Когато прочетох темата, веднага в главата ми се завъртяха най-различни образи - учителката ми от първи клас, първата ми класна, може би и госпожата по география, но едно име веднага си проправи път сред тях и застана отпред. Г-н Георги Станковски. Учителят ми по литература. 

Помня как влизах със затаен дъх в кабинета по литература, защото този човек така сладкодумно говореше, че и най-палавите ученици притихваха. Понякога поглеждах към портрета на Ботев, който гледаше от стената и все си мислех колко много си приличат с учителя ни. Представете си висок, едър мъж, с брада и мустаци, излъчващ едновременно твърдост и доброта, истински българин, като Ботев, нали? Ето така изглеждаше г-н Станковски.

Умееше да направи дори скучната тогава "Илиада" интересна, да те накара да се замислиш и да останеш така и след като звънецът е оповестил края на часа. Той ни преподаваше и български език и съм му много благодарна, че ме научи да пиша и говоря правилно. Винаги съм смятала, че това е изключително важно за всеки човек - да може да пише грамотно на собствения си език. Това е основата, върху която можеш да градиш и да учиш други езици. Като се замисля сега, грамотността е едно от най-ценните неща в живота на човека освен здравето.

Когато бях в осми клас, г-н Станковски неочаквано напусна. Чух слухове, че е заминал за Израел, да бере портокали или нещо подобно. Не знам дали е вярно. Знам само колко много загубиха всички деца, които не чуха уроците му по български език, които не усетиха красотата на литературата, предадена от него.

Дано сте жив и здрав, учителю, и дано сте се завърнали да преподавате отново. Защото Вие сте най-добрият учител, когото не само аз познавам, а още много пораснали деца, сигурна съм в това!

Даниела Михайлова