Бих искала да разкажа за учителя с голямо сърце: Мария Кушлова - учител към ЦДГ 3 "Радост" в град Свищов.

Като майка на дете със специални образователни потребности (СОП) бях силно притеснена как дъщеря ми ще започне да посещава детска градина.Спомням си как двамата с мъжа ми бяхме притеснени през първия ден и очаквахме да се обадят да си приберем Хриси.

Но за наша най-голяма радост тя геройски изкара целия ден. Цел трудно постижима за деца от аутистичния спектър.

Първото, което ме впечатли в тази учителка, бе как умееше да дава прегръдки и да си ги иска. Едно толкова елементарно действие, но всъщност изискващо много усилия и доверие за малките специални деца.С нея винаги се чувствах спокойна да споделя всеки научен подход към особеностите на дъщеря ми.

Второто, но не по-маловажно правило в групата на госпожа Кушлова, е умението децата да се владеят. Хриси трудно изразява емоциите си и когато поиска играчка и не я получи, започва да става агресивна. Децата знаят, че тя е "малката" Хриси и само докладват за неприемливото й поведение. Никога не са посягали срещу нея, защото тя няма правилно да разбере реакцията им.

И след тези малки стъпки идва ред на напредъка на детето ми, макар и плавен и бавен. И знам, че той се дължи на вярата, надеждата и любовта, които Хриси получава от всички благодарение на успешните методи на госпожа Кушлова.

В тази връзка бих искала да подчертая колко е тежка задачата на детския учител, защото ранната интервенция е изключително важна за децата със специални образователни потребности. Много малко учители има подготвени за деца като нашите. Още по-малко са тези, които вземат присърце работата си.

Но да бъдеш учител е призвание за тези, които знаят да докоснат най-нежните струни на душата ти. Да умеят да мотивират децата да дадат най-доброто от себе си още в детската градина. А това се постига с търпение, време и много, много любов към децата. Все неща, които видях в лицето на нашата детска учителка.  

Благодарим Ви, госпожо Кушлова!