откриват и осъзнават знанията, да ги осмислят и да ги прилагат", казва тя. По думите й този тип обучение, естествено, не дава след 12 години уверени млади хора, способни да се справят с трудностите.

Филмовият продуцент Мартичка Божилова илюстрира сходен проблем, разказвайки как почти "принудила" 6-годишната си дъщеря да се качи сама по стълбите от входа на кооперацията до семейния апартамент. "Попита ме дали наистина няма да я заведа догоре, след което се върна с разкървавена устна, защото паднала по стълбите, и ми заяви: "Нали ти казах, че трябваше да ме заведеш!". За мен това беше възможност тя да направи нещо сама, без особени рискове, за дъщеря ми беше доказателство, че не се грижа добре за нея", разказа Божилова. Отдава тази нагласа на хлапето на детската градина, тъй като хората от обкръжението й не разсъждават така. Останалите в дискусията допълват със сходни реплики, дочути по детските градини: "Ако не си изядеш обяда, майка ти няма да те вземе!" или "Не тичайте, ще се изпотите!".

Виждала съм деца, на които не разрешават да скачат на батут или да ходят боси по пясъка - това ми се струва абсурдно, но в същото време си давам сметка, че с всяко следващо дете и с опита от лоши ситуации страховете ми нарастват, посочи пък Магдалена Малеева - тенис-звезда в миналото, а сега майка на три деца. Като свой най-голям страх, свързан с децата, сочи автомобилите, които са превзели градовете.

Въпреки това твърдо вярва, че децата по природа се стремят да правят нещата сами и така се учат на самостоятелност. Докато правим всичко вместо тях отглеждаме хора без увереност в себе си, които стават лесни за манипулиране, обобщава Малеева и търси връзка между разговора за възпитанието на децата и най-горещата новина в държавата в последните дни - многохилядните антиправителствени протести по улиците на София.